Category: Feng Shui

Вплитането на нови навици в ежедневието с японската тактика подобрява живота

Повече спорт, по-малко алкохол, по-здравословна храна, достатъчно време за съществените неща – не само след новогодишните празници си поставяме амбициозни цели. За съжаление резултатите обичайно не звучат така приповдигнато. Според експертите причината се крие във факта, че радикалните промени не само подсъзнателно ни карат да изпитваме страх. За да го преодолеем може да ни помогне японската техника Кайзен.

Какво представлява този Кайзен метод? В превод от японски думата означава „промяна към по-добро“. По време на Втората световна война в САЩ започва да се прилага като способ за подобряване на мениджмънта и оптимизирана на работните процеси. През втората половина на миналия век същата техника съществено допринася за икономическото чудо, което Япония преживява. В последствие тази кайзен философия става отново популярна на Запад, но вече не се възприема само като бизнес прийом, но също и като житейски модел, целящ целенасочено подобрение.

Когато се опитваме да се откажем от вредни навици, често след първоначалния успех отново се връщаме към изходното положение. Същото се случва, когато се стараем да придобием нови полезни навици. Рано или късно повечето от нас отново попадат в капана на старата матрица: връщаме се на креслото пред телевизора, вместо да тичаме в парка. А всъщност предизвикателството при решаване на проблеми се таи в начина, как подхождаме. Когато сме изправени пред нови предизвикателства, организма ни изсипва хормон на стреса. За него всичко ново и непознато на първо време е потенциално опасно. Реагираме със съпротива, въпреки че добре осъзнаваме ползата от евентуалната промяна.

Този уплах може да бъде заобиколен чрез Кайзен. Чрез малки стъпки, които не променят особено ежедневието ни, започваме да привикваме към новото и така да провокираме положителни мисли. Преобразяването става бавно, но непрекъснато и устойчиво. Поетапно се доближаваме до целта, вместо да започваме всеки път наново. Важно е първо да си поставим конкретна цел и да я позиционираме в съответната тема. Например здраве, професия, пари, дом, човешки взаимоотношения, спорт. Всяка тема може да бъде допълнително прецизирана. Например за здраве: здравословно хранене, спорт и сън.

За всяка тема посочете конкретна цел и срок за постигането й. Планирайте реализацията в малки крачки. Например при ученето на чужд език – запомнянето на по една нова дума всеки ден. За здравословен съм – всеки ден с пет минути по-ранно лягане. За повече четене – по една страница от книга дневно. За спестяване – отделянето на по 1-2 лева ежедневно в касичка. За повече ред и чистота – отделянето на пет минути дневно за подреждане и чистене в конкретна стая. Консумация на по-малко захар – намаляването на количеството с една четвърт дневно. Или за повече движение – ежедневно поне една обиколка на блока, всяка сутрин минутка физически упражнения или слизане една спирка предварително и изминаване на последната пеш.

Важно е стъпките да са достатъчно кратки и изпълними всеки ден. Дори да отделяте в началото само по една минута за тях, това е напълно приемливо. Важно е да ги изпълнявате редовно. Бихте могли също да комбинирате нови дейности със стари навици. Например да изпиете чаша вода, докато приготвяте кафето си или по време на рекламната пауза по телевизията, да раздвижите тялото. Важно е от самото начало да не се натоварите с прекалено много и неизпълними цели.

Не на последно място трябва да прецените, кога е най-подходящото време да вплетете визирания нов навик в ежедневието. Например сутрин след ставане, като приключите работа или вечер преди лягане. В началото може да се нуждаете от подсещане за новите дейности. Например като си оставите бележка на огледалото или като си навиете алармата на телефона.

Преди да преминете към втората стъпка, първата трябва вече да е превърната в съставна част на ежедневието ви, да я изпълнявате автоматично и без нужда от подсещане. Това може да отнеме от няколко седмици до повече месеца. Ако задачата ви се струва нанагорна, минете на по-ниска предавка и намалете крачката. От помощ може да са ви награди след успешно постигане на цел в рамките на една седмица – под формата на любимия шоколад или ароматна вана в СПА център. Записвайте целите си предварително, за да може на по-късен етап да проверите степента на тяхното изпълнение.

