Преди 200 години хората се страхуваха от механичните тъкачни станове
Историята на електромотора го доказва: новите технологии се налагат бавно, а на хората им остава достатъчно време да се адаптират. След създаването на надеждна и разклонена електрическа мрежа, предприемачите в САЩ установяват, че вече не се налага машините, необходими за производството, да бъдат монтирани близо една до друга, както е било задължително при тогава използваните за задвижване парни машини, при които силата се предава и разпределя чрез валове, зъбни колела или ремъци. Технологията на парните машини в производството са ограничавали пространственото им разположение.
Електрификацията вече дава възможност всяка една машина в производството да бъде задвижвана от собствен електромотор. Едновременно с това дава възможност разпределението на оборудването в широки едноетажни сгради с просторни коридори. По този начин материалите вече могат удобно да се местят, а в последствие промяната проправя път към успеха на масовото производство чрез поточни линии. Пионерите в този процес са бързо разрастващи индустрии като автомобилните производители, които печелили достатъчно добре, за да електрифицират фабриките си.
Същото не било възможно за предприятията от по-бедни сектори. Те не само по финансови причини били скептично настроени към новата технологията, основана на електродвигатели. Освен това не искали да разрушават фабриките си за модернизация и да се лишават от познатите и утвърдили се в практиката парните машини. В следствие на това покачването на производителността чрез електрификация продължава около 20 години след Първата световна война.
Немалко експерти предричат сходно развитие по отношение на формите на изкуствен интелект. Аналогията идва от спецификата на формите на изкуствен интелект и неговото приложение. Технологията трябва първо да се интегрира в производството, а процесите във фирмите да се адаптират към нея. Трябва да се създадат нови работни процеси, да се генерират подходящи интерфейси с клиенти, разпространение и доставчици. Това са дълги процедури, които изискват сериозен финансов ресурс.
Какво е изкуствен интелект? Подобно на електрификацията по време на Втората индустриална революция при изкуствения интелект става дума за базова технология, която в течение на времето ще предизвика последващи иновации. Поради тази причина специалистите очакват осезаемото увеличаване на производителността да настъпи едва след 10-15 години. Това ще предостави на по-възрастните работници и служители достатъчно време да се пенсионират с днешните си професии, докато младите ще могат спокойно да се преквалифицират. Още повече, че днес, за разлика от ерата на електрификацията, обучението и специализацията се насърчават и нерядко дори заплащат от държавата и фирмите.
С други думи изкуствения интелект няма да доведе до масова безработица, противно на някои опасения. Въпросът за или против изкуствения интелект е по-скоро неправилно поставен. Още повече, че в развити държави като България, населението в работна възраст намалява. В същото време технологията има потенциал подобно на иновациите в миналото, да увеличи благосъстоянието на всички слоеве на обществото чрез по-голяма производителност на труда. Така че се появят едновременно нови професии на бъдещето. За целта обаче е важно политици и медии не възприемат изкуствения интелект единствено като заплаха. Съществено е процесите да не бъдат излишно изкривени в следствие на прекомерна регулация.