Защо дръжките б обществени тоалетни трябва да се докосват с ръце?
Сякаш няма разумен отговор на този въпрос: Санитарните възли винаги се проектират по един и същи начин, по който е просто невъзможно да ги напуснем с чисти ръце. Нали все пак идеята на мивки, диспенсери за сапун и кърпи за еднократна употреба е да спазваме изрядна хигиена? Но колкото и дълго и старателно да си мием ръцете, в момента на напускате, неизбежно опираме до дръжката на вратата, която, разбира се, винаги се отваря навътре. И всички без изключение я пипат.
Сякаш архитекти и строителни инженери никога не посещават обществени тоалетни в ресторанти и институции. А решението не е чак толкова сложно. Например в Италия често се срещат двупосочните махови врати без дръжки, а батерията за пускане вода се управлява крачно с педал. Така безпроблемно се връщате с чисти ръце за да се насладите на пицата. Странно също, че въпреки толкова много европейски регулации, не откриваме нищо по темата.
Разбира се, едва ли е смъртоносно ако няколко секунди след контакта с дръжката на тоалетната посегнем към бъргъра или пържените картофки. Но множество тестове доказват, че особено на летища, бравите от вътрешната страна на обществени тоалетни са силно контаминирани. Например с мултирезистентни бактерии, от които се опасява всяка болница по света. Друг експеримент потвърждава, че умишлено поставен вирус на дръжката на санитарното помещение, след само два часа прониква в цялата офис сграда. Не на последно място защото за обществени тоалетни винаги се купува евтина тоалетна хартия, а теми като дезинфекция на тоалетна чиния или почистване на тоалетна рядко са приоритетни. Така в крайна сметка микроорганизми от дебелото черво лесно кацат върху бравата.
Да не задълбаваме как салмонели, стафилококи и ешерихия коли, рино и рота вируси прескачат от контаминираните дръжки върху кожата на посетителите. Последователно и упорито. Добрата новина е, че все пак има идеи, които могат да променят нещата. Например дръжка, която се завърта след употреба, за да бъде огрята равномерно от ултравиолетова светлина и съответно дезинфицирана чрез унищожаване ДНК-то на болестотворните микроби. Друго решение е използването на самопочистващи се ръкавици с антибактериално покритие. Алтернативно върху дръжката могат да се поставят санитарни пръстеновидни гъби, които след всяка употреба се подменят.
Но, ако все още не откривате високотехнологичните решения инсталирани, а продължавате да изпитвате остра нужда от използване на санитарния възел, ползвайте дългите си ръкави или натиснете дръжката с лакът.