Всички говорят за бъдещето на водорода, но кога ще е това?
Нефтът на 21 век. Магическото гориво на бъдещето може да се произвежда от екологично добита електроенергия и вода, без да натоварва климата и то в неограничени количества. Водородът се очаква да съхранява електричество за периоди, в които не грее достатъчно слънце и не вее достатъчно вятър. Водород като гориво се очаква да замени кокса в стоманолеярните и да направи производството на цимент зелено. Водородно гориво ще придвижва гигантски контейнерни кораби без емисии по световните океани и ще захранва самолети, които вече да летят без да натоварват природата.
На теория чрез горене на водород може да се постигне прелом в енергийната трансформация, да се запушат дупките, които не могат да бъдат запълнени от ветрогенератори, соларни панели и термопомпи. За да го постигнем обаче, ни остава да решим още някои сериозни задачи, което съвсем няма да е лесно.
Например идеята, наличната и новостроящата се инфраструктура за втечнен газ, в бъдеще да се използва и за водород. Докато природния газ се втечнява при минус 162 градуса по Целзий и може да се транспортира с кораби, водородът се втечнява при минус 253 градуса, като тръби и резервоари ще трябва да бъдат съответно изолирани и изработени от подходящите материали.
Водородът се добива от вода чрез електролиза, за което е необходима електрическа енергия. Природосъобразно придобитата обаче все още е твърде малко за целта, макар че мощностите в глобален мащаб непрекъснато нарастват. Експертите са на мнение, че най-евтино ще бъде производството на водород край морските брегове. В основите на вятърните генератори могат да бъдат монтирани електролизатори, а те да бъдат обхванати от мрежа тръбопроводи.
Екологично придобитият водород ще се използва в химическата и тежката промишленост, в морския транспорт и авиацията. Автомобилите и пътническите влакове вероятно обаче ще се задвижват от все по-ефикасни акумулаторни батерии, докато в жилищата термопомпите ще бъдат по-доброто решение, отколкото отопляването с водород.