Мозъкът ни не е в състояние да възприеме две кризи едновременно. Това е страхотен шанс за нас!
Корона криза, здравна криза, политическа криза, финансова криза, енергийна криза, глобална криза. Не минава ден, в който новините да не ни затрупват с мрачни констатации и прогнози. Кризата с пандемията още не е приключила и вече сме в украинската криза. Едновременно с това се разраства кризата с инфлацията, не престава кризата с българското правителство, световната криза пък отново чука на вратата.
Логично би било на този фон да изпадаме в постоянно състояние на страх и паника. Психолозите обаче успокояват, че мозъкът ни не е в състояние да обработи рационално повече от две или три кризи. Центровете на възприятие, които обработват сигналите свързани със страх и паника, могат да се концентрират само върху един източник и така подтискат всички останали. Мозък ни не умее едновременно да обработва много такива сигнали, дори не е в състояние да превключва ефективно между две причини, предизвикващи страх и паника. Всяка криза концентрира умствената ни сила, поради което всяка една криза е прелюдия към следващата. Кризите рядко може да възприемем едновременно.
Едностранно погледнато това е сериозен човешки недостатък, но именно поради причината, че с всичкия ни наличен капацитет се концентрираме върху решаването на една конкретна криза, ние еволюционно сме успели да използваме максимално възможностите на човешкото мислене. Цялата ни история е низ от изобретения и адаптация. Именно по време на кризи хората стават изключително креативни и взимат успешни нестандартни решения. Големите иновации се правят от недоволни, притиснати да излязат от своята зона на комфорт, хора.
Има немалко учени, които са убедени, че прогресът на човечеството е резултат именно на успешното справяне с кризи. Кризите са катализаторът на човешкия прогрес. Напускането на нашата уютна зона на комфорт е определено неприятно, но задоволството от живота пък е несъвместимо с природата на нашето мислене. Едва спасили се от една криза, ние вече сме попаднали в следващата. Важно е да не го възприемаме като фатализъм, а като шанс. Защото само хората сме в състояние да превърнем горчивината на тежки кризи в нещо положително.
А това по-скоро би следвало да ни радва. Ако пандемията бе започнала преди две или три десетилетия, без бърз интернет и моделна медицина, която само за няколко месеца успя да открие ефикасно лекарство, ситуацията ни щеше да е напълно различна и незавидна. Кризите провокират творческото ни мислене. Колкото ужасни да са кризите, те ни тласкат към взимането на нови успешни решения.