Идеята отдавна озарява авторите на научна фантастика, се може да се превърне в реалност
Вездесъщата слънчева енергия да се превръща още в космоса в зелена енергия, която да се използва на Земята. Междувременно все повече учени и инженери се заели да превърнат визията в реалност. Не на последно място слънчевите колектори, поставяне по покривите на все повече къщи, биха били далеч по-ефективни, ако бяха разположение в околоземна орбита. Чрез организирани в сноп микровълни енергията би могла да се изпраща от космоса на Земята, където да се трансформира в електричество.
Тази чиста енергия от космоса би била както сериозна крачка напред към наложителната редукция на въглеродния двуокис, така и възможност за енергийна независимост. Според учените тома може да се осъществи още следващите десетилетия. До тогава обаче, трябва да се намерят решения на сериозни предизвикателства, свързани с използването на възобновяеми енергийни източници от вселената.
При добиването на електрическа енергия от слънцето на Земята, се губят около 60 процента от възможния капацитет, поради минаването на слънчевите лъчи през атмосферата. Бъдещи сателити, произведени специално за производство на енергия от слънцето, биха могли да бъдат разположени на височина от 36 хиляди километра в геостационарна орбита. Програмирани, да избягват естественото редуване на ден и нощ на земята, едно непрекъснато захранване изглежда напълно реалистично. Според проучванията, добиваната зелена енергия в космоса може да доставя денонощно енергия, значително по-надеждно от други възобновяеми източници на енергия, като капацитетът й би бил сравним с този на ядрените електроцентрали.
Един такъв соларен сателит би генерирал два гигавата енергия при предаването й на една единствена наземна станция или по-малко от 5 хиляди мегавата, при повече на брой наземни станции. Докато общата площ на Международната космическа станция е около 8 хиляди квадратни метра, бъдещите спътници за добиване на енергия биха могли да разполагат с повече от 15 квадратни километра повърхност за слънчеви панели. За целта около два милиона елементи от орбиталната станция, основно соларни клетки, ще трябва да се наблюдават и управляват безжично. Една до момента нереализирана технология, за изграждането на която биха били нужни няколко работещи в открития космос роботи.
На земята в действие ще влязат високочестотни системи от антени, които ще улавят излъчваната от околоземна орбита енергия. За целта ще бъдат изградени наземни станции с площ до 70 квадратни километра, като приемниците ще бъдат разположени в кръг с радиус от три километра. За да се покрие нуждата от електрическа енергия в Европейския съюз през 2050 година в размер на десет процента, ще трябва да се разположат до 25 соларни сателита в космоса.