Бивши ракетни инженери автоматизират товарните железопътни превози
При автомобилите технологията на бъдещето сякаш е вече ясна: задвижване от батерия и възможност за автономно управление. Въпросът сега е, какво ще се случи с товарните превози, и по-конкретно при релсовия жп транспорт. Американската компания Паралелни системи, основана от ракетни инженери, бивши служители на компанията на Илън Мъск – Спейс Екс, вече успешно експериментират с новата си технологията в Калифорния. Идеята им е да преодолеят съществуващите в момента ограничения при товарния жп транспорт и така да прехвърлят успешно повече карго превози върху релсите. В момента това се рентира единствено, когато става дума за големи количества товари, превозвани едновременно. При по-малки пратки или в случай, че изпращача или получателя се намират далеч от жп гара, сметките обикновено не излизат.
В резултат на това, не само в Америка, но и в Европа, е много по-удобно и най-вече по-евтино да си поръчаш камион, който да натовари стоката директно във фабриката и да я откара директно до адрес. В Германия едва 18 процента от товарите се превозват чрез жп транспорт. В САЩ пък железопътната мрежа се използва ефективно само 43 минути в денонощието. Със системата от ново поколение товарни вагони, стартиращата компания Паралелни системи възнамерява да натоварва равномерно релсовия път. В същото време влаковите композиции ще станат по-къси, а така и по-атрактивни за малки клиенти.
След 13 години работа като ракетни инженери за Спейс Екс, собствениците на Паралелни системи са свикнали да преосмислят тотално наложили се във времето технически решения. При товарните превози, според тях, участва един напълно излишен елемент – а именно, теглещият композицията електрически локомотив. Той може да бъде заменен от тяхната иновация: конструкция, напомняща дрезина, с вграден електрически двигател и акумулаторна батерия. Две такива приспособления представляват задвижването на специална рама, върху която ляга стандартен товарен контейнер. Посредством сензори, които се използват и при автономните автомобили, роботизираните дрезини сканират релсовия път и могат да сами да задействат аварийно спирачките, в случай че например животно изненадващо премине през релсите.
Новият тип товарни вагони може да се движи самостоятелно или в колони от 10 до 50 броя, което аеродинамично е далеч по-ефективно. За товаро разтоварната дейност са достатъчни малки терминали. През това време чрез адаптери, поставени между релсите, батериите се зареждат отново с електричество. В сравнение с електрически камиони системата е много по изгодна, защото при вагоните съпротивлението при търкаляне е значително по-слабо. Освен това товарните платформи за закачени плътно една за друга, с което допълнително се ограничава въздушното съпротивление.
Решението е отлично не само за пристанищни комплекси, където тировете днес се натрупват и с включените си постоянно двигатели сериозно замърсяват въздуха. В същото време необходимите инвестиции за автономното управление на товарните вагони по релсовия път са значително по-малки, отколкото при автономно движещите се камиони. Това прави технологията изключително атрактивна включително за Европа. С актуалният си пробег от 800 км роботизираните товарни вагони не са панацея, но биха облекчили ситуацията в много от случаите, при които днес се стига до претоварване на магистралите с колони от тежки камиони.
За да се изгради обаче истинска конкуренция на асфалтовия път и за да се превърне товарния транспорт в осезаемо ефективно начинание, са необходими именно такива смели иновативни концепции. Вероятно роботизираните дрезини няма да заменят изцяло товарните жп превози, но биха могли съществено да ги допълнят. На първо време в складови комплекси и морски пристанища. Разбира се, не малко предизвикателствата за сега си остават: относително високите инвестиции, реалният пробег на платформите при студено време, административните разрешения за ползване на новата технология. Въпреки това обаче, автономно движещите се интелигентни товарни жп влакове са напълно реалистични.