Кратък сън – кратък живот, казват хората. Притесненията свързани с постоянното безсъние обаче може би са прекалени.
Науката за съня разделя хората на чучулиги и сови. Първите лягат и стават рано, вторите правят точно обратното. Децата обикновено като по-малки са чучулиги и с навлизането в юношеството се превръщат в сови. Късното ставане е възможно за тийнейджърите през уикенда, но не и в делнични дни. Проучвания показват, по-късното започване на учебните занятия може да подобри успеха на учениците. В същото време фактите говорят, че това няма директна връзка с краткия или нарушен сън. Оказва се, че децата сови получават често по-слаби оценки. Причината обаче не е недостатъчният сън, а обикновено ранния час на провежданите изпити, когато когнитивните умения на совите все още не са достигнали апогея си. Когато изпитите са след обяд, резултатите им се изравняват с тези на чучулигите. С други думи, родителският натиск, младежите да си лягат по-рано, за да спят повече, едва ли би подобрил успехите им до степен, която се очаква.
Страхови неврози, нарушения в концентрацията или шизофрения – немалко психични заболявания се свързват с постоянно безсъние. Но наистина ли липсата на спокоен сън е причината? Според науката, двете състояния се влияят взаимно. Психичните проблеми и постоянното безсъние се катализират реципрочно. Съществуват множество индикации, че повече стрес в детството може да доведе до постоянно безсъние на по-късен етап. Наблюденията сочат, че подрастващи в семейства с висок конфликтен потенциал, като възрастни по-често са страдат от постоянно безсъние.
Странно е, че при депресия симптомите и сънят са в противоположна връзка. От половин век насам множество изследвания доказват, че лишаването от сън може да се окаже ефективна терапия срещу депресии. При здрави хора постоянното безсъние обикновено води до влошаване на състоянието, докато при депресивни пациенти една нощ с постоянно безсъние може да предизвика обратния ефект, поне временно. Все още няма обяснение за този феномен, но вероятно по този начин се предизвиква пренастройване на биологичния часовник в организма.
Съществуват множество доказани аргументи, колко важен е сънят за човешката памет. Актуален експеримент обаче разклаща убеждението, че сънят задължително подобрява паметта. Така на стотици хора било прожектирано видео, в което мъж краде лаптоп от офис. След дванадесет часа участниците в експеримента трябвало да разпознаят мъжа измежду поредица от снимки на различни заподозрени. Зрителите, които били спали обилно преди очната ставка съвсем не се представили по-добре в сравнение с мъжете и жените, прекарали времето след прожекцията в постоянно безсъние.
Друго широко разпространено мнение гласи, че формите на постоянно безсъние вредят не само на психическото, но и на физическото здраве. Така например жени, страдащи от постоянно безсъние по-често клонят към наднормено тегло, диабет и сърдечни заболявания. Но тук очевидно последствията са индиректни. Жените с форми на постоянно безсъние често се хранят по-лошо и избират по-калорични продукти. Вредните хранителни навици са по-скоро причината за оплаквания от постоянно безсъние.
В същото време съществуват немалко хора, които определено проявяват признаци на постоянно безсъние, но не го чувстват като притеснително или неприятно. Оказва се, че умората им през деня не се усеща по-силно, в сравнение с хората, които се радват на здрав сън. Любопитно е, че лекарите са забелязали значително увеличаване на кръвното налягане при пациенти, които си внушават, че страдат от постоянно безсъние. Но не и при хората, които действително се борят с постоянно безсъние. Убедените, че са прекарали нощ в постоянно безсъние, със сигурност усещат следващия ден като по-тежък, в сравнение с онези, които наистина не са мигнали. Самият страх от потенциално нарушен или ограничен сън през предстоящата нощ, може да доведе до дълъг период на истинско постоянно безсъние.