Month: November 2022

  • Чудото на обонянието

    Чудото на обонянието

    Изкуствени носове в телефоните могат да ни предпазят от тежки болести

    Може ли да си представите какво се крие за понятието dog smell? Със своите до 220 милиона клетки заети с обоняние,  муцунките на кучетата са едни от най-прецизните в царството на животните. Сам за сравнение: ние хората притежаваме едва пет милиона. Носът на четириногите е толкова чувствителен, че може да подуши както скрити в земята трюфели, така и затрупани от дълбок сняг жертви на лавина. Дори болести като Ковид, Паркинсон, Алцхаймер или рак животните разпознават с изненадваща точност. Учените са единодушни, че кучетата разпознават болестите по-рано, по-бързо и по-точно от наличните към момента технологии.

    Въпреки невероятните способности на кучешките невронни мрежи, приложението им в практиката е доста оскъдно. Четириногите могат да асистират специалистите в лаборатории и болници, но за по-широкото им приложение учените отдавна работят върху създаването на изкуствени невронни мрежи. Така наречените сензори за улавяне и анализ на миризми, биха могли да бъдат вграждани в мобилните ни телефони и да бият тревога, щом засекат подозрителни промени в тялото ни: например, когато придобит по рождение белег започва да мутира в меланом или пък, когато попаднем в помещение с опасна концентрация на корона вируси. Но докато тази колкото приказна, толкова и авангардната технология влезе в употреба, трябва да се свърши още много работа.

    Всъщност, какво е обоняние? Докато рецепторите ни за допир, очите и ушите вече са относително добре проучени, до ден днешен продължава да бъде загадка, как точно функционира света на заобикалящите ни миризми и аромати. Дълго време се считаше, че миризмите не са нищо друго освен сбор на съставящите ги молекули: някои от тях се свързват с определени рецептори на обонянието ни на принципа на ключа и ключалката, след което се разчитат от мозъка. Днес обаче вече заем, че нещата са много по-сложни. Учените изоставят идеята за ключа и ключалката. Предположението им е, че интерпретацията на ароматите сработва по-скоро на базата на променящи се конфигурации. Експертите сравняват процеса на възприемане на аромати с чувствата, които изпитваме: може да се натъжим както от баладична музика, така и от трагичен филм. Няма как да ги изразим в еднозначна формула.

  • Топлата енергийна напитка

    Топлата енергийна напитка

    Супи и чорби са идеалната храна за нашия организъм

    Загряващи, питателни, богати на ценни за тялото съставки. Супите са чудесен избор не само през студените месеци на годината. По всяко време здравословни супи и чорби ни даряват с полезни за тялото и най-вече чревната флора елементи: витамини, минерали, антиоксиданти, добри мазнини, баластни вещества и протеини. Високата концентрация на хранителни съставки и относителна големия дял течна субстанция превръщат чорбата в хранителна добавка от най-висок ранг. Без значение дали говорим за зеленчукови супи, бульон, боб или леща. Всички те ни доставят бързо качествена енергия.

    Благодарение на дългото й варене, в супата попадат водоразтворими минерали и витамини, след което те много лесно се възприемат от нашия стомашно-чревен тракт. Противно на широко разпространения предразсъдък, че всички полезни съставки в супата се разваряват и унищожават, хранителните елементи в чорбата са биологично по-добре възприемани от нашето тяло. Изключение прави само летливия витамин С, но него можещ да добавим лесно под формата на прясно нарязани подправки към супата.

    В модерните западни общества супата днес е по-скоро предястие. Поколенията преди нас обаче нерядко са закусвали с чорба. Често причината е била в недоимъка, но от гледна точка на науката, процесът на храносмилане при супата е значително по-лек, в сравнение с мармалад или залети със студено мляко овесени ядки. В други култури, например в Азия, супата представлява обичайна сутрешна закуска.

    Супата е така вкусна и лесно смилаема, защото е предварително сварена. На тялото ни не се налага да извършва тежка работа свързана с храносмилането. От една страна организмът изразходва малко енергия, от друга получава много. Чрез супата стомахът ни се разтваря. В комбинация със стомашните сокове и жлъчката се постига оптимален ефект. Едно своеобразно пречистване на организма.

    Киселото мляко с кифличка, нашето тяло трябва първо самостоятелно да загрее и едва след това да храносмила. Това е и причината, някои храни буквално да ни тежат като камък в корема. Има хора, които добре понасят суровите продукти, но повечето ги предпочитат сварени. В противен случай могат да се появят оплаквания като подуване, студени ръце и крака, разстройство, раздразнени черва или запек. В такъв случай е добре да изоставите любимия фреш, за да се отдадете на прочистване на организма от токсини с бистри бульони, които може да пиете подобно на чай.

