Наторяване на морето, изкуствени вулкани, слънчеви чадъри в космоса. Може ли геоинженеринг да спаси климата?
Сателити с огромни чадъри от алуминиево фолио. Разположени между земята и слънцето на стотици хиляди километри от нас, където взаимното им притегляне се уравновесява. Ще може ли тези тънка изкуствена козирка да рефлектира част от опасните за хората лъчи? Едно изкуствено затъмнение. Интелигентна сянка, която да охлади планетата и да ограничи чувствително глобалното затопляне.
Звучи налудничаво, но идеята е предизвикателна. Индустриализацията и съвременните технологии доведоха до грижа с климата, защо пък с тяхна помощ сега проблемите да не бъдат отново решени? В цял свят учени си задават този въпрос и вече предлагат решения. Складиране на въглероден двуокис под земята, изкуствено наторяване на морски водорасли, манипулиране на дъждовните облаци, предизвикване на вулканични експлозии или слънчеви чадъри в космоса.
Тази не съвсем нова област на проучвания се нарича климатичен или геоинженеринг. Вълнуващите идеи обаче предизвикват и немалко морално-етични дискусии. Повечето проектите са прекалено скъпи за реализация, други прекалено опасни и с риск от непредвидими последствия. Само за пример: за да се отклонят около два процента от слънчевите лъчи със споменатите вече чадъри, те вероятно трябва да бъдат разположени на площ, отговаряща на близо сто пъти територията на България. Днес това едва ли е възможно да се случи. Може би сред половин век, но ако искаме до тогава да сме готови, работата по проекта трябва да започне сега.
През 1965 американски учени предоставят на президента първия климатичен доклад и предлагат океаните да бъдат покрити с бяла пяна, която да рефлектира слънчевата светлина. В документа няма нито дума за ограничаване употребата на изкопаеми горива, тъй като това е изглеждало невъзможно. Едва след десетилетия човечество осъзнава, че е жизнено важно да намали драстично емисиите от въглероден диоксид.
През 1991 г. във Филипините избухва вулканът Пинатубо и бълва прах на височина от почти двадесет километра. Милиони тонове серен диоксид попадат в стратосферата, което намалява слънчевото излъчване с пет процента, а глобалната температура спада с близо половин градус. Този факт инспирира експерти да разпръскват частите в атмосферата с помощта на балони, подобно на изригнал вулкан. Подобно начинание обаче съвсем не е безопасно, защото използваните аерозоли могат да навредят на озоновата дупка и да въздействат на времето. От друга страна, щом спрете балоните или приберете чадърите, земята много бързо ще се загрее чувствително, без да има време екосистемата й да се адаптира.
Изглежда безобидни на този етап са така наречените смукачки за въглероден двуокис. Те поемат големи количества въздух от атмосферата и с помощта на филтри отделят въглеродния диоксид, който след това може да се складира и използва в производството. Например за газирани напитки. Но в момента, в който отворите бутилката газът отново е в атмосферата. По смислено е да бъде впръскан под земята във вулканични скали, където във взаимодействие с минералите се образуват нови естествени карбонати.
Същият метод би могъл да се приложи, като със съответните прахообразни материали се покрият земеделски площи и плажове, за да извличат и се свързват по естествен път с въглеродния диоксид. Сходен експеримент обаче се стори прекалено рискован за властите в Германия. Изхвърленият в океана железен сулфат, трябвало да предизвика цъфтежа на водораслите, при което да бъдат погълнати големи количества въглероден двуокис, а на по-късен етап получената тор от водорасли да се използва в земеделието.
Макар оспорвани, подобни експерименти вече се извършват в ограничени мащаби. Например за промяна на метеорологичното време: дронове подават електрически искри в облаците, за да предизвикат дъжд или разпръснат сребърен йодид, привлича капките вода със същата цел. Вероятно дори в по-напреднала фаза са технологиите за предотвратяване на градушки.
Какви обаче ще бъдат реалните последствия за природата и климата остава неясно. Не случайно противниците на климатичния инженеринг настояват за ясна регулация на тестовете и дори забраната им.