Човешкият мозък владее нещо, което си остава чуждо за компютрите – интуитивното разкриване на взаимовръзки, изграждането на мисловни схеми и формулирането на прогнози
Когато в края на миналия век стартира успешния телевизионен формат „Стани богат“ интелигентните и умни участници успяваха да забогатеят с правилните въпроси на често строго научни въпроси. В последните години обаче, във фокуса на вниманието вече съвсем не са познанията на участниците, а техните биографии и хобита. Самите въпроси се превърнаха по-скоро в пълнеж за шоуто. Напълно резонна, след като в първите му години, все още нямаше Google, където бързо може да откриете отговор на почти всяко питане.
В днешно време извикването на нужната информация вече съвсем не е рядко срещана дарба на особено добре образовани индивиди. За сметка на това обаче, все по-трудно се оказва разбирането на съдържанието. Ако човек десетки пъти под ред печели безапелационно различни видове куиз шоута, то той със сигурност има сериозен умствен багаж, но самото наличие на добра памет и способност бързо да боравиш с голямо количество натрупани знания, днес е необходимо, но е и достатъчно условие за интелигентност. С други думи, всеки човек, който разбира от нещо, трябва преди това добре да се е изучил. Но не всеки, който се учи добре, на по-късен етап ще може и добре да разбира.
По този начин понятията за учене и човешко мислене получават нова перспектива. В наши дни не иде реч просто да запаметим нещо, за да може да го извикаме обратно, когато ни е нужно. В ерата на всезнайковците и всестранните таланти е нужна нова форма на обучение. Вид учене, при което се изграждат модели, хипотези и конструктивни принципи, с което да се обработва информацията. Именно начина, по-който интерпретираме потока от информация се нарича познание.
При множество тестове е установено, че хората влагат понятия като яд и тъга в графични изображения или предмети. Така например се оказва, че характеризираните като предизвикващи яд форми имали около 20 на брой ръба или ъгли, докато тъжните едва седем до девет. Това не важи само за пространствени обекти, но и за всички възможни възприятия на сетивата. Не случайно хеви метъл банди използват по-скоро насечени и остри шрифтове, докато меланхолични творци залагат предимно на овални форми върху обложките на албумите си. Тази своеобразна назъбеност дори може да бъде измерена физически благодарение на настъпващи промени в честотните вълни, като този ефект се наблюдава също така при звуци, в човешката реч и движенията на тялото. Колкото по-равномерна и меланхолична е човешката реч, толкова по-силни са асоциациите с тъга и печал, дори когато не разбирате езика, на който се говори.
Хората в цял свят са в състояние бързо и с помощта на малко на брой примери да развият стабилни мисловни категории, наричани от науката схеми, които да екстраполират върху други състояния и явления. Тази способност за схематичното мислене е нещо като своеобразно тайно оръжие. То ни дава възможност за максимална гъвкавост при мислене, като в същото време се полагат само минимални усилия в процеса на учене. Ако например чуете тъжна балада, на която и да е актуална звезда, веднага ще разберете, какви са характеристиките на блус музиката и лесно ще може да причислите много други изпълнения към нея.
Много интересен въпрос е, как точно се справя с това нашия мозък? Поставете се в ролята на вашия ум и се постарайте да изградите мисловна схема на базата на неколцина конкретни примери. Вашата задача е да извлечете общото от дадените примери и да изградите схема, която да използвате при други бъдещи примери. Как бихте характеризирали снимките на BMW X7, VW Passat комби, Opel Corsa и Mercedes А-клас? По какъв начин на базата на четири конкретни примера ще разберете, какво е автомобил. Без да се впускаме в детайли, може да кажем че мозъкът най-вероятно подсъзнателно извършва вероятностен анализ за да разбере, кои категории са особено смислени. Те не трябва да са прекалено специални, нито прекалено обобщаващи.
С други думи, човешкият ни мозък не е нещо по-различно от изчисляващият статистически данни компютър. Една машина също трябва да е в състояние да разкрие общи критерии и вероятности. Това е точно така, но ние хората разполагаме и с други трикове. Така например ние се ориентираме не само по статистически вероятности, но и по екстремни случаи. Например наблюдавате пет примера на тичащи леопарди. Единият от тях спринтира невероятно бързо, докато другите са по-бавни. Единият от тях все пак поддържа темпо, но друг просто се влачи отегчено. Ако трябва да определите кой е най-добрият леопард, вероятно ще изберете най-бързия, защото една от основните характеристики на тези животни е да тичат бързо. А кое животно бихте избрали, ако трябва в учебник да онагледите типичен леопард? Най-бързия, защото най-добре характеризира типичното за леопардите или този по-средата, защото символизира средностатистическия хищник? Любопитно е, че деца до шестгодишна възраст избират най-бързия, а възрастните по-скоро този, тичащ в следата.
Все пак най-типично не е кучето, което лае най-силно, а чиито лай звучи най-типично за тези четириноги. С други думи, човешкият мозък образува колекция от най-доброто измежду кучетата, леопардите и леките коли, като на тази база изгражда мисловна схема. Когато хора трябва да нарисуват автомобил те го правят по доста сходен начин: страничен профил, две колела, капак на двигателя, багажник, две врати, прозорци и покрив. На света няма нито един автомобил, който изглежда така, но именно това обобщава за нас типичните характеристики на колата в една схема. Именно тази уникална способност на човека да дестилира типичните свойства на нещо, да ги свърже в мисловна схема и след това да я използва при нови неща, се нарича от учените екстракция на същественото.
Именно за това все по-важна ще става общата култура и всеобхватните познания. Само по този начин може да се развие това, което няма как да откриете в Google – познанието за взаимовръзката между нещата. Ако е вярно, че схемите са съществен градивен елемент на способността ни да разбираме и се ориентираме, то обучението би следвало също да се концентрира все повече върху успешното изграждане на мисловни схеми. Чрез много единични примери, които се поставят под разумно съмнение, след което вече изградени да се прилагат практически при новите появили се феномени. Защото познанието е способност да боравиш с информация, а не да я трупаш и просто запаметяваш някъде. А това не се отдава дори със създаване на изкуствен интелект. Поне за сега.