По-високи орбити обещават по-ефикасно предаване на данни
Трафикът в околоземна орбита става все по-натоварен. Държавни и частни структури изстрелват армии от сателитни спътници, например за да подсигурят планетата ни с бърз интернет, без за това да е нужно да се опъват километрични кабели или да се копаят канали в земята. Американският концерн SpaceX към момента оперира с почти 2000 такива комуникационни спътници в системата си Starlink. Същото важи и за конкурента му OneWeb. С тази техника могат да успешно да се свържат отдалечени населени места, плаващи кораби в океана или очакваните скоро автономни автомобили. Собственикът на Starlink Илън Мъск чрез мрежата си от сателити вече актуализира софтуера на също така неговите елекромобили Tesla. В Европа производители като BMW и Volkswagen работят по сходни програми.
Но с увеличаването на технологичните амбиции пространството безкрайната вселена започва да отеснява. В същото време намаляват и наличните свободни честоти за излъчване на сигнал. Сателитите на Мъск или спътниците за сателитна телевизия на Eutelsat ползват така наречения Ка-диапазон, който е буквално задръстен. Поради тази причина новите играчки на пазара мигрират към по-високите Q и V диапазони. Недостатъкът там обаче е вредното влияние, оказвано от мъгли, дъжд и сняг. От друга страна, в сравнение с ниските честоти те разполагат с по-голям капацитет, което плюс при постоянно увеличаващите се обеми от предавани данни. Някои смелчаци дори се гмуркат в още по-високия W-диапазон, но техниката тук е все още недостатъчно добре развита и най-вече скъпа.
Но именно от този честотен диапазон се планира едновременното захранване на десетки хиляди автомобили от марките VW и BMW с необходимите данни. Голямо предимство е, че това ще може да се случва с една единствена операция. Също така бързо и лесно ще бъде свалянето на телевизионни сериали или ъпдейти за мобилния телефон. Експерти говорят за сателитен мултикаст, който напомня първите ни години със сателитна телевизия. Тогава от сателитна чиния на покрива можеше да се гледат чужди телевизионни програми на домашния телевизор. Вместо както до сега, данните да се предават от един разпределителен интернет център на друг, пакетите с данни ще изпращат подобно на радиосигнал еднократно до неограничен брой потребители. По този начин новата технология може да разтовари значително прегряващите в момента изчислителни центрове и магистрали за предаване на информация, които в момента се грижат за трансфера на данни от точка до точка в различни краища на света.
Но не всичко звучи така безоблачно. Сериозен проблем остава силната зависимост от метеорологичното време, защото дъждовните капки рефлектират радиовълните. Именно това свойство в момента използват метеоролозите, които именно във W-диапазона следят с метеорологичните си радари съставените от миниатюрни капчици облаци в тропосферата. За предаването на данни това обаче е бич: при дъжд сигналът може да отслабне до 100.000 пъти в сравнение със слънчево време без облаци.
Инженерите обаче обещават решение, което е свързано с промяната на техниката на спътниковия предавател и нужната сателитна антена. Благодарение на подобренията при лошо време би могло да се намали количеството излъчвана информация и да се интегрира цифрова корекция за евентуално възникнали грешки, като данните се изпращат дублиращо. Системата позволява също така информацията да бъде изпратена с известно закъснение, без това да пречи на потребителите. Другата добра новина е, че колкото е по-висока честота, толкова по-малка може да бъде нужната приемаща сигнала сателитна чиния. Конкретно за Ка-диапазона става дума за 2,7 до 4 милиметра, което идеално решение за автомобили и самолети.