Дали термопомпите действително са отоплението на бъдещето?
Термопомпата всъщност е обратното на хладилник. Той отделя топлината от вътрешното си пространство и я отвежда чрез топлообменник навън. А термопомпата си добива енергията за отопляване отвън: от земята, подпочвената вода или от въздуха. Да се топлиш през зимата с помощта на външната температурата изглежда абсурдно. Но ако се задълбочим в законите на физиката ще разберем, че във всичко, което е по-топло от абсолютната нула или минус 273 градуса по Целзии, всъщност се съдържа енергия. А термопомпата я използва.
Как работят термопомпите? Разбира се външната температура, не е достатъчна да ви затопли къщата или апартамента. Това обаче става възможно с помощта на хладилен агент, който понякога е втечнен, друг път е газообразен, в зависимост от налягането и температурата. Най-подходящи в случая са химикали, които дори при ниска температура се изпаряват. Течността леко се загрява от външната температура, тя извлича енергия от обкръжаващата среда и се изпарява. С помощта на компресор парата се сгъстява, налягането се покачва, в същото време парата се загрява от компресията. Щом желаната температура е достигната, охлаждащият агент преминава през топлобменник и отдава енергията на отоплителния кръг в жилището. При това той се охлажда, но продължава да бъде под налягане. Накрая агентът преминава през изпускащ вентил, разширява се, кондензира и силно се охлажда. Сега вече може отново да бъде изведен навън, за да поеме поредна порция енергия.
Голямото предимство при отопление с термопомпа е високата ефективност. Макар компресорът да се нуждае от електрическо захранване, съвременните термопомпи генерират на всеки киловатчас захранване с електроенергия средно годишно по между 4 и 4,5 киловатчаса топлинна енергия. При по-стари сгради тази стойност може да спадне до една трета, защото термопомпите са най-подходящи за по-големи площи, например при налично подово отопление. При него са достатъчни 30-35°С на циркулиращата в отоплителната система вода, за да се затоплят помещенията до 20°С. Но в старите жилища масово налични са старите радиатори, които разполагат с много ограничена площ. Те изискват температура на циркулиращата топла вода от над 70°С. Допълнителен проблем в този тип жилища създава лошата топлоизолация. Колкото по-голяма е разликата между външната температура и циркулираща в отоплителната инсталация вода, толкова по-голям трябва да бъде капацитетът на компресора, ще рече – сериозно се увеличава разхода на електроенергия.
Не само на фона на актуалната политическа обстановка бъдещето за отопление на газ съвсем не е безоблачно. Поради тази причина все повече технологични лидери се насочват към разработката на модерни варианти на описаната термопомпа за отопление. Подобрения вече се правят при всички видове компоненти на конструкцията: инвертор, компресор, хладилен агент, топлообменник. С разширяване на производството им, могат да се очакват и по-атрактивни цени за крайните клиенти.
В бъдеще вероятно ще видим и различни модели от широко разпространената в момента термопомпа въздух вода. Специалистите възнамеряват да черпят енергия не само от актуалните източници въздух, подпочвена вода и земя. Например реки и езера, канали с отходни води. В някои градове цели квартали се отопляват благодарение на отпадните води в пречиствателни станции. Атрактивни източници на енергия съществуват в промишлеността, селското стопанство, изчислителни центрове и супермаркети. Всъщност топлина може да почерпи от всичко, което може да се свърже с топлообменник.