Как илюзионното изкуство обогатява неврологията
Човешкият мозък се състои от около сто милиарда неврони, свързани с още по-голям брой синаптични връзки помежду им. Изследваното им е сложен процес, които изисква интердисциплинарен подход с участието на учени от различни области като медицина, биология, математика, психология, информатика, физика и дори инженерни специалности.
На подобна основа се изгражда и популярното напоследък проучване, наречено невромагия. С помощта на илюзионисти и фокусници невролозите се стремят да изследват влиянието на магически трикове и методи на манипулации върху зрителите от гледна точка на науката за мозъка. Идеята е, по този начин да се съберат повече познания за нашите способности да възприемаме и запаметяваме, за икономията на съсредоточеност, за несъзнателно протичащи процеси и най-вече възможностите за манипулиране на когнитивни процеси чрез целенасочено въздействие.
Макар феномени като оптична илюзия или магически фокуси да са представлявали научен интерес от древността, най-вече за психолозите, то систематичният анализ на различните видове илюзионно изкуство и стратегиите му за манипулиране възприятията на публиката, се появява относително от скоро. За да вникнем научно в магическо шоу, трябва да си дадем сметка за съвместната дейност, която рецепторите ни извършват с мозъка. Така например той получава оптически сигнали от нашите очи, преработва ги в едно цяло и се грижи за това, анатомично и психологически предизвикани пропуски да бъдат отстранени на основата на вече съществуваща информация и натрупан опит.
Учените са установили, че взаимодействието между визуални дразнения и възможностите ни да ги запаметяваме има доста слаби места. Именно те са причината, поради която нашият мозък може да бъде подведен или дори запленен. Това е от съществено значение, не само когато правим анализ на шоу на илюзионисти. Тези механизми играят съществена роля и в други области, като например рекламата или криминалистиката. Както юристите добре знаят, едва ли има по-предизвикателно доказателство от показанието на свидетел.
Но да се върнем към спецификата на магическото илюзионно изкуство. Важна роля при него играе склонността ни винаги да очакваме и търсим причинно-следствени връзки и времева последователност в действията, постоянното ни търсене на информации и доказателства, които да доказват нашите убеждения и предположения. Този човешки феномен води до недостатъчна сетивност и подминаване на всъщност очевидни промени, дори до игнориране на ясно разграничени разлики между модели на поведение и стига до невъзможност да виждаме хора и обекти, въпреки че те категорично се намират в зрителното ни поле. Илюзионистите интуитивно са се възползвали от тази специфична слепота, възникваща в следствие на липса на достатъчно концентрация, много преди да е възникнала неврологията като наука.