    Бистрият бульон без добавки е естествена енергийна напитка. Наричаните на английски Bone Broth супи от изварени кокали дори вече се предлагат като улична храна. Бульоните от варени с часове телешки или пилешки кости са истински елексир, който ни дарява с енергия. Те помагат при отпадналост и настинка, подсилват имунната ни система и лекуват раздразнени черва. Бульоните от кокали съдържат много Л-глутамин, аминокиселина, която се отразява положително на лигавицата на червата и подпомага зарастването на възпаления.

  • От къде идва депресията?

    От къде идва депресията?

    Обяснението за липса на серотонин все по-често се поставя под съмнение

    Години наред депресивната болест и нейната терапия се свързват с ниски нива на серотонин. Не на последно място, най-разпространените анти депресанти, селективните инхибитори на реабсорбцията на серотонин, известни и като SSRI (Selective Serotonin Reuptake Inhibitors), повишават концентрацията на именно този невротрансмитер. В същото време от началото на 80-те години много учени твърдят, че това е мит и поставят под съмнение теорията за серотонина.

    Експертите говорят за разнородни причини за депресия: биологични, психически и социални. В същото време те са сложно заплетени помежду си. Много учени са на мнение, че в тази плетеница роля играе и серотонина, но тя не е толкова елементарна, колкото се предполагаше. За много от специалистите тази хипотеза за серотонина е силно преувеличена. Все едно да кажем за инсулина, че всеки страдащ от диабет, просто има някакъв недостиг от него и щом го добавим в организма му, вече всичко ще е наред.

    Нови научни методи за пръв път дават възможност да се измери отделянето на серотонин в мозъка. Наблюденията сочат, че капацитетът му е ограничен при хора, страдащи от депресия. Но медицината продължава да не е на едно мнение по отношение на наличните причини за депресия. Според едни, те са психо-социални и произтичат от семейството, прекомерен стрес и затруднено справяне с негативните емоции. Опонентите им защитават тезата, че депресии са биологично обусловени, функцията на мозъка е ограничена, което до известна степен е свързано с гените. Дискусията е важна, защото има практически последствия, например при методите на лечение на депресия. Факт е също, че психо-социалната фракция сред лекарите е по-скептична към таблетките.

    Тогава какъв е отговора на въпроса „депресия лечение“ и има ли лек за депресия? От години експертите дискутират дали антидепресантите лекуват и ако отговорът е положителен, в каква степен. Немалко медици са на мнение, че антидепресантите имат по-скоро плацебо ефект. В действителност, все още не знаем как точно въздействат те на човешкия организъм. Някои учени предполагат, че антидепресантите променят пластичността на мозъка, способността му да се реорганизира и изгражда нови нервни клетки и връзки. А при хората, страдащи от депресии, някои участъци на мозъка се оказват по-малки, в сравнение със здравите хора. Това би могло да бъде причина или следствие от болестта, но най-вероятно комбинация от двете. Всъщност науката все още не знае какво точно се случва.

  • Предупрежденията на мокрия термометър

    Предупрежденията на мокрия термометър

    Защо комбинацията от жега и влага застрашава живота ни?

    Комбинацията от горещина и влага се измерва в температурна единица, наричана на английски wet bulb temperature и често се превежда на български като температура по мокрия термометър. В контекста на климатичните промени тази стойност се появява все по-често в научни доклади. Замерванията се извършват с термометър, увит във влажна среда, поради което тази температура почти винаги е малко по-ниско от обичайната. Освен ако влажността не е сто процента. Тогава нормалната температура и тази на мокрия термометър се изравняват.

    Съществуват места по света, например в Индия, където стойността на температурата на мокрия термометър достига 32,6 градуса. Една критична стойност, тъй като според учени, при 35 градуса хората само след шест часа биха били мъртви. Дори на сянка и заобиколени от вентилатори. Поради тази причина влажната горещина в условията на загряващата се все повече планета може да се превърне в нов вид убиец.

    Но защо високата температура на мокрия термометър е толкова опасна за нас хората? Човешкото тяло живее от енергия, която извлича от храната и превръща в движение. При този процес се създава топлина, която надхвърля обичайната температура на човешкото тяло. Топлината, която надвишава стойността на  нормална температура на човешкото тяло, трябва да напусне организма и отговаря приблизително на топлинен капаците от сто вата. Тази излишна телесна температура ни напуска най-добре, когато заобикалящата ни температура е около 20 градуса. Именно за това в стайна температура се чувстваме така уютно. В по-студена среда, започваме да отдаваме прекалено много топлина, поради което се обличаме по-дебело. Ако пък е прекалено горещо, еволюцията се погрижила за едно гениално решение, наречено изпотяване.

    Самата пот не охлажда непосредствено, така че когато я забърсваме, продължаваме да се потим напразно. Функцията си потта започва да изпълнява, едва когато започне да се изпарява. Според законите не термодинамиката, за този процес на преминаване от течно в газообразно състояние е необходима енергия, която в случая идва от човешкото тяло. Когато обаче заобикалящия ни горещ въздух е прекалено наситен с влага, няма как да се получи изпаряването. Именно това се случва при температура на мокрия термометър от 35 градуса, когато човешкото тяло произвежда топлина, която вече не може да отдава. В следствие на това температурата на тялото започва да се покачва. А колко е нормалната температура на човешкото тяло? Средната температура на човешкото тяло обикновено варира между 36,5 и 37,2 градуса по Целзий. А при телесна температура над 42 градуса човешките протеини застиват като белтък от кокошо яйце в гореща вода и органите престават да функционират.

    Много често обаче, смъртта може да настъпи и при по-ниски стойности. Споменатите гранични 35 градуса по Целзий на температурата на мокрия термометър важат за  идеалния човек: млад, клинично здрав, перфектно аклиматизиран, пиещ много вода и заобиколен от достатъчно количество охлаждащи въздушни маси.

    Но повечето хора на земята определено не живеят при такива условия. С други думи, не е необходимо да се стига до екстремни температури, преди да се появи този специфичен риск за човешкия живот. Притеснителното е, че горещите климатични вълни сполетяват най-често държави с относително нисък брутен вътрешен продукт, за да вземат адекватни предпазни мерки за опазване на климата. А със затоплянето на Земята се покачва също и влажността на въздуха.

  • Чиста енергия от космоса

    Чиста енергия от космоса

    Идеята отдавна озарява авторите на научна фантастика, се може да се превърне в реалност

    Вездесъщата слънчева енергия да се превръща още в космоса в зелена енергия, която да се използва на Земята. Междувременно все повече учени и инженери се заели да превърнат визията в реалност. Не на последно място слънчевите колектори,  поставяне по покривите на все повече къщи, биха били далеч по-ефективни, ако бяха разположение в околоземна орбита. Чрез организирани в сноп микровълни енергията би могла да се изпраща от космоса на Земята, където да се трансформира в електричество.

    Тази чиста енергия от космоса би била както сериозна крачка напред към наложителната редукция на въглеродния двуокис, така и възможност за енергийна независимост. Според учените тома може да се осъществи още следващите десетилетия. До тогава обаче, трябва да се намерят решения на сериозни предизвикателства, свързани с използването на възобновяеми енергийни източници от вселената.

    При добиването на електрическа енергия от слънцето на Земята, се губят около 60 процента от възможния капацитет, поради минаването на слънчевите лъчи през атмосферата. Бъдещи сателити, произведени специално за производство на енергия от слънцето, биха могли да бъдат разположени на височина от 36 хиляди километра в геостационарна орбита. Програмирани, да избягват естественото редуване на ден и нощ на земята, едно непрекъснато захранване изглежда напълно реалистично. Според проучванията, добиваната зелена енергия в космоса може да доставя денонощно енергия, значително по-надеждно от други възобновяеми източници на енергия, като капацитетът й би бил сравним с този на ядрените електроцентрали.

    Един такъв соларен сателит би генерирал два гигавата енергия при предаването й на една единствена наземна станция или по-малко от 5 хиляди мегавата, при повече на брой наземни станции. Докато общата площ на Международната космическа станция е около 8 хиляди квадратни метра, бъдещите спътници за добиване на енергия биха могли да разполагат с повече от 15 квадратни километра повърхност за слънчеви панели. За целта около два милиона елементи от орбиталната станция, основно соларни клетки, ще трябва да се наблюдават и управляват безжично. Една до момента нереализирана технология, за изграждането на която биха били нужни няколко работещи в открития космос роботи.

    На земята в действие ще влязат високочестотни системи от антени, които ще улавят излъчваната от околоземна орбита енергия. За целта ще бъдат изградени наземни станции с площ до 70 квадратни километра, като приемниците ще бъдат разположени в кръг с радиус от три километра. За да се покрие нуждата от електрическа енергия в Европейския съюз през 2050 година в размер на десет процента, ще трябва да се разположат до 25 соларни сателита в космоса.

