Month: September 2022

  • За да не се задъхвате

    За да не се задъхвате

    Може ли с правилна техника за дишане да подобрим физическата кондиция?

    Идеята да подобрим собствените си възможности чрез правилно дишане вероятно по възраст е набор на самите физически упражнения. Спектърът от теории по темата се разпростира  от девиза „Колкото повече въздух, толкова по-добре“, през сложните форми на дишане, прилагани например при йога, до дишането през носа и височинните упражнения в среда бедна кислород, практикувани предимно от професионалисти.

    В интерес на истината, все още не са много научните разработки посветени на важния въпрос как се диша правилно. Напоследък, все повече експерти търсят отговора и проверяват, как с променен начин на дишане можем да подобрим физическата си кондиция, да оптимизираме разхода си на кислород и насърчим кръвообращението, а с това в крайна сметка да отложим във времето изтощаването на мускулите.

    Спортистите обикновено имат повече червени кръвни тела, с което могат да пренесат повече кислород до мускулите и да произвеждат повече енергия. Според треньори, същият ефект може да се постигне, ако задържите дишането. Така нашите бели дробове се пълнят по-бавно. По този начин атлетите успяват да включат по-активно диафрагмата, да захранят кръвта с повече кислород и да се радват на ефикасно, дълбоко дишане.

    От друга страна, по-редките вдишвания в същото време пестят енергия, от която може да се възползва тялото, докато спортувате. Така изглеждат нещата на теория, но и на практика все повече експерименти показват, че при дишане през носа честота на самото дишане намалява с около двадесет процента, в сравнение с дишането през уста. Любопитно е, че това не се отразява на изразходвания кислород от тялото. С други думи, при спортистите дишането през носа е също толкова ефикасно, но в същото време по-малко енергоемко.

    Дори без сложни спортни техники любителите бегачи на всякакво ниво могат да подобрят постиженията си чрез подобряване на техниката на дишане. Лекари са установили, че повечето от нас дишат доста повърхностно, вдишват прекалено силно или дишат само през устата. Всичко това може да ограничи движението на гръдния кош, което да доведе до напрежение в горната част на тялото и дори трудно дишане. Докато предимно се трудите пред компютъра, това едва ли ще ви пречи, но тръгнете ли да тичате…

    В много случаи хората дишат само с около 80 процента от възможния капацитет на белия дроб. Чрез упражнения за правилно дишане това може да се промени и да повлияе положително на физическите ни възможности. С достатъчно хъс и професионална подкрепа при избора на правилната техника определено  можем да постигнем спиращи дъха резултати!

  • Ръчен труд

    Ръчен труд

    Защо дръжките б обществени тоалетни трябва да се докосват с ръце?

    Сякаш няма разумен отговор на този въпрос: Санитарните възли винаги се проектират по един и същи начин, по който е просто невъзможно да ги напуснем с чисти ръце. Нали все пак идеята на мивки, диспенсери за сапун и кърпи за еднократна употреба е да спазваме изрядна хигиена? Но колкото и дълго и старателно да си мием ръцете, в момента на напускате, неизбежно опираме до дръжката на вратата, която, разбира се, винаги се отваря навътре. И всички без изключение я пипат.

    Сякаш архитекти и строителни инженери никога не посещават обществени тоалетни в ресторанти и институции. А решението не е чак толкова сложно. Например в Италия често се срещат двупосочните махови врати без дръжки, а батерията за пускане вода се управлява крачно с педал. Така безпроблемно се връщате с чисти ръце за да се насладите на пицата. Странно също, че въпреки толкова много европейски регулации, не откриваме нищо по темата.

    Разбира се, едва ли е смъртоносно ако няколко секунди след контакта с дръжката на тоалетната посегнем към бъргъра или пържените картофки. Но множество тестове доказват, че особено на летища, бравите от вътрешната страна на обществени тоалетни са силно контаминирани. Например с мултирезистентни бактерии, от които се опасява всяка болница по света. Друг експеримент потвърждава, че умишлено поставен вирус на дръжката на санитарното помещение, след само два часа прониква в цялата офис сграда. Не на последно място защото за обществени тоалетни винаги се купува евтина тоалетна хартия, а теми като дезинфекция на тоалетна чиния или почистване на тоалетна рядко са приоритетни. Така в крайна сметка микроорганизми от дебелото черво лесно кацат върху бравата.

    Да не задълбаваме как салмонели, стафилококи и ешерихия коли, рино и рота вируси прескачат от контаминираните дръжки върху кожата на посетителите. Последователно и упорито. Добрата новина е, че все пак има идеи, които могат да променят нещата. Например дръжка, която се завърта след употреба, за да бъде огрята равномерно от ултравиолетова светлина и съответно дезинфицирана чрез унищожаване ДНК-то на болестотворните микроби. Друго решение е използването на самопочистващи се ръкавици с антибактериално покритие. Алтернативно върху дръжката могат да се поставят санитарни пръстеновидни гъби, които след всяка употреба се подменят.

    Но, ако все още не откривате високотехнологичните решения инсталирани, а продължавате да изпитвате остра нужда от използване на санитарния възел, ползвайте дългите си ръкави или натиснете дръжката с лакът.