Щом постигнете успех, проследете какъв е бил пътя на изпълнението му, за да приложите вашата индивидуална стратегия за постигане и на други промени. Какво е успехът за вас, ще прецените индивидуално. Кайзен ни подсказва как да бъдем успешни и може да се използва за всяка една област от живота ни. Стратегията в Азия се възприема като постоянен житейски спътник, който ни дава множество възможности за развитие и промяна към по-добро. Не се отчайвайте ако не ви се получи веднага. Понякога непредвидени обстоятелства променят плановете ни. Но щом се върнете обратно в рутинното си ежедневие, възстановете връзката с визираните нови положителни навици. Отново с малки, но постоянни стъпки.

Зрителната медитация пред картина или скулптура е своеобразна терапия

Не повече от 11 секунди средно прекарват посетители на музеи и галерии пред всяко едно произведение на изкуството. Твърде кратко време, твърдят експерти и апелират да отделяме повече време за съзерцание на картини и скулптури. Защото те ни обогатяват, а заниманието с тях представлява своеобразна медитация за здраве.

Специалистите говорят за т.нар. зрителна медитация, която според тях се доближава и допълва познатите ни ползи от йогата. И в двата случая човек се концентрира върху конкретен обект и се опитва да го обхване до най-малките му съставни части, да проумее смисъла чрез едно всеобхватно съзнание. Реално усещащият се резултат от зрителната медитация е преодоляването на ежедневните ни рутинни мисли, които обичайно ръководят чувствата и действията ни, защото се отдаваме на много интензивна форма на възприятие на произведенията на изкуството. Това предизвиква освобождаващо и успокояващо действие в цялата ни система на организма.

Все още често се притесняваме от формите за медитация за успокоение. Плаши ни спокойствието, което йогата или съзерцанието на изкуство водят със себе си. Парадоксално, защото в същото време имаме нужда от спокойствие, от прекъсване на безкрайните ни ежедневни притеснения. В това отношение формите на арт терапия чрез рисуване или съзерцаване на изкуство имат предимство, защото се практикуват с отворени очи. В същото време мозъкът ни също оглежда обекта в детайли. Душата ни се отпуска, без страх от настъпващата вътре в нас тишина. Това тихо съзерцание и занимание с изобразително изкуство, може да се окаже перфектната прелюдия към медитация със затворени очи, каквато я познаваме при йога.

Бавното и внимателно вглеждане в произведения на изкуството също така дългосрочно може да ни помогне в ежедневието и при контакта с други хора, да наблюдаваме по-дълго и по-внимателно, преди да действаме, взимаме решения или вадим изводи. В същото време този метод е отлично решение за разграждане на натрупан стрес. При много от нас нивото на адреналин е толкова високо, че по-скоро следваме нездравословни пътища, за да се спасим за кратко от натрупаното напрежение: алкохол, цигари, онлайн пазаруване, ровене в смартфона. А заниманията с произведения на изкуството са безплатни и много по-здравословни.

В 90 процента от времето ни всеки ден мислим едно и също. Затова пасивното отпускане и съзерцаване на произведения на изкуството, както и активното творческо занимание като рисуване с маслени бои, не само ни отпускат, но в същото време ни зареждат с креативна енергия. Зрителната медитация ни помага и инспирира да развием нови и оригинални идеи.

Свещи, музика, маски и аромати: погрижете се в домашни условия за тялото

Поемане на дъх, зареждане с енергия, разкрасяване. Уелнесът има различни изражения и цели отпускането на душата, респективно намаляване нивото на стрес. Естествено почивката не винаги може да бъде в СПА комплекс, но не по-малко ефикасно може и у дома да се поглезим: йога, медитация, ароматна вана или дълъг воден душ. Естествено е за предпочитане това да не бъдат единични акции, а редовно планирани в седмичната програма. По-добре редовно и рутинно, отколкото еднократно и без подготовка.

Любовта минава през стомаха. Уелнесът също. За да произвежда тялото ни хормона на щастието серотонин, се нуждаете от най-важната за производството му съставка – триптофан. Ако имаме достатъчно от нея в кръвта, започваме да се отпускаме. В противен случай нивото на серотонин спада, както и защитата ни срещу стреса. Може да си го набавим от здравословни рецепти, съдържащи пармезан, соеви зърна, кашу, фъстъци и слънчогледово семе. Важни за хормона на щастието са също Омега-3 мастни киселини, съдържащи се в сьомга, херинга и ореховото олио. Важни са също витамин Д и магнезий, които има в тиквеното и слънчогледовото семе, черния шоколад, кашу и фъстъци. Успокояващо действат също зеления чай, който сваля кръвното и сърдечния ритъм.

