Month: June 2021

Негативните емоции имат своите положителни аспекти. Важно е да се научим да ги използваме.

Ярост, завист, мързел. Емоционални състояния в негативна конотация. От края време се шири мнението, че причиняват токсична атмосфера в работата и нарушават хармонията в семейството. Поради тази причина  обичайно крием от другите лоши мисли, злобата и завистта. Това до известна степен е положително: контролът върху нашата импулсивност е съществен елемент на цивилизованото ни съжителство.

От друга страна обаче, тоталното игнориране на негативни емоции, лоши мисли и страх също не е добре. Експертите са на мнение, че винаги, когато се почувстваме зле, изпитваме гняв или страх, сигнализираме на мозъка, че нещо не е наред и съществува нужда от промяна. С други думи, ако се научите правилно да тълкувате злобата, завистта и мързела, успеете да ги насочите в правилната посока, не само ще просперирате в кариерата, а ще се почувствате и по-щастливи в личния живот.

Така например в творческите професии като рекламния бизнес яростта може да се превърне в двигател на креативността и прогреса. Съществуват мениджъри, които по време на дискусии умишлено провокират гнева на подчинените си. Веднъж освободили се от задръжките на любезната и въздържана комуникация, хората често стигат по-лесно до истински работещи идеи. Немалко специалисти дори застъпват тезата, че дипломатичните отношение убиват креативността.

Факт е, че твърде рядко се говори официално за негативни емоции като ярост. В бизнеса и ежедневието гневът има изцяло отрицателен имидж и според доброто възпитание следва да се потиска. Човешката ярост се асоциира с враждебност, агресия и разрушение. Винаги с лоши качества и последствия. Според римския философ Сенека, някои мъдри мъже са обозначавали гнева като временно умствено заболяване.

В същото време обаче, яростта изпълнява важни функции. От една страна тя ни показва, какво ценим. Всяка емоция сама по себе си носи информация. Вкиснатият човек е емоционално подтиснат. Нещо му тежи на сърцето. От друга страна, именно това неприятно чувство му дава необходимата енергия за действие. Факт е, че под влияние на гняв и ярост проблемите се решават по-бързо и по-ефикасно. Дори нещо повече. Ярост и гняв могат да ни направят дори по-добри. Например при появата на морално мотивирания гняв, когато близък човек или колега бъде несправедливо обвинен за грешките на други. Появяващата се нужда да се намесим, да защитим жертвата от несправедливост е особен вид гняв, който може да допринесе за повече равноправие и коректност в отношенията.

По време на преговори, ярост и гняв също могат да ни донесат предимства. Съществуват експерименти, при които хора, държащи се гневно и яростно, успяват да се преборят за по-атрактивни условия в пазарлъка с отсрещната страна. Рискът тук обаче е, да не се пресоли манджата, защото прекаляването с подобен вид емоции може да предизвика същите чувства в отсрещната страна. Правилният подход е строго индивидуален и трябва да се тренира. Гневът и яростта не бива да надделяват в комуникацията.  В каменната ера подобни човешки качества са спасявали хората от атаките на хищни животни. Днес е важно при избухване на истинска ярост и гняв първо да охладим малко страстите. Например чрез упражнения за дишане или техники за броене. Така можем да овладеем енергията и да се предпазим от неконтролирани действия в афект.

Друг интересен феномен е емоцията завист. Чувство, квалифицирано като едно от най-нисшите. Усещане, която се движи на същата плоскост като Божията заповед да не убиваш. Завистта се появява обичайно при сравнение с ближни. Ако в подобна ситуация изпитаме чувство за малоценност, започваме да изпитваме завист. Но тук има една важна особеност. Завистта обикновено се появява, когато е реалистично да постигнем същия резултат като обекта на завистта. Поради тази причина едва ли ще завидим на олимпийски шампион. Не така стоят обаче нещата, ако на колега в нашия екип му хрумне някоя гениална идея.

