Какво грешим при отглеждането на плодове и зеленчуци
През последните години реколтата от плодове и зеленчуци се прибира все по-рано, с което не се дава шанс на ароматите да узреят и се развият в естествена среда. В същото време изхвърляме прекалено биологична смет боклук, вместо от останалите листа, корите и изрезките да приготвяме сосове, бульони или сокове.
В същото време открито игнорираме многообразието на нашите зеленчуци: ако вникнем например във видовете боб, ще установим че съществуват повече от 160 сорта. Но индустриалното земеделие и хранително-вкусовата промишленост задоволяват апетита ни със само няколко разновидности, налични в търговската мрежа. Вероятно е крайно време да проумеем, че местните сортове и сезонната им наличност следва да се превърнат в приоритет при избора ни зеленчуци.
Южноафриканският лук и целогодишно наличните аспержи от Перу спокойно може да си спестим при готвенето. Но трябва да сме готови да платим за истински качествения вкус и аромат. Редно е дори да се възмутим, че при административното издаване на разрешения за нови сортове и семена за зеленчуци водеща роля имат свойствата за продължително складиране, устойчивостта им срещу болести или униформения размер, докато на вкусовите характеристики очевидно не се обръща почти никакво внимание.
Не по-маловажно е да приготвяме храната си от зеленчуци на момента и да не ги подлагаме прекалено дълго на термична обработка. Свежестта на зеленчуците, не само при стари сортове домати, е от съществено значение. Неслучайно най-добрите готвачи при преценката на качеството на зеленчуците, измерват времето след обирането им в часове, а не в дни. Съществена характеристика, която определено подценяваме в нашето натоварено ежедневие.
В идеалния случай откъснете сутринта хубавите български сортове розов домат от градината и ги консумирайте най-късно до вечерта.