Енергия за кожата може да почерпим от домашна маска за лице. Освен че доставя важни хранителни съставки, човек като бонус печели също няколко минути покой и спокойствие. Експерти препоръчват домашна маска за лице от извара с малко пюрирана краставица, която е истински бустер за овлажняване на изтощената кожа. Ако кожата не е съвсем чиста, краставицата може да се замени със супена лъжица пчелен мед.

Тонусът на организма може чувствително да се повиши чрез соли за вана. Важни са обаче съставките. Ароматизираните соли за вана нямат концентрацията на класическата сол, добита от Мъртво море. Ако ви липсва аромат, може да добавите аромат с малко бадемово олио или мляко, и да ги добавите към водата във ваната.

Горещото време, сухият въздух от сешоара и носенето на шапки изтощават косата, която се нуждае от съответна грижа и възможност да възстанови гладката си структура. Трудно е да се определи, коя е най-добрата домашна маска за коса, но безспорно тя трябва да съдържа алое вера и етерични масла.

В контекста на домашния уелнес, често възниква въпросът как се прави лимфен масаж. Лекарите са категорични, че тази тема следва да оставим в ръцете на специалисти физиотерапевти. Лимфната система е сложна и изисква особено внимание. Експертите дори говорят за лимфен дренаж, а не масаж, защото използването на прекалена сила и натиск могат да предизвикат обратен ефект.

За сметка на това може да си направите успешно дигитален детокс, като загърбите за по-дълго екраните на телефона, телевизора и компютъра. Подобни офлайн прозорци се отразяват добре на съня. За целта не ползвайте тези уреди поне два часа преди лягане.

Кажете сбогом на бозавото и заложете на пъстро

Как да намерите вашия личен цвят? Фирмите за бои и лакове поддържат каталози с предлаганите окраски и възможности са съчетаване на цветове, но за мнозина тази информация е само допълнителен тормоз. Но може пък да разгледате илюстрирани списания и да проверите, кои цветове ви „заговарят“. Опитайте се да си отговорите, защо именно тези цветове ви харесват? Усещате ги величествени или ви се струват семпли? Друг важен въпрос: как искате да се чувствате в помещението? Ако търсите спокойствие, изберете пастелни, ненатрапчиви тонове. Това са типичните цветове за спални. Всичко, боядисано в една тоналност, увеличава пространствения ефект и чувството за дълбочина. В следствие на обема и единството се постига допълнително равновесие, хармония и тишина.

Обърнете внимание на разположението на стаята: осъществяват ли прозорците връзка с външния свят? Със зеленото на тревата в двора или синьото на небето? Понякога самото надничане в гардероба може да ви помогне, за да се възпламени творческото  ви мислене на тема цветове и бои. И още нещо важно: подът често е повърхността с най-много площ и  трябва да се има пред вид при избора на окраска за стените и тавана.

Друг важен въпрос: по-добре мат или гланц? Предимството на второто е, че боята често дава възможност да бъде лесно измита при зацапване. Поради тази причина експертите препоръчват гланцови цветове за кухнята, банята, коридора, въобще за домакинства с малки деца или ако често посрещате гости.

И като стана дума за гости: типични цветове за хол са топли нюанси, например оранжево или сдържаните сиво, бяло и бежово. Ако търсите малко повече свежест, добро впечатление прави люляковото синьо. В по-големи помещения тъмни нюанси също стоят добре. По-ефектна, разбира се, е комбинация на цветове за хол. Специалистите препоръчват да си изберете основен и допълните цвят. Така холът ви ще стане по жизнен. Най-сигурната комбинация включва белия цвят. Но също може да се съчетаят два ярки цвята. Така например синьо-зеленият аквамарин се съчетава успешно с ярко жълто. Розовото си кореспондира добре със светлозелено. Алтернативно, вместо контраст, може да изберете сходни цветове: например светло и тъмно синьо.

