Човек вдишва 7,5 литра въздух на минута. Ако е замърсен, грозят ни болести
Един от най-големите рискове за нашето здраве са фините прахови частици и азотния оксид. Днес едва ли някои има съмнения, че е нужно всички да предприемем усилия за да ограничим замърсяването въздуха и промяната на климата.
Какво би могъл да направи всеки един от нас? По отношение на транспорта да избягваме ненужни пътувания, да прекарваме почивката си по-близо до дома и да не ползваме за отпуската непременно самолети. Да ходим повече пеш и да се възползваме по-често от обществения транспорт, да се организираме така, че при пътуванията с личен автомобил да бъдем повече хора в колата, а не всеки поотделно да седи зад волана. Да намалим скоростта и ненужното ускорение, да изключваме двигателя, когато не се движим.
За чист въздух и жива природа не по-маловажно е отоплението. Препоръчително е да намалим температурата в помещенията, в които живеем, до диапазона от 19 до 21 С°, а в спалните до 16-18 С°. Проветрявайте за кратко, но ефективно, като предизвикате за 3 до 5 минути силно въздушно течение. Изолирайте още по-добре прозорците, вратите и външните стени. Поддържайте функционалността на отоплителната система и радиаторите, при възможност заменете старите печки и котли с нова, модерна енергийно ефективна техника.
В домакинството трябва да се опитваме да намалим драстично безкрайното генериране на боклук. За целта трябва да помислим още докато пазаруваме в магазина. Ако имате двор, преработвайте органичните отпадъци от кухнята и градината в компостер. Прегърнете идеята за разделно изхвърляне на боклук – хартия, стъкло, алуминий, желязо. Не горете отпадъци на двора, в печката или камината. В магазина избирайте регионални продукти, които достигат до вас с по-малко транспорт и респективно минимални вредни емисии. При възможност, ползвайте бои, лакове, лепила, аерозоли и защитни предпазни емулсии без разтворители
Експертите са единодушни, че изгарянето на фосилни горива в домовете, в индустрията, транспорта и енергийния сектор не само допринася за глобалното затопляне, но в същото време дава негативно отражение на качеството на въздуха. Естествената ни нужда от чист въздух страда от фините прахови частици, азотните оксиди, озона, саждите и живака. Резултатът е съкращаване на продължителността на човешкия живот, увеличаване на сърдечно-съдовите, белодробните и раковите заболявания. Емисиите от индустриалното земеделие и масовото отглеждане на животни също имат негативен ефект върху жизнената ни нужда от чист въздух и жива природа.
За съжаление не само Европа, а и на повечето места по света, замърсяването на въздуха е сред най-големите рискове за здравето. По изчисления на Световната здравна организация всяка година 7 милиона жители стават жертви на фините прахови частици и вредните вещества в въздуха.
А този фатален риск може да бъде избегнат. Ако всички заедно положим нужните усилия.