Tag: въглеродни емисии

Камъкът, който може да абсорбира най-много въглероден двуокис е оливин

Повечето от нас свързват зеленикавия оливин камък с подгряващата печка в сауната. Може би също с устойчивите на високи температури стъкла или бижута с оливин. Но сега се оказва, че оливин може да се превърне в силно оръжие в борбата с въглеродни емисии, защото може да отлично да абсорбира и складира въглероден диоксид.

Междувременно експертите са единодушни, че за спирането на глобалното затопляне няма да бъдат достатъчни възобновяемите източници на енергия и по-ефикасното й използване в ежедневието от индустрия и потребители. С други думи, не само трябва да ограничим въглеродните емисии, а в същото време също да извлечем от въздуха сериозни количества от токсичния газ. Целта на Световния климатичен съвет, до 2100 година температурата да не се покачва повече от 1,5 градуса спрямо прединдустриалната ера, ще може да се изпълни единствено ако в този период човечеството успее да изтегли от атмосферата до хиляда гигатона въглероден двуокис.

В лабораторни условие вече е доказано, че един тон оливин може да абсорбира около 850 кг въглероден двуокис. Сега следват експерименти по морските брягове на различни континенти, където вълните и приливите ще обгръщат с вода разстлани с оливин площи. В морската вода въглеродния диоксид от въздуха се превръща във въглеродна киселина, която атакува повърхността на оливина и образува хидрогенкарбонат. Именно от него корали и ракобразни изграждат в комбинация с калций своята костна система и черупки. Когато потънат на морското дъно те се превръщат във варовик, а въглеродния двуокис остава надеждно обвързан там, докато вулканичната дейност не го освободи и върне обратно в атмосферата. Но това обичайно отнема няколко хиляди години.  

Най-удобният строителен материал се оказва и най-вреден за природата

Близо 15 милиарда кубически метра бетон годишно се използват в света като строителен материал. За различните видове бетон за същия период от време са необходими малко над четири милиарда тона цимент, при производството на които се отделят близо три милиарда тона въглероден двуокис.

За постигане на амбициозните климатични цели ще бъде необходимо драстично намаляване на свързаните със строителството въглеродни емисии. Експерти са на мнение, че са възможни до 80 процента редукция на отделяния въглероден двуокис при производството на различните видове строителни материали. Това би било възможно не само чрез ограничаване използването на бетон, но и в резултат на обвързването и складирането на този газ в самия бетон и влагане на повече екологични строителни материали.

Специалистите се надявам скоро въглеродният двуокис да може да се улавя още при самото производство на цимента. Във фабриките за цимент варовик се нагрява до 1500 С°, така че да разгради съдържащия се в камъка въглерод и остане само калций, който придава на цимента неговата здравина и якост. При този процес въглеродът се обвързва с кислород и по-този начин предизвика две трети от карбонизацията на циментовото производство. Третата третина възниква при изгарянето на газ или отпадъци с цел загряване на варовика. До сега фабриките не събират образувалия се въглероден двуокис, а просто го изпускат в атмосферата.

На този фон фирми и научни институти трескаво търсят алтернативи на бетона, но до сега разработените решения все още не са достатъчно устойчиви или икономически рентабилни.