Изкуствени носове в телефоните могат да ни предпазят от тежки болести
Може ли да си представите какво се крие за понятието dog smell? Със своите до 220 милиона клетки заети с обоняние, муцунките на кучетата са едни от най-прецизните в царството на животните. Сам за сравнение: ние хората притежаваме едва пет милиона. Носът на четириногите е толкова чувствителен, че може да подуши както скрити в земята трюфели, така и затрупани от дълбок сняг жертви на лавина. Дори болести като Ковид, Паркинсон, Алцхаймер или рак животните разпознават с изненадваща точност. Учените са единодушни, че кучетата разпознават болестите по-рано, по-бързо и по-точно от наличните към момента технологии.
Въпреки невероятните способности на кучешките невронни мрежи, приложението им в практиката е доста оскъдно. Четириногите могат да асистират специалистите в лаборатории и болници, но за по-широкото им приложение учените отдавна работят върху създаването на изкуствени невронни мрежи. Така наречените сензори за улавяне и анализ на миризми, биха могли да бъдат вграждани в мобилните ни телефони и да бият тревога, щом засекат подозрителни промени в тялото ни: например, когато придобит по рождение белег започва да мутира в меланом или пък, когато попаднем в помещение с опасна концентрация на корона вируси. Но докато тази колкото приказна, толкова и авангардната технология влезе в употреба, трябва да се свърши още много работа.
Всъщност, какво е обоняние? Докато рецепторите ни за допир, очите и ушите вече са относително добре проучени, до ден днешен продължава да бъде загадка, как точно функционира света на заобикалящите ни миризми и аромати. Дълго време се считаше, че миризмите не са нищо друго освен сбор на съставящите ги молекули: някои от тях се свързват с определени рецептори на обонянието ни на принципа на ключа и ключалката, след което се разчитат от мозъка. Днес обаче вече заем, че нещата са много по-сложни. Учените изоставят идеята за ключа и ключалката. Предположението им е, че интерпретацията на ароматите сработва по-скоро на базата на променящи се конфигурации. Експертите сравняват процеса на възприемане на аромати с чувствата, които изпитваме: може да се натъжим както от баладична музика, така и от трагичен филм. Няма как да ги изразим в еднозначна формула.