Модни млечни напитки от овес, кокос, бадеми, соя и ориз изместват класическото мляко. Битката като в автомобилната индустрия.
Атаките срещу доброто старо мляко се засилват, потребителите са объркани, а животните се оказват непоправими престъпници. По простата причина, че освен полезната напитка, тялото им отделя и вредния за въглеродния отпечатък и озоновия слой газ метан. Попаднал в атмосферата, той нанася повече щети, отколкото въглеродния двуокис. Така спорът около предимствата и вредите от млякото от медицината се премества все повече в полето на екологията, а това крие опасност да се превърне във война между различни убеждения. Тезите на защитниците на природата и веганите срещу традициите на земеделците и млечната промишленост.
Големият въпрос е, дали растителните алтернативи могат наистина да изместят и заместят автентичното мляко? Дали кравешкия продукт няма да последва съдбата на дизела, като се превърне в анатемосана дяволска течност с обречено бъдеще?
Факт е, че популярността на оризово мляко, соево мляко, бадемово мляко, кокосово мляко и овесено мляко постоянно расте. Включително в България. Преди години растителните алтернативи се ползваха основно от хора, страдащи от лактозна непоносимост. Днес консумацията им е също така и въпрос на светоусещане, на отношение към опазването на растенията и животните на нашата планета. В следствие на тази тенденция до 2026 година експертите очакват глобалния пазар на алтернативните млечни продукти да нахвърли 80 милиарда лева.
Тенденцията се катализира от екологични организации, които са си поставили за цел да агитират потребителите за промяна на хранителните им навици, така че до 2040 година световната консумацията на животински продукти да спадне наполовина. Битката се води и на полето на наименованията: какво може да бъде обозначено като овесено мляко или соев йогурт? В Европа продукти като мляко, сирене или кисело мляко трябва задължително да имат животински произход. За това немалко екоактивисти се борят да отпаднат сегашните формулировки като „имитиращ продукт“, „без съдържание на мляко“ или „алтернативна сметана“.
Едновременно с това, производителите на заместващи млечните продукти стоки прилагат съвременни маркетингови стратегии, за да достигнат до все по-голям кръг от любопитни потребители: с атрактивни опаковки, специални селекции за баристи или агресивни ПР-кампании за младото поколение. Голяма част от родените около 2000 години милениали възприемат потреблението като израз на политическите си убеждения. Шведски производител, който е един от глобалните играчи в сектора, лансира рекламна кампания във Великобритания, в която твърдеше че производството на мляко и месо там отделя повече въглероден двуокис, отколкото всички автомобили, самолети, влакове и кораби заедно. Сдружението на английските земеделци категорично отхвърли твърденията, като се позова на официалната статистика, според която фермите на Острава са отговорни за 10 процента от емисиите, срещу 27 процента, генерирани от транспорта.