Има възможност да повлияем положително на личното излъчване

Независимо от пол, фигура или облекло, съществува неписан идеал за красота, който е универсално валиден. Говорим за особена форма на вътрешна красота, която не може да фиксираме по външни белези и наричаме харизма. Това е по-скоро чувство. Така например често ни се струва, че помещението става една идея по-светло, когато подобен човек се появи.

Харизматичните хора не са просто симпатични, те привличат хората и сякаш самите те винаги лесно се справят с живота. Вероятно защото и по-лесно им се отдава да привличат щастието и успеха. Но защо някои от нас имат повече, други по-малко харизма? Всъщност всички искаме да сме симпатични и подвластни на положително мислене. Но нерядко страдаме от липса на мотивация, ставаме песимистични и увесваме нос.

Ако искате да откриете и насърчавате харизмата, следва да възприемате своите най-добри качества като дарба или подарък. Гръцката дума „харизма“ може да се преведе като „дадено с висше“. Някои хора успяват по-добре да разкрият и разопаковат тези подаръци, да им се радват и да споделят радостта с околните.

Тук не говорим единствено за положително мислене техники. Най-големият враг на харизмата е ежедневният стрес, на който сме подложени, който нерядко води до невъзможност за справяне с паник атаки.

Затова на първо време трябва да се постараем да ограничим и разградим стреса. Тук могат да ни помогнат медитации или техники за дишане. Така ще успокоим и стабилизираме нервната си система, тялото ни ще се почувства обгрижено, а проучвания показват, че „обгрижените“ клетки на организма променят излъчването си.

Другото важно условие за харизма е стабилното изграждане на положително излъчване. Тук вече говорим за енергия. Ако се опрем на познанията от теорията на резонанса и сърдечната кохерентност, то положителните чувства действително имат повече положителни трептения в сравнение с останалите. И без да се задълбаваме в научната литература, всеки един от нас го изпитвал: често интуитивно долавяме настроението на човека до нас. А то се променя в зависимост от енергията, т.е. чувствата, която той носи в себе си.

Има как да си помогнем за по-щастлив живот

Според науката, наречена психология на щастието, следва да правим разлика между пасивно и активно щастие. Пасивното, или наричано също така сляпо щастие, представлява щастие или късмет да се родим в добро семейство, в определени изградени и стабилни социални структури. То няма как да бъде повлияно от нас. При активното щастие и смисъл на живота философия и наука обаче ни учат, че трябва да използваме случайността, за да постигнем положителна цел. Това е щастието, което самите ние създаваме.

Какво е щастието за мен? Със сигурност нещо индивидуално, но много от неговите характеристики се покриват или са сходни с тези на околните. Човек може да тренира сетивата си за положителното щастие. Така той ще бъде готов да реагира адекватно на случайността, а не само да мисли за щастието. Ние можем да виждаме активното щастие, но и да го посяваме. В първия случай, говорим за това, да отворим сетивата си. Децата например, по-често намират пари на улицата, защото за разлика от възрастните, те не очакват да не намерят пари на тротоара.

За да превърнем случайностите в предимство, трябва да се научим да приемаме, че собствените ни предположения могат да бъдат погрешни. Може да тренираме как на неща, които са се провалили, може да се вдъхне нов живот и смисъл. Така например производител на перални машини забелязал, че идвали особено много оплаквания от фермери. Когато започнал да разнищва причините, установил, че повечето от клиентите измивали в пералните също и пресните картофи. Логично било да бъдат смъмрени, че пералните са предвидени за дрехи, а не за зеленчуци, но фирмата решила да добави специален филтър и така произвела ефикасна машина за миене на картофи, която се оказала изключително успешна. Друг подобен пример е виаграта, която първоначално била замислена като препарат за сърдечни заболявания, но се провалила като такава. Учените обаче открили други, неочаквани предимства, които превърнали провала в сериозен успех.

И в двата случая хората са приели неочакваното и са го свързали с наличното, в следствие на което са постигнали положителен резултат. Проблемите винаги крият и шансове. За целта трябва да се концентрираме върху наличните възможности, а не да се фиксираме постоянно върху това, което ни липсва. Това се получава, като променим например начина си на водене на разговор и провокираме събеседниците си по теми, които за нас важни. Винаги трябва да поставяме под съмнение нашите собствени предположения и да създаваме нови взаимовръзки между наличните информации, вещи и хора. Съществено е по принцип винаги да сме готови да приемем неочакваното като нещо положително. При това неуспехите не бива да ни плашат. Не трябва да забравяме факта, че човек по-често съжалява за неща, които не е сторил, отколкото за неща, които е вършил.

