Подцененото човешко чувство, което често погрешно се стигматизира
Човек може да има много работа, но въпреки това да се чувства обзет от вселенска скука. Ангажиментите не винаги са успешен изход от скуката. До известна степен, според социолозите, тя е форма на стрес, който може да има сериозни негативни психични и физически последствия.
В нашето общество скуката често се приравня на нищоправене. На хора, които изпитват чувство на скука се вменява, че не стараят достатъчно. При това се забравя, че различните хора имат различни възможности. Освен това съществуват дейности, които са изключително смислени, но може да се възприемат като скучни. Пример за такъв парадокс е отглеждането на деца. Няма съмнение, че за родителите това е смислено занимание, но в ролята си могат да скучаят, когато детето например започне да се спира пред всеки камък или моли всяка вечер да му разказвате една и съща приказка.
В същото време именно децата не се страхуват, да споделят че скучаят, за разлика от възрастните, които обикновено се срамуват и прикриват. Факт е, че малчуганите все още нямат възможност сами да организират живота си и поради тази причина, това което им се предлага, често възприемат като скучно.
Разнообразни забавления за двама и игри когато ти е скучно могат да разнообразят ситуацията, но те не са трайно решение затова, как да се справим със самотата и скуката. Експертите съветват, да говорим открито за скуката и тя да не се стигматизира. Често проблемът опира до организацията на работа или до по-сериозни слабости в самото общество.
Трябва да си дадем сметка, че скуката е донякъде и естествена съставна част от нашия живот. Тя е неприятна и дори може да причини болка на страдащите от нея. Хроничната скука е сериозен обществен проблем. Но самото чувство си е чисто човешко. Важно е обаче, да й обърнем нужното внимание и да сме наясно, че тя не е нещо тривиално. И не бива да оставяме хората, изпитващи скука, да страдат допълнително от впечатлението, че носят лична вина за това.