  • Защо не се харесваме на снимки?

    Защо не се харесваме на снимки?

    Всички предпочитаме огледалото пред фотографиите

    Отпуската беше чудесна, снимките всъщност също са ни се получили, но някак не се харесваме истински на тях: прическата, изражението на лицето, коремчето… Причината може да се крие в неумението на фотографа или просто в огледалния образ. За разлика от снимките, огледалото ни показва нереално обърнат образ. Именно тази огедална визия обаче, ние познаваме най-добре. Все пак всеки ден мием зъби, решим коса, гримираме се или се бръснем пред огледалото.

    Фотографията ни визуализира от една съвсем друга страна, която в ежедневието почти никога не виждаме. А това е страната, която всички други хора познават и свързват с нас. Ако лицето ни беше сто процента симетрично, това нямаше да бъде никакъв проблем. Тогава нямаше да има значение дали се гледаме в огледалото или на снимка. Но реалността е друга. На лице са цяла поредица от малки и големи неравномерности. Асиметрични прически, лунички, белези… Заслужава си да разгледате поотделно огледалния образ на лявата и дясната половина на лицето си.

    От гледна точка на психологията, хората възприемат познатото за по-приятно и симпатично. По отношение на ваканционните снимки това означава, че логично няма как да ни допадат, след като ни представят непозната визия от самите нас. Любопитно е, че същото важи и в обратния ред: роднини и приятели, които не са ни виждали в огледалото, ни харесват повече на фотографии. Поне така е било до появата на модерния цифров фотоапарат и популярните приложения за обработване на снимки. Благодарение на цифровата фотография днес всички вече доста добре сме запознати със собствения си образ, дори често може да забележим употребата на приложение за разкрасяване на снимки.

    Докато в ерата на аналоговата фотография снимки се правеха само при специални поводи, днес се фотографираме навсякъде и по всяко време, а с това разполагаме и с немалко портретни снимки, така наречените селфита. Според проучвания в различни държави, повече от две трети от ползвателите на смартфони си правят автопортрети. Колкото потребителите са по-млади, толкова по често използват дигиталните филтри за снимки.

    И въпреки високотехнологичното време и насищането със снимки, ние продължаваме често да не се харесваме на фотографии: подпухнали очи, пъпки, зацапвания по кожата, разредена коса или дори плешиви участъци. Колкото повече се взираме, толкова повече кусури откриваме. Нерядко не помага дори прилагането на приложения за ефектен ретуш на снимки. Прецизните обективи на цифровите фотоапарати са безпощадни.

    Не помага особено дори засилването на контраста или автоматичното фокусиране, които повечето днешни камери активират автоматично без да ни питат. Експертите съветват, да включвате режима за портретни снимки, стига да разполагате с такъв. Немалко цифрови апарати изкривят характерни черти на лицето и най-вече увеличават размера на носа. Ако не използвате ултраширокоъгълния обектив на телефона и щракнете в позиция, максимално отдалечена с изцяло протегната ръка, обикновено резултатът е по-добър. Още по-ефектно става, ако добре познавате фотогеничните предимства на тялото си и придобиете базови познания в изкуството да позирате. Така може би най-накрай ще се приберете със снимки от отпуската, на които вече истински да се харесате. 

  • Безалкохолна бира и здраве

    Безалкохолна бира и здраве

    Светла, тъмна, ечемична: какво съдържа безалкохолна бира? Полезна ли е или просто модерна?

    Кехлибарената течност освежава. Независимо дали с или без алкохол, тя съдържа по-малко захар, отколкото класическа безалкохолна напитка, например лимонада. Много хора обичат приятно горчивия вкус на хмела, но предпочитат да се въздържат от алкохола в традиционната бира. При появата си безалкохолната бира беше доста по-безвкусна от днешната.

    Как се прави безалкохолна бира? Също като обичайната: от вода, малц, хмел и мая. Комбинацията от съставки зависи от начина на производство. Понякога алкохолът, който привнася ароматите в бирата, се отделя в следствие на филтрацията. В други случаи ферментацията се прекъсва, така че съдържанието на алкохол да се задържи под 0,5 процента. Чрез разнообразни технологии, пивоварите се стараят по възможност да съхранят всички ароматни вещества и само да отделят алкохола.

    Специалистите говорят за следните видове безалкохолна бира. При дестилационния подход, пивоварните с малки изключения произвеждат бирата класически, за да създадат традиционните вещества, носещи аромата. След това бирата се загрява, а алкохола се изпарява. Подобно на обратната осмоза или диализата, алкохолът може да бъде филтриран и с помощта на мембрани. Третата опция е изначално да се предотврати образуването на алкохол. За целта температурата предварително се сваля, с което се прекъсва ферментацията.

    Интересно е, че при всички изброени видове безалкохолна бира, все пак продължава да важи германския закон за чистота на бирата. Допустими са до 0,5 процента съдържание на алкохол, за да се счита бирата за безалкохолна. Това правило е взаимствано от други напитки, тъй като за бирата до момента няма конкретна регулация. Производителите избягват да отстранят изцяло алкохола, за да запазят максимално вкуса и аромата на традиционната бира. Колкото по-високо е съдържанието на алкохол, толкова по-добре се възприема от клиентите. При абсолютно безалкохолната бира, съдържанието вече трябва да е 0,0 процента, но тя не се харесва особено на потребителите.