За да се превърне завистта в мотор на положителна промяна, трябва да оценим труда, който другия човек е положил. Подобно осъзнаване не е винаги е лесно, но само така завистта може да се превърне в мотивация да положим подобни усилия, за да постигнем подобен резултат. Ако човек не е в състояние да признае заслугите на този, на когото завижда, трансформацията е трудна и дори невъзможна. В подобни ситуации по-скоро се опитваме да дръпнем човека надолу до нашето по-ниско ниво, най-често като започваме да му пречим. Подобен ефект се получава, когато някои се опитва постоянно да копира поведението на успешен колега, но никога не успява да достигне класата му. Ако разликата в статута се запази въпреки положените усилия, завистта губи потенциалния си положителен ефект.

„Вероятно най-големият проблем на нашето време не е, че работим прекалено малко, а прекалено много“, пише Манфред Кетс де Фрийс в трактата си за продуктивния мързел. Днес всеки един от нас е буквално затрупан от лавина от информация, изпълнява по няколко функции едновременно, жонглира между служебни задачи и лични ангажименти. Всяка секунда е изпълнена със текстови съобщения, телефонни обаждания и видео чатове в интернет. Време, в което преди техническата революция мозъкът ни можеш да поеме дъх и да се концентрира върху създаването на нови идеи. Но тази непрестанна динамика в ежедневието днес буквално задушава нашата фантазия.

Не случайно легендарният мениджър на Дженерал Електрик Джак Уелч всеки ден си отделял по един час за да гледа през прозореца. Подобни креативни моменти обаче са все по-рядко възможни. Ежедневието ни е изцяло заето от оперативни функции, с което забравяме за творческата страна на нашата работа.  Но за да сме истински успешни трябва да сме в състояние да се борим със заобикалящия ни хаос и да подхождаме творчески при решаване на все по-комплексни задачи, с които се сблъскваме.

Но нека не се заблуждаваме:  мързелът сам по себе си не е достатъчен за да пожънете успех. За да не правиш нищо, трябва да си упорит и издръжлив. Но това не са класически качества, характерни за типичния мързел. Освен това, дали от мързелуването и игнорирането на определени задачи ще има или няма ефект, уви, може да разберем едва в последствие. Хората, които не правят нищо, а са успешни, правят доста небрежно и отпуснато впечатление. Но пък тези, които не правят и не постигат нищо, бързо ще бъде етикетирани като мързели. Така е то с негативните емоции. Всяка от тях действително си носи и своите отрицателни конотации.

Изгаря ли треперенето от студ ненужните калории

Как да премахнем ненужните възглавнички с нежелана мастна тъкан преди лятната ваканция? Особено след продължителните локдауни на пандемията все повече от нас си задават този въпрос. И обичайно избягват вариантите, свързани със спорт или диета. Търсенето на алтернативи нерядко води към термина „криолиполиза“. Научното наименование за отслабване чрез тракане на зъби от студ. Естетичните клиники в Щатите от няколко години използват този прийом в богатия се инструментариум за оформяне на тялото наречен Bodyforming.

Но какво е криотерапия? В случай не става дума за класическа хирургична намеса като липосукция или стягане на корема. Криолиполизата е неинвазивна терапия, която не изисква дълъг болничен престои и се предлага често от солариуми и салони за красота.

Не е изненада, че трендът идва от слънчева Калифорния, макар идеята да е на германски лекар. Дитер Манщайн, работещ в централната болница в Бостън, в края на 90-те години заедно с колеги разучавал феномена на болестта, наречена Popsicle Panniculitis. Кръстената на известния в България като „Ескимо“ сладолед на клечка диагноза, предизвиквана от прекалено дългото близане на хладното лакомство, най-вече при децата. В повечето подобни случаи медиците регистрирали сериозно измиране на мастни клетки в устната кухина.

Проучванията на докторите продължили с пилотен проект с тест първоначално върху прасета. Всички участници били силно изненадани от ефекта. Оставало само лекарите да прецизират оптималната температура и да определят адекватната продължителност на подобна (сладо)ледена терапия.

