Защо дисплеят блокира креативните занимания
Пандемията ни научи, как изненадващо много дейности могат да се извършват от дома, стига да разполагаме с компютър и надеждна интернет връзка. Докато преди работните места се организираха в непосредствена близост до бюрото, днес всичко се върти около екрана.
На този фон обаче рядко си даваме сметка, че работа пред екрана променя също и начинът, по който мислим. Някои неща така ни се отдават по-лесно, за други обаче съвсем не е така. Проучвания показват, че решаването на проблеми попада във втората категория. Седенето пред компютърния екран е за сметка на нашата фантазия и творческо мислене. Въпреки, че улесняват комуникацията ни, екраните силно ограничават нашите креативни занимания.
Вместо да се отдадем на интересни занимания за свободното време, погледът и мислите ни са приковани от дисплея. Това ограничава способността ни да насочим вниманието си към нови и нестандартни решения. Очите ни все повече се взират в екрана, вместо с любопитство да изследват заобикалящата ни среда. А именно реещият се в пространството поглед или просто едно взиране „в нищото“ активира мрежата от нервни връзки в областта на челото, която ефективно и успешно може да решава сложни въпроси, пред които е изправена.
Не само идеи за свободно време и забавления, но най-вече способността да погледнем отвъд четирите стени, в които се намираме, представляват пътя към творчески подход и креативност, не само при решаването на проблеми. Ако обаче се концентрираме единствено върху екраните, мисленето ни остава единствено аналитично. Разбира се това е чудесна предпоставка за дейности, които изискват ясно структуриране, но истински добрите идеи ще ни озарят, едва когато изнесем компютърния екран от стаята. Не случайно хората в творчески професии умишлено използват мобилни телефони без дисплей, за да не се разсейват.