Гмуркането без акваланг е уникално изкуство

Съществуват ситуации, при които човек естествено се чувства обратно в обятията на корените на своя произход. Това може да се случи по време на разходка в гората или по време на пренощуване с приятели около жив огън под открито небе. Често в подобни ситуации изпитваме неочаквано особен уют и комфорт, въпреки че тя определено е необичайна. Сякаш ситуацията ни е близка и позната от някакъв минал живот.

За много хора именно различните форми на подводно гмуркане предизвиква чувство на нещо познато и вече случвало се някога преди. Всъщност всяко едно гмуркане без кислород подсъзнателно ни връща милиони години назад, в началото на човешкото развитие.

Френският режисьор Лук Бесон умело пресъздава това специфично чувство във филма си „Безкрайна синева“. В него се разказва за гмуркач, владеещ техника на дишане при гмуркане, който чрез специфичното си спортуване все повече се превръща в част от подводния свят и най-вече на неговите обитатели – делфините. Сценарият е инспириран от легендарният френски гмуркач, многократен световен шампион и рекордьор по фрийдайвинг Жак Майол. Известният също като „човекът-делфин“ атлет през 1976 година е първият човек, успал да преплува 100 метра без помощни средства за дишане.

Самият Майол многократно споделя, че най-важното за постигане на подобни резултати е контролът на собственото дишане. Още през 60-те година на миналия век той се отдава в Индия на упражнения, свързани с дишането и физически упражнения от прамаяма йога, като ги прилага в собственото свободно гмуркане без кислород. „Прама“ означава Енергия и символизира кислорода в процеса на дишане, а „яма“ може да се преведе като Контрол.

При свободното гмуркане, същественото съвсем не е поемането на максимално количество въздух, за да го складирате в белите дробове, докато се намирате под водата. Много по-важно всъщност е, да активно да контролирате нуждата от вдишване и да го потискате съзнателно за максимално дълъг период от време белите си дробове. А това е въпрос не само на психика, но  и на химия.

Рефлексът на дишане се предизвиква основно от повишаващото се съдържание на въглероден двуокис в кръвта. Техниките на съзнателно и форсирано дишане, както и хипервентилацията преди гмуркане, водят до намаляване на съдържанието на въглероден двуокис в кръвта. В зависимост от продължителността и интензитета на предварителните тренировки, професионалните гмуркачи успяват да забавят естествения стремеж на организма към спазване на обичайното редовно вдишване и успяват умело да използват в максимална степен наличния в кръвта си кислород.

Защо не можем без него, кога е опасен и как да бъдем отново активни

Първо Корона с безкрайни локдауни и изолация в хоумофис, с последвало ограничение на социални контакти и активности. Сега войната в Украйна с нови притеснения и страхове за бъдещето. Опасяваме за до сега сигурното ни снабдяване с енергия, суровини и храни.  Инфлацията допълнително увеличава обичайните ни ежедневни разходи…

Твърде вероятно всичко това и при вас води до осезаема липса на мотивация. Но дали е нормално, когато дори активни и енергични личности без видими прояви на физическо или ментално изтощение през свободното си време все по-рядко се захващат със сериозни задачи. Подобно емоционално състояние е напълно разбираемо и логично. Особено през горещите летни месеци, високите температури често водят до хронична умора. Жегата буквално генерира умора и отпадналост, изтощава тялото, отразява се на кръвното налягане, организмът губи течност, често без да го забелязваме. В края на деня разбираемо се чувстваме доста по-изтощени от обичайно.

Няма да е учудващо, ако с настъпващите промени на климата в скоро време и по нашите географски ширини  да въведем характерната в Испания сиеста – обедната почивка с полягане, включително в делнични дни. Просто защото е нечовешко да се работи при толкова високи температури! Психолози съветват да не се чудим как да преодолеем мързела, а напротив, да му угаждаме. Но с мярка! Мързелът донякъде играе ролята на нашия вътрешен счетоводител, който често по-прецизно от нас самите изчислява инвестицията за и ползата от конкретни дейности. Затова нерядко той настоