Какви са шансовете навсякъде да се движим в едно и също пътно платно
Светът си остава разделен. Уви. Тук ще стане дума за страни с дясно движение и страни с ляво движение, съответно държави в които се шофира с десен волан и държави където колите са с ляв волан. В резюме, причината защо движение по пътищата може да се регулира ту от едната ту от другата страна, се корени в средновековието, когато рицарите носели мечовете си от дясно и съответно яздели от лявата страна на пътя. Така можели по-добре да се защитят от насрещно идващ неприятел. Когато в транспорта се наложили каруци и каляски теглени от повече от два коня, кочияшът обикновен седял върху последния най-ляво разположен кон, за да може с дясната ръка да развърта камшика. При това се оказало, че е по-удобно да се пътува от дясно, така че насрещно идващи каруци да минават от лявата страна.
Въпреки това, англичаните подобно на други странности като отчитането на разстоянието в мили вместо в километри или количествата бира в пинти вместо в литри, постановяват през 1835 година със закон лявото движение. Във Франция, въпреки че Наполеон е бил левак, движението се мести категорично в дясно. От 1910 година в цяла Германия движението в дясно също става задължително. Но съществената крачка към световния стандарт прави Хенри Форд, който през 1908 година представя своя легендарния Модел Т с шофьорска седалка от лявата страна.
Освен Великобритания лявото движение продължава да е задължително в Ирландия, Япония, Нова Зеландия, Австралия, Индия и някои африкански държави. Най-често става дума за острови, защото не възникват проблеми при преминаване на граници към държави, където движението е от другата страна. Страни като Индия, Замбия и Уганда, разбира се, не са острови, но автомобилния трафик в съседните им страни не е особено голям.
Швеция, която има доста интензивни транспортни връзки със сухоземните си съседи през 1967 година преминава от коли с десен волан и движение в ляво към такова в дясно. Въпреки че 83 процента от населението били против, правителството го налага и съпровожда с масирана рекламна кампания, включително върху кутиите с прясно мляко. По същото време англичаните решават да калкулират разходите, които биха били свързани с подобна промяна в Обединеното кралство и получават сума, равняваща се днес на около 5 милиарда паунда.
За преминаването към движение в дясно около десет процента от кръстовищата на магистрали би трябвало да бъдат изцяло наново построени. Също така в населените места много кръстовища, еднопосочни улици, пътни знаци и светофари ще трябва да се преработят. Допълнително предизвикателство е, че подобни промени следва да се изпълнят максимално бързо и едновременно в цялата държава. На пръв поглед теоретично лесната промяна, но практика повече от сложна за изпълнение.
Друг немалък проблем са автобусите. Само в Лондон те са близо десет хиляди и изведнъж вратите им биха били от грешната страна. Повечето леки автомобили могат да продължат да се движат, въпреки че воланът им ще е от дясната страна, което вероятно ще доведе до повече инциденти. Именно безопасността е сериозен аргумент срещу смяната на посоката на движение. Неслучайно след промяната в Швеция въвеждат ограничение на скоростта, което след това постепенно е отменено.
Разбира се, идеята в 163 държави и територии да се движим от една и съща страна на платното е атрактивна. Това би облекчило туристите и зарадвало автомобилните производители, които биха спестили сериозни разходи от отпадането на двойното оборудване за коли с ляв и коли с десен волан. Но това продължава да изглежда утопия. Още повече, че съществуват държави, които от дясно движение минават към ляво. Например Самоа, където това се случи през 2009 година, заради огромния брой употребявани автомобили внос от Нова Зеландия и Австралия.
С други думи, по-вероятно е да дочакаме автономните автомобили без волан, отколкото да доживеем време, в което кормилото на всички коли да е от една и съща страна.