През последните сто години температурата на Земята постоянно се покачва
Едва ли някой още има съмнения, че днес най-големите предизвикателства пред човечеството са климатичните промени и намаляващото биологично разнообразие. През последните години всички вече усещаме последствията на постепенно увеличаващата се средна температура на атмосферата. За съжаление в бъдеще тези тенденции по-скоро ще се засилват.
Добрата новина е, че все още имаме възможности да ограничим неприятните влияния на променящия се климат, но трябва активно да въздействаме върху всички причини за глобалното затопляне. Учените са на мнение, че за целта трябва спрем затоплянето на Земята под 1,5 С° в сравнение с началото на индустриалната революция. За целта вредните емисии, отговорни за парниковия ефект, трябва да бъдат ограничени наполовина до 2030 година.
Климатът винаги е бил подвластен на естествени процеси, които са го променяли. Това е напълно естествено и се дължи на фактори като промяна на морските течения, вулканична дейност, сила на слънчевата енергия, естествени катаклизми, предизвикани от урагани или земетресения.
В крайна сметка промяната на климата е следствие на дългосрочното изменение на метеорологичните условия – от няколко десетилетия до милиони години. Когато говорим за промяна на климата за хиляди или милиони години, причината за глобалното затопляне или изстиването на планетата се дължи на променящата се орбита на Слънцето. То се движи според така наречените Цикли на Миланкович, които в историята са предизвикали ледникови периоди и свръх горещи глобални затопляния. Необичайното в нашия случай обаче е, че през относително кратък период от последните 150 години на климата на Земята се е променил доста чувствително. Поради тази причина е много важно да разберем добре, защо за така бързо се стигна до драстичното натрупване на причини за глобалното затопляне.
Немалко проучвания еднозначно доказват, че глобалната средна температура се е покачила сериозно от средата на ХХ век. Този феномен се нарича глобално затопляне и е причинено от човешката дейност. Основният виновник е отделяния въглероден двуокис, резултата от изгарянето на изкопаеми горива като нефт или въглища.
Човешки дейности са съществените причини за глобалното затопляне от приблизително един градус по Целзий спрямо предхождащата индустриализацията епоха. Между 2030 и 2050 година вероятно покачването ще се увеличи до 1,5 С°. За мнозина тази стойност интуитивно едва ли ще се стори толкова скандална, но научните изследвания са категорични, че подобно глобално затопляне води със себе си много сериозни последствия.
Животът на нашата планета Земя е възможен единствено, когато естествения парников ефект поддържа температурата в естествени граници. Когато слънчевите лъчи достигнат нашата атмосфера, част от тях се отразяват и връщат обратно във вселената. Други проникват през нея и се абсорбират от земната повърхност. По този начин тя се загрява. Част от топлината се отделя навън и поема от така наречените парникови газове. Този процес възпрепятства топлината да изчезне в Космоса и в крайна сметка е причината, средната температура на нашата планета да бъде около +15°C вместо -19°C.
Тъй като хората през последните сто години произвежда все повече парникови газове, парниковият ефект също се засилва. В по-голямата си част те са следствие на изгарянето на изкопаеми горива, използвани за добив на електроенергия, задвижване на машини във фабрики или за движение на автомобили по пътищата. Водеща роля сред всички причини за глобалното затопляне играе въглеродния двуокис СО₂. Друг виновник е метанът, който се освобождава в селското стопанство, най-вече от тревопасните животни, но и от депата за отпадъци. Други причини за глобалното затопляне са диазоните оксиди от химически торове и газове, използвани в охладителни и промишлени процеси.
В същото време изсичането на гори, пресушаването на блата и застрояването на тревни площи катализира процесите на глобално затопляне, защото зелената природа е естествен склад за въглероден двуокис. Съществуват данни, според които веки ден се унищожават 432 квадратни километра тропически гори, най-вече за освобождаване на площи за селското стопанство или производството на целулоза.
Последствия от глобалното затопляне са катастрофални. Например покачването на нивото на световните океани в следствие на топенето на ледниците и физическото разширение на водата при затоплянето й. Следва по-честа поява на екстремни метеорологични явления като бури, безводие, наводнения и урагани. Засилващият се недостиг на вода в някои региони на планетата води до силно ограничени реколти и застрашава животински и растителни видове. В последствие грозят локални конфликти и сериозни напрежения сред населението. Непредвидимите и все по-рискови метеорологични условия правят все по-трудно прогнозирането на човешките дейности и застрашават подсигуряването на достатъчно храна. Повишената киселинност в нашите океани и морета ограничават улова на риба и разрушават коралните рифове. И не на последно място в следствие на промяната в климата се застрашават всички екосистеми и биологичното разнообразие на нашата планета Земя.