  • Удължен уикенд

    Всички мечтаем за повече почивни дни, но можем ли да си ги позволим?

    Докато във Великобритания тече шестмесечен експеримент относно приложимостта на четиридневна работна седмица, в който участват близо 3300 служители от администрацията, в Шри Ланка, където храната и суровините не достигат, правителството е издало заповед, според която чиновниците задължително преминават на намалено работно време, за да могат да се грижат за плодовете и зеленчуците в своите градини.

    В Белгия и Нова Зеландия се обсъждат законодателни промени, които да позволят удължено работно време в рамките на деня, за сметка на което, да може да се използва един допълнителен свободен ден през седмицата. Така в крайна сметка не се нарушава традиционното сумарно работно време.

    Все повече стартиращи компании харесват идеята за съкратена работна седмица, да не говорим за така наречените дигитални номади, за които работно време и без друго е относителна величина.

    Но съществуват и конвенционални фирми, които са отворени да тестват възможностите, които предлага една четиридневна работна седмица. Опитът им показва, че разходите за компанията намаляват, не на последно място защото така се отваря възможност да се компенсират натрупаните извънредни работни часове на служителите. В същото време нараства задоволството на персонала и се увеличава интереса сред кандидатите за работа.

    Това кореспондира с научните изследвания, според които повишаването на производителността и ефективността при прилагане на четиридневна работна седмица се основава на съкратените оперативки и дори заменянето им с имейл комуникация. Отпадат също прекъсванията за кафе и цигари, раздумката с колеги в коридора, протяжната обедна почивка. Формулата е четири дни зор, за сметка на един допълнителен неработен ден.

    В цялата шумотевица около перспективите ни с четиридневна работна седмица не бива да забравяме, че хората са различни. Възможността, служителите да адаптират задълженията си и работното време спрямо личните си предпочитания, е уникален бустер за мотивацията. Самият факт, че могат да изберат модела си на работно време, прави хората значително по-доволни и щастливи. Възможността за самоинициатива и ограничаването на йерархичните структури е все още рядко използван метод за подобряване на работния климат. А именно това инспирира трудещите се през цялата година, а не само четири дни в седмицата.

  • Шпиони на колела

    Шпиони на колела

    Всеки автономен автомобил се нуждае от камери и така неволно става агент

    До осем външни камери има монтирани в електромобил Tesla, както и една допълнителна за купето. Обективите са необходими за автономното придвижване. Самообучаващите се електрически коли трябва да са в състояние по време на път да взимат правилните решения и да генерират изводи от случващото се в трафика. За целта тези до голяма степен вече автономни автомобили използват интернет, за да изпращат данни на централния компютър, който ги съхранява и обработва с подкрепата на изкуствен интелект.

    Този факт кара много промишлени и технологични предприятия старателно да закриват всеки един видео регистратор, когато автомобил от тази марка премине през портала. В противен случай автомобилите волно или неволно могат да се превърнат в неодушевени инструменти на индустриалния шпионаж. Направените от камерите снимки без съмнение лесно могат да попаднат в ръцете на конкуренцията.

    И докато хората от бизнеса отдавна са на ясно с този факт и взимат съответните мерки, напоследък полицейски и други служби в различни държави обмислят да ограничат достъпа на подобен вид полуавтономни и автономни автомобили до критична инфраструктура. В същото време много граждански организации, лекари и потребители се замислят, дали всъщност желаят тези коли да паркират пред офисите и домовете им.

    От Tesla рекламират своя видео регистратор, който в така наречения режим СОТ, е в състояние прецизно да филмира случващото се около автомобила, като покрива целия диапазон от 360 градуса. Ако някой се доближи прекалено до автомобили или дори се опита да го разбие, всичко това се запечатва на видео и запаметява: десет минути преди инцидента и тридесет минути след него. Записите може да изтеглите дистанционно чрез мобилно приложение.

    С други думи, ако се интересувате какво в момента се случва около вашия автомобил, няма никакъв проблем да проверите на телефона си и да превключвате между наличните осем на брой камери. При желание, колата би могла да се паркира предварително така, че в полезрението на видео регистраторите да попадне и интересуващата ви заобикаляща среда. Докато преди години детективите висяха с часове с фотоапарати в колите си, сега те просто могат да я паркират стратегически и да следят случващото се уютно от дивана в къщи, като трябва само да гледат мобилното приложение на телефона си.