Докато чакаме електромобилите да изместят двигателите с вътрешно горене, иновативни зелени фасади могат да пречистват градския въздух
Френският ботаник Патрик Блан се счита за изобретател на вертикалните градини известни като зелени фасади. Неговите творби буквално растат по стените на жилищни блокове, търговски центрове, летища по целия свят и ги превръщат в уникално красиви фасади. Идеята му, да използва вегетация като естествен филтър, се родила още докато бил тийнейджър. По онова време той изработил биологичен филтър от различни водорасли за своя аквариум. По-късно, като студент със своя съквартирант с удоволствие пушели по четири пакета цигари дневно в общото си жилище. И никога не отваряли прозорците. Блан бил засадил във всички стаи вертикални зелени градини, които гарантирали въздухът в студентската им квартира въпреки това да бъде винаги кристално чист.
Младежкото хоби отдавна се е превърнало в мисия, подкрепящата усилията за по-чист въздух в градовете. В тропически милионни градове като Сингапур или Куала Лумпур залесени зелени фасади допринасят за това жегата да бъде по-поносима, в Брюксел и Щутгарт пък покрити със зелен мъх красиви фасади на сгради абсорбират газове, отделяни от автомобилите. В химическата индустрия вече шумно се рекламира така наречената „молекула-чудо“ титанов диоксид. С нея се покриват огромни платнища, с които след това се загръщат административни билдинги и жилищни блокове. Титановият диоксид неутрализира не само отделяния от дизеловите автомобили и вреден за здравето азотен оксид, но също така отстранява неприятни миризми и улавя носещи се във въздуха микроорганизми. Експерти твърдят, че в бъдеще специално изработени за целта зелени фасади ще бъдат в състояние да улавят дори въглеродния двуокис.
Въпреки, че принципно ефектът на подобни начинания не се подлага на съмнение, специалистите не са единодушни, доколко влиянието на озеленените и покрити със специални активни слоеве зелени фасади в крайна сметка променя качеството на въздуха. Благодарение на глобалната дискусия за бъдещото на климата, бизнесът на активисти като Патрик Блан в момента буквално разцъфтява. Ако архитект се бори да спечели атрактивен проект, шансовете му сериозно се увеличават, когато визията му може да предложи сериозни екологични предимства.
Зелените растения са в състояние да неутрализират въглеродния двуокис само, когато растат. Някои се разлистват повече през лятото, други през зимата. Поради тази причина не само в тропиците в зелени фасади се използват десетки разнообразни ботанически видове, за да може ефектът да не се прекъсва и продължава през цялата година. При текстилните фасади тази грижа отпада, въпреки че и тя се нуждае от слънце, което е нужно за да се превърнат азотните оксиди в малки количества нитрат. Този процес се случва автоматично без особена грижа от страна на стопаните. По естествен път дъжда отмива нитратите, а самата зелена фасада може да издържи на влиянието на времето между 5 и 40 години в зависимост от използваните материали.
Според експерти, пет квадратни метра от иновативните красиви фасади са в състояние да неутрализират емисиите, отделяни от един автомобил. По този начин специално третираните външни стени на сградата биха могли да компенсират въглеродния отпечатък на живущите в сградата. Химическата реакция става възможна, когато азотният оксид се срещне с катализатора титанов диоксид и в същото време е огрят от слънчева светлина. Доколко ефикасно се случват реакции извън химическите лаборатории обаче, за съжаление, за сега не може да се установи с голяма точност. Процесът все пак се влияе значително от вятъра и светлината.
Но няма съмнение, че специалните платнища и растенията по зелените фасади имат своя положителен принос за екологията. И в двата случая те изграждат защитен слой около къщата и спомагат, тя да се охлажда през лятото. Причината е, че слънчевата светлина не попада директно върху стъклото и бетона, а върху изнесената напред зелена фасада – текстилна стена или живи растения. Затопленият зад тях от слънцето въздух се издига нагоре и се изпуска над сградата, докато отдолу го измества по-хладен въздух. В същото време обаче титановият диоксид е доста спорен заради съмнение, че може да е канцерогенен. Европейският съюз дори обмисля да го забрани в хранителни продукти. Според архитекти, в случая обаче става дума само случаи, в когато той се използва прахообразно. В зелените фасади титановият диоксид се използвал винаги надеждно свързан с други елементи.
Никакви съмнения обаче не съществуват по отношение на класическите зелени фасади, изградени от живи и пъстри растения. Макар и тук до днес да не е съвсем ясен конкретният им принос към качеството на въздуха. Възможно би било обаче, при комбинация от двата метода да се получи безпорен ефект: произвежданият от титановия оксид нитрат е чудесно решение за наторяване на живите цветя, които обгръщат всяка зелена фасада.