    Макар и безалкохолна, бирата продължава да съдържа захар и диабетиците следва да внимават с нея. Същото важи и за хората с непоносимост към глутен, заради зърнените култури в нея. Страдащите от подагра също трябва да се въздържат, тъй като разграждането на пурините в традиционната и в безалкохолната бира, отделя вредната за тях пикочна киселина. Независимо от изброените предупреждения, бирата с и без алкохол е богата та минерали, витамини, антиоксиданти и протеини. С други думи определено не е вредна за организма по принцип.

    Ако си задавате въпрос за калориите: миксираните студени напитки с бира като например популярния и в България напоследък радлер, обикновено съдържат захар и въглехидрати, докато ако от бирата само е извлечен алкохол, енергийната стойност вече е доста по-ниска. С или без алкохол, бирата съдържа малц, който чрез маята доставя на организма много витамин В: основно В2 и В6, но също и пантенолова киселина и ниацин, които са съществени за обмяната на веществата. Освен това, в бирата има магнезий и калий, но количеството не е съществено и не се отразява на електролитния статус в кръвта, независимо дали пиете традиционна или безалкохолна бира.

    Разбира се, бирата без алкохол е по-полезна за здравето. Консумацията на големи количества традиционна бира вреди на организма. В малки количества безалкохолната бира не създава проблеми. Освен това тя има изотонично действие, тоест осмотично й налягане е близко до това на кръвта, заради което е подходяща за утоляване на жаждата. По-честия повик до тоалетната при консумация на бира е свързан най-вече с видовете хмел. Когато обаче бирата е с алкохол, заради хипертоничното й въздействие, организма по-бързо я отделя: съответно по-често ходите по малка нужда, а оставате жадни.

  • Сърчице за колегите

    Сърчице за колегите

    Емотиконите улеснява ежедневната бизнес комуникация, но предизвикат и недоразумения

    Ярко червени сърчица, намигащи лица, ококорени очи, изправени палци: след месеците прекарани заради пандемията извън офиса, дигиталната комуникация, в това число всякаква електрона поща разменяна с колегите и шефовете, днес включва все повече графични елементи, включително емотикони. В чатове и електронни писма те трябва да ни помагат да изразяваме емоции, желания или забележки, като по този начин заменим, доколкото това е възможно, поне част от мимиката и жестовете, характерни за човешкия  език на тялото. Докато в естествения им вид става дума за нормално поведение, използването на емотикони изисква особено внимание, за да не наруши правилата на възприетия бизнес етикет.

    Научни изследвания с основание обръщат внимание на факта, че използването на емотикони и картинки в електронна поща и чатове създават впечатлението, че изпращащият ги е по-малко убедителен и влиятелен. Експериментите доказват, че хората, които са в състояние да се изразяват достатъчно добре с думи и не използват възможностите на невербална комуникация като емотикони, се възприемат от околните като по самостоятелни и властни. Визуалните послания често се възприемат като зов за повече социални близост, например популярните емотикони Фейсбук. Според психолозите, по-малко властните хора се стремят към повече социална близост, отколкото е случая при влиятелните им съграждани.

    Възниква въпроса, дали хората, които държат да бъдат възприемани като властни, е по-добре да избягват употребата на емотикони? Социолозите са на мнение, че това съвсем не е задължително: използването на емотикони от ръководители на екипи не ги прави автоматично по-слабо респектирани. По-скоро подчинените им ги възприемат като по-близки. Тъй като компютърен чат няма как да се види позицията на тялото и мимиката на разговарящите, емотиконите могат удачно да пренесат тази информация.

    Разбира се съществуват и рискове. Така например при наличието на толкова много разнородни видове емотикони, лесно могат да се получат недоразумения. Не забравяйте, че далеч не всички хора са запознати със значението на тези пъстри графични символи. Спазвайте златното правило, според което всякакъв вид електронна поща има бизнес етикет. В дигиталната вселена също се прави разлика между приятелска раздумка с колеги и официални разговори с ръководството. При сериозни теми и сложни дискусии няма резон да се използват емотикони.

    Особено в големи структури е обичайно да се спазва определена дистанция. Важно е в колко близки отношения се намират сътрудниците и през каква медия разговарят: консервативна електронна поща или месинджър услуги като от Microsoft Teams? Освен това употребата на емотикони е също така въпрос на възраст. Далеч не всички поколения, участващи в трудовия процес, са израснали в компанията на чатове, форуми и емотикони. Те определено не боравят така леко с графичните символи като по-младите им колеги. Все пак масовата им употреба успя да навлезе паралелно с нарастващото използвани на смартфони. В крайна сметка всеки случай е индивидуален и изисква преценка. Оценката на всеки коментар остава в ръцете на получателя. Той трябва да бъде в състояние да разпознае еднозначно, дали съобщението ви трябва да бъде възприето сериозно или просто като закачка.