Технологичните гиганти подготвят поредната дигитална революция. Дали ще бъде успешна?
След няколко по-скоро кротки години от към технологични иновации, във втората половина на тази година вероятно ще се появят дългоочакваните очила за виртуална реалност на Apple с търговско название iGlass. Който си ги постави на лицето, ще може да се потопи в един нов свят: наполовина реален, наполовина виртуален. Кратки текстови съобщения, указания от навигация и дори електронни писма ще могат да се визуализират пред очите ни. Вече няма да е нужно да се взираме в своя смартфона или в интелигентния ни часовник с фитнес тракер.
Еуфорията вече е голяма. Експерти са убедени, че прожектирането на цифрови информации директно пред очите на потребителите, ще се превърне в поредната технологична революция. Така пазарът в областта на добавената реалност (Augmented Reality) и виртуалната реалност (Virtual Reality) ще може да се разрастне осезателно. Освен Apple, в надпреварата за още по-дълбоко потапяне във виртуалния свят, със свои продукти ще се включват също така Google, Microsoft и компанията стояща зад Facebook – Meta.
Всъщност идеята съвсем не е нова. Недостатъци като прекалено високото тегло, не особено атрактивния дизайн, ограничения капацитет на батериите или опасения, свързани със злоупотребата с лични данни, ограничаваха размаха на първите VR очила. През 2011 година Google представи своите очила за виртуална реалност Google Glass. Очилата бяха свързани с миникомпютър и дигитална камера, като благодарение на безжична комуникация с мобилен телефон (Android) в зрителното поле се прожектираха астрономическото време, записки от личния календар, метеорологичното време и кратки съобщения. Чрез асистента на Google системата дори беше в състояние да прошепва част от информации в ухото на потребителя.
Цената от 1500 долара обаче се оказа висока за масовия пазар. Новите виртуални очила бяха прекалено тежки, акумулаторната батерия стигаше само за един час. Особено скандална се оказа функцията, чрез която потребителят можеше да заснема видяното през своите дигитални очила. Критиците биха тревоха срещу според тях поредното погазване на личните права от страна на Силициевата долина. Днес разработката се ползва само от корпоративни клиенти: например американския производител на самолети Boeing.
Подобна стратегия с разработки, предвидени единствено за промишлени цели, разви също така Microsoft със своите очила за виртуална реалност HoloLens. Продуктът се доразвива постоянно, но си остава екзотичен. Струващите около 3500 долара VR очила днес се използват например от автомобилния производител Toyota при проектирането на фабрики.
Специалистите са на мнение, че очилата за разширена реалност на първо време ще продължават да се развиват основно в сектора на индустрията и медицината. Така например хирурзите биха могли с VR очила да се подготвят по-добре да предстоящи сложни операции на пациентите си. Средносрочно виртуалните очила могат да повторят възхода на мобилните телефони, които при появата си също бяха доста едрогабаритни и заради високата си цена, достъпни единствено за малцина. Очилата за виртуална реалност Oculus на концерна Meta (Facebook) струват „само“ 400 долара, но за сега също остават по-скоро нишов продукт. В момента компанията работи върху редизайна им с по-леки лещи и едва забележима рамка от само няколко милиметра. Първото им издание се очаква през следващата година и ще се казва Cambria. Не само при този вид виртуални очила остава отворен въпроса за защитата на личните данни и права. Ако продуктът обаче се окаже достатъчно успешен и придобие масово популярност, подобни опасения вероятно отново ще останат на заден план.