Tag: хронична умора

  • Спортът решава логически задачи

    Спортът решава логически задачи

    Мозъкът ни открива нестандартни решения и гениални идеи

    В нашето напрегнато и често ангажирано едновременно с разнородни ангажименти ежедневие, мозъкът ни е под сериозно натоварване в следствие на постоянна концентрация на вниманието, рядко разполага със свободен капацитет и често страда от хронична умора. Той буквално работи на пълни обороти при максимално натоварване. Може да го разтоварим, като обуем маратонките за да потичаме или се качим на велосипеда. Защото по време на тренировка много от мисловните процеси просто отпадат. Префронталната мозъчна кора, централата в нашия мозък за концентрирана и ориентирана към намиране на решения дейност, така може да намали скоростта и отвори пространство за развихряне на нови, различни мисли.

    Същият ефект може да постигнете и ако просто съзерцавате природата през прозореца, но практиката показва, че на много хора трудно им си отдава да не правят нищо. Прекалено силно е изкушението все пак да вземат в ръка мобилния телефон или да сърфират в интернет на компютъра. Но докато спортувате, ще сте активни без да се напрягате особено мисловно и така ще дадете възможност на мозъка ви да намери интересни решения на актуални проблеми. Спорът и здравето вървят ръка за ръка. Физическите упражнения помагат за справяне със стрес, подобряват функции като памет и концентрация, развиват когнитивни умения и улесняват решаването на мисловни задачи.

    Колкото по-равномерни и рутинни са нашите физически упражнения, колкото по-ограничени са външните дразнители, толкова по-лесно е за мозъка ни да се концентрира върху конкретен проблем. Това важи най-вече за тичането, карането на колело и плуването, но не и за изискващи висока концентрация спортове като футбол и тенис. Трябва първо да осигурим на сивите си клетки достатъчно спокойствие, след което те могат да започнат да се пренастройват. Когато не правим нищо, мозъчната ни дейност, подобно на компютъра оставен без външна намеса, преминава в режим на активност по подразбиране (Default Mode Network). Когато не изискваме нищо от мозъка си, той има шанс да мине на автопилот, който поема командването.

    Така мислите ни заживяват собствен живот, процес който някои описват също като сънуване в будно състояние. Причината е, че нашият мозък просто не може да не прави нищо. Когато лисват външни дразнители, започвате да мислите подсъзнателно върху различни неща. При това е важно да не слушате музика или текст в слушалките, защото това възпрепятства активизирането на автопилота. Положителен ефект по-скоро имат естествени звуци, които ще откриете например в гората. Но творческото мислене се нуждае не само от това. Експертите препоръчват редуване на фази с фокусирани размисли и мисловно отпускане. Те наричат времето за почивка на мозъка инкубатор, в които могат да узреят гениални идеи и нестандартни решения.

    Разбира се, тук също е важна дозата, защото прекалената ментална почивка може също така да възпрепятства креативното мислене. Все пак трябва да насочваме мислите си през активните фази в правилната посока. Също така е необходимо да знаем, че не всеки проблем може да намери своето решение докато плуваме безгрижно в морето. Професионални и аналитични задачи могат да се решат относително успешно по време на елементарни спортни активности, докато тежките емоционални проблеми по-скоро биха се отразили негативно на физическите упражнения. Там където е невъзможно директно решение, тренировките сред природата също няма да помогнат съществено.

    Добрата новина за хора, които не си падат особено по спорта, е че те също имат шанс да открият подсъзнателно креативни решения и нестандартни идеи. Защото мозъкът ни е в състояние да тръгне по неутъпкани пътеки не само докато учестяваме дишането и започваме да се потим. Дори традиционният, безгрижен сутрешен душ също може да ни накара за извикаме: Еврика!

  • Когато мързелът ни атакува

    Когато мързелът ни атакува

    Защо не можем без него, кога е опасен и как да бъдем отново активни

    Първо Корона с безкрайни локдауни и изолация в хоумофис, с последвало ограничение на социални контакти и активности. Сега войната в Украйна с нови притеснения и страхове за бъдещето. Опасяваме за до сега сигурното ни снабдяване с енергия, суровини и храни.  Инфлацията допълнително увеличава обичайните ни ежедневни разходи…

    Твърде вероятно всичко това и при вас води до осезаема липса на мотивация. Но дали е нормално, когато дори активни и енергични личности без видими прояви на физическо или ментално изтощение през свободното си време все по-рядко се захващат със сериозни задачи. Подобно емоционално състояние е напълно разбираемо и логично. Особено през горещите летни месеци, високите температури често водят до хронична умора. Жегата буквално генерира умора и отпадналост, изтощава тялото, отразява се на кръвното налягане, организмът губи течност, често без да го забелязваме. В края на деня разбираемо се чувстваме доста по-изтощени от обичайно.

    Няма да е учудващо, ако с настъпващите промени на климата в скоро време и по нашите географски ширини  да въведем характерната в Испания сиеста – обедната почивка с полягане, включително в делнични дни. Просто защото е нечовешко да се работи при толкова високи температури! Психолози съветват да не се чудим как да преодолеем мързела, а напротив, да му угаждаме. Но с мярка! Мързелът донякъде играе ролята на нашия вътрешен счетоводител, който често по-прецизно от нас самите изчислява инвестицията за и ползата от конкретни дейности. Затова нерядко той настоява да изгасим мотора за известно време и се пуснем по инерция, вместо постоянно да ускоряваме.

    Неприятно може да се получи, когато нищоправенето се сблъска с амбицията ни за постоянна мотивация за успех. Немалко психолози са се посветили на този феномен в рамките на мотивационната наука. Когато пропастта между това, което желаем, или смятаме че желаем, и останалите мотивационни системи, които превключват на мързел, стане прекалено дълбока и състоянието се задържи за по-дълъг период, съществува опасност от образуване на патология. Може да го забележите, когато мързела започне да надделява в ежедневието и собствената ни команда „Я се стегни!“ престане да работи. В подобни случай най-добре е да се потърси помощ от професионалист.

    За да не се стигне въобще до подобно състояние, в случай че няма налична медицинска диагноза, от помощ могат да бъдат твърди уговорки за срещи и активности с приятели и колеги. Така отпада нуждата от индивидуална мотивация и ситуацията се измества на груповата социална плоскост.

    Психолози съветват в подобни случай, да се формулират конкретни цели, като се използва формулата „когато – тогава“. Например: Когато се прибера и оправя кухнята, тогава ще се обадя на Мария, за да се уговорим за среща. Това не винаги работи, но е далеч по успешно отколкото обобщената формулировка: Ще трябва някой ден да се обадя на Мария, да се разберем да се видим.

    С други думи мързелът има две страни: може да се окаже проблематичен, но също и да играе роля на инкубационен период, от които се нуждаем за да изпълним дадена задача с необходимата за това енергия. Не само в научните и творческите професии хората се нуждаят от безгрижно отпускане, за да могат да генерират отново нови и свежи идеи. Почивките са абсолютно задължителни. Може да ги наричам мързел, но да ги тълкуваме също като отдих.

    И още нещо. Докато мързелуваме, разполагаме с повече време, но го организираме по-лошо, ако въобще. В последствие изпитваме усещането, че всъщност имаме много по-малко време.