В завършен вид процедурата се изпълнява от апарат, който засмуква мастните депа на тялото и ги охлажда за около един час до 4 °С. В следствие на значителния спад на температурата се възпалява подкожната мастна тъкан, а тялото по естествен път отвежда умъртвените клетки. Така около една трета от нежеланите мастните клетки изчезват за период от около три месеца.  Специалистите са разработили индивидуални процедури за третиране на корем, ханш, мъжки гърди или двойна брадичка.

Разбира се не е реалистично чрез редовно охлаждане тялото силуетът ви да заприлича на фиданка. Освен това странични ефекти също не са изключени. При неправилно приложение е възможно да се предизвикат премръзвания и втвърдяване на тъканта. Експерти сравняват чувството по време на процедурата с болката, която изпитваме когато премръзналите ни пръсти през зимата започват отново да се кръвоснабдяват, когато се върнем в затоплено помещение.  

С други думи, криолиполизата функционира, когато добре разграничени мастни депа могат да се третират целенасочено. Отслабване с лед помага, но не очаквайте чудодейно действие.

Докато чакаме електромобилите да изместят двигателите с вътрешно горене, иновативни зелени фасади могат да пречистват градския въздух

Френският ботаник Патрик Блан се счита за изобретател на вертикалните градини известни като зелени фасади. Неговите творби буквално растат по стените на жилищни блокове, търговски центрове, летища по целия свят и ги превръщат в уникално красиви фасади. Идеята му, да използва вегетация като естествен филтър, се родила още докато бил тийнейджър. По онова време той изработил биологичен филтър от различни водорасли за своя аквариум. По-късно, като студент със своя съквартирант с удоволствие пушели по четири пакета цигари дневно в общото си жилище. И никога не отваряли прозорците. Блан бил засадил във всички стаи вертикални зелени градини, които гарантирали въздухът в студентската им квартира въпреки това да бъде винаги кристално чист.

Младежкото хоби отдавна се е превърнало в мисия, подкрепящата усилията за по-чист въздух в градовете. В тропически милионни градове като Сингапур или Куала Лумпур залесени зелени фасади допринасят за това жегата да бъде по-поносима, в Брюксел и Щутгарт пък покрити със зелен мъх красиви фасади на сгради абсорбират газове, отделяни от автомобилите. В химическата индустрия вече шумно се рекламира така наречената „молекула-чудо“ титанов диоксид. С нея се покриват огромни платнища, с които след това се загръщат административни билдинги и жилищни блокове. Титановият диоксид неутрализира не само отделяния от дизеловите автомобили и вреден за здравето азотен оксид, но също така отстранява неприятни миризми и улавя носещи се във въздуха микроорганизми. Експерти твърдят, че в бъдеще специално изработени за целта зелени фасади ще бъдат в състояние да улавят дори въглеродния двуокис.

Въпреки, че принципно ефектът на подобни начинания не се подлага на съмнение, специалистите не са единодушни, доколко влиянието на озеленените и покрити със специални активни слоеве зелени фасади в крайна сметка променя качеството на въздуха. Благодарение на глобалната дискусия за бъдещото на климата, бизнесът на активисти като Патрик Блан в момента буквално разцъфтява. Ако архитект се бори да спечели атрактивен проект, шансовете му сериозно се увеличават, когато визията му може да предложи сериозни екологични предимства.

Зелените растения са в състояние да неутрализират въглеродния двуокис само, когато растат. Някои се разлистват повече през лятото, други през зимата. Поради тази причина не само в тропиците в зелени фасади се използват десетки разнообразни ботанически видове, за да може ефектът да не се прекъсва и продължава през цялата година. При текстилните фасади тази грижа отпада, въпреки че и тя се нуждае от слънце, което е нужно за да се превърнат азотните оксиди в малки количества нитрат. Този процес се случва автоматично без особена грижа от страна на стопаните. По естествен път дъжда отмива нитратите, а самата зелена фасада може да издържи на влиянието на времето между 5 и 40 години в зависимост от използваните материали.

Според експерти, пет квадратни метра от иновативните красиви фасади са в състояние да неутрализират емисиите, отделяни от един автомобил. По този начин специално третираните външни стени на сградата биха могли да компенсират въглеродния отпечатък на живущите в сградата. Химическата реакция става възможна, когато азотният оксид се срещне с катализатора титанов диоксид и в същото време е огрят от слънчева светлина. Доколко ефикасно се случват реакции извън химическите лаборатории обаче, за съжаление, за сега не може да се установи с голяма точност. Процесът все пак се влияе значително от вятъра и светлината.

Но няма съмнение, че специалните платнища и растенията по зелените фасади имат своя положителен принос за екологията. И в двата случая те изграждат защитен слой около къщата и спомагат, тя да се охлажда през лятото. Причината е, че слънчевата светлина не попада директно върху стъклото и бетона, а върху изнесената напред зелена фасада – текстилна стена или живи растения. Затопленият зад тях от слънцето въздух се издига нагоре и се изпуска над сградата, докато отдолу го измества по-хладен въздух. В същото време обаче титановият диоксид е доста спорен заради съмнение, че може да е канцерогенен. Европейският съюз дори обмисля да го забрани в хранителни продукти. Според архитекти, в случая обаче става дума само случаи, в когато той се използва прахообразно. В зелените фасади титановият диоксид се използвал винаги надеждно свързан с други елементи.

Никакви съмнения обаче не съществуват по отношение на класическите зелени фасади, изградени от живи и пъстри растения. Макар и тук до днес да не е съвсем ясен конкретният им принос към качеството на въздуха. Възможно би било обаче, при комбинация от двата метода да се получи безпорен ефект: произвежданият от титановия оксид нитрат е чудесно решение за  наторяване на живите цветя, които обгръщат всяка зелена фасада.

Нелегалната замяна на естествена със синтетична ванилия остава скрита за потребителите

Скъпата подправка ванилия е пример как потребителите често биват подлъгвани при покупката на хранителни продукти. Експерти дори твърдят, че при измамите, извършвани с ванилия, могат да се постигнат печалби, съпоставими с тези в международната търговия с наркотици.

Обикновено шмекериите с движат в диапазона на законово допустимото. Така например при мащабно проучване на качествата на сладоледи ванилия в Германия 5 от 29 тествани марки почти не съдържали ванилия. При популярни брандове установеното съдържание на ванилия било едва 0,01 процента. При проверки на черен шоколад резултатите били дори още по-шокиращи: при 11 от 13 тествани марки не била открита естествена ванилия, въпреки че според описанието на съдържанието тя присъства в рецептурата.

За производителите ванилията е просто част от огромния микс съставни части, докато тестващите се съмняват, че хомеопатичните дози могат да бъдат усетени от човешките рецептори. И тъй като регулаторните механизми не предписват минимално изискуемо количество ванилия, за да бъде тя спомената  в съдържанието, вратата за злоупотреби изглежда широко отворена.

В същото време суровината ванилия е изключително рядка и търсена. В шушулките на ванилията откриваме цял букет от приблизително 150 аромата, като решаващото вещество ванилин е застъпено с максимално два процента. Рандеманът от реколтата в цял свят е не повече от 50 тона, които са в състояние да покрият по-малко от 0,3 процента от глобалното търсене.

Около 80 процента от шушулките ванилия идват от Мадагаскар. Родината на растението ванилия, което всъщност е вид орхидея с ботаническото название Vanilla Planifolia, обаче е Мексико. Там живеят птиците колибри, чиито човки са достатъчно дълги и остри, за да изпиват нектара им, с което опрашват цветчетата. И тъй като колибритата така е не могли да бъдат заселени изкуствено на източния бряг на Африка, до ден днешен задачата им трябва да се изпълнява от хора. За целта местните селяни обработват цветчетата на растенията с малки дървени клечки. И тъй като този вид орхидеи цъфти само в един единствен ден от годината, се налага работниците на няколко пъти в този ден да излязат в плантациите. А тежката работа не винаги си заслужава. Преди четири години циклонът Фантала унищожи голяма част от реколтата в Мадагаскар, а година по-късно следващият циклон помете целия източноафриканския регион. Отново значителен дял от насажденията с ванилия пострадаха фатално.

Това е една от причините, остатъците от обработката на шушулките ванилия да влизат все по-често в употреба. Докато преди те са били изкупувани от свиневъди, защото животните се хранят по-добре, когато храната им има вкус на ванилия, днес големите концерни от хранително-вкусовия бранш използват всички страничните продукти под формата екстрахирана ванилия на прах.

Другият метод за удовлетворяване на нарастващото търсене на ванилия е производството на синтетичен аналог. Ароматите често се добиват от суров петрол. Цената им от порядъка на 40 лева за килограм е около 600 пъти в евтина от ванилия на шушулки. Друг вид синтетична винилия се произвежда от маслото, извличано от оризова слама.

Ситуацията около ванилията междувременно стигна дори до Европол. Всяка година следователите на европейската полицейска служба анализират продукти, при които риска от измами е особено голям. През 2020 година в списъка им редом със зехтина присъства ванилията. Разследващите събрали проби от предприятия, търговци и доставчици, за да тестват дали обещаната в опаковката естествена ванилия в съдържанието не е заместена от синтетична. В немалко от случаите се оказало точно това: 100 процента синтетична ванилия, вместо естествена, както е указано на етикета…

От другата страна на океана вече се завеждат сериозни съдебни дела заради подвеждаща информация върху опаковките. Исковете вече възлизат на над половин милиард щатски долара.

Човешкият мозък владее нещо, което си остава чуждо за компютрите – интуитивното разкриване на взаимовръзки, изграждането на мисловни схеми и формулирането на прогнози

Когато в края на миналия век стартира успешния телевизионен формат „Стани богат“ интелигентните и умни участници успяваха да забогатеят с правилните въпроси на често строго научни въпроси. В последните години обаче, във фокуса на вниманието вече съвсем не са познанията на участниците, а техните биографии и хобита. Самите въпроси се превърнаха по-скоро в пълнеж за шоуто. Напълно резонна, след като в първите му години, все още нямаше Google, където бързо може да откриете отговор на почти всяко питане.

В днешно време извикването на нужната информация вече съвсем не е рядко срещана дарба на особено добре образовани индивиди. За сметка на това обаче, все по-трудно се оказва разбирането на съдържанието. Ако човек десетки пъти под ред печели безапелационно различни видове куиз шоута, то той със сигурност има сериозен умствен багаж, но самото наличие на добра памет и способност бързо да боравиш с голямо количество натрупани знания, днес е необходимо, но е и достатъчно условие за интелигентност. С други думи, всеки човек, който разбира от нещо, трябва преди това добре да се е изучил. Но не всеки, който се учи добре, на по-късен етап ще може и добре да разбира.

По този начин понятията за учене и човешко мислене получават нова перспектива. В наши дни не иде реч просто да запаметим нещо, за да може да го извикаме обратно, когато ни е нужно. В ерата на всезнайковците и всестранните таланти е нужна нова форма на обучение. Вид учене, при което се изграждат модели, хипотези и конструктивни принципи, с което да се обработва информацията. Именно начина, по-който интерпретираме потока от информация се нарича познание.

При множество тестове е установено, че хората влагат понятия като яд и тъга в графични изображения или предмети. Така например се оказва, че характеризираните като предизвикващи яд форми имали около 20 на брой ръба или ъгли, докато тъжните едва седем до девет. Това не важи само за пространствени обекти, но и за всички възможни възприятия на сетивата. Не случайно хеви метъл банди използват по-скоро насечени и остри шрифтове, докато меланхолични творци залагат предимно на овални форми върху обложките на албумите си. Тази своеобразна назъбеност дори може да бъде измерена физически благодарение на настъпващи промени в честотните вълни, като този ефект се наблюдава също така при звуци, в човешката реч и движенията на тялото. Колкото по-равномерна и меланхолична е човешката реч, толкова по-силни са асоциациите с тъга и печал, дори когато не разбирате езика, на който се говори.

Хората в цял свят са в състояние бързо и с помощта на малко на брой примери да развият стабилни мисловни категории, наричани от науката схеми, които да екстраполират върху други състояния и явления. Тази способност за схематичното мислене е нещо като своеобразно тайно оръжие. То ни дава възможност за максимална гъвкавост при мислене, като в същото време се полагат само минимални усилия в процеса на учене. Ако например чуете тъжна балада, на която и да е актуална звезда, веднага ще разберете, какви са характеристиките на блус музиката и лесно ще може да причислите много други изпълнения към нея.

Много интересен въпрос е, как точно се справя с това нашия мозък? Поставете се в ролята на вашия ум и се постарайте да изградите мисловна схема на базата на неколцина конкретни примери. Вашата задача е да извлечете общото от дадените примери и да изградите схема, която да използвате при други бъдещи примери. Как бихте характеризирали снимките на BMW X7, VW Passat комби, Opel Corsa и Mercedes А-клас? По какъв начин на базата на четири конкретни примера ще разберете, какво е автомобил. Без да се впускаме в детайли, може да кажем че мозъкът най-вероятно подсъзнателно извършва вероятностен анализ за да разбере, кои категории са особено смислени. Те не трябва да са прекалено специални, нито прекалено обобщаващи.

С други думи, човешкият ни мозък не е нещо по-различно от изчисляващият статистически данни компютър. Една машина също трябва да е в състояние да разкрие общи критерии и вероятности. Това е точно така, но ние хората разполагаме и с други трикове. Така например ние се ориентираме не само по статистически вероятности, но и по екстремни случаи. Например наблюдавате пет примера на тичащи леопарди. Единият от тях спринтира невероятно бързо, докато другите са по-бавни. Единият от тях все пак поддържа темпо, но друг просто се влачи отегчено. Ако трябва да определите кой е най-добрият леопард, вероятно ще изберете най-бързия, защото една от основните характеристики на тези животни е да тичат бързо. А кое животно бихте избрали, ако трябва в учебник да онагледите типичен леопард? Най-бързия, защото най-добре характеризира типичното за леопардите или този по-средата, защото символизира средностатистическия хищник? Любопитно е, че деца до шестгодишна възраст избират най-бързия, а възрастните по-скоро този, тичащ в следата.

Все пак най-типично не е кучето, което лае най-силно, а чиито лай звучи най-типично за тези четириноги. С други думи, човешкият мозък образува колекция от най-доброто измежду кучетата, леопардите и леките коли, като на тази база изгражда мисловна схема. Когато хора трябва да нарисуват автомобил те го правят по доста сходен начин: страничен профил, две колела, капак на двигателя, багажник, две врати, прозорци и покрив. На света няма нито един автомобил, който изглежда така, но именно това обобщава за нас типичните характеристики на колата в една схема. Именно тази уникална способност на човека да дестилира типичните свойства на нещо, да ги свърже в мисловна схема и след това да я използва при нови неща, се нарича от учените екстракция на същественото.

Именно за това все по-важна ще става общата култура и всеобхватните познания. Само по този начин може да се развие това, което няма как да откриете в Google – познанието за взаимовръзката между нещата. Ако е вярно, че схемите са съществен градивен елемент на способността ни да разбираме и се ориентираме, то обучението би следвало също да се концентрира все повече върху успешното изграждане на мисловни схеми. Чрез много единични примери, които се поставят под разумно съмнение, след което вече изградени да се прилагат практически при новите появили се феномени. Защото познанието е способност да боравиш с информация, а не да я трупаш и просто запаметяваш някъде. А  това не се отдава дори със създаване на изкуствен интелект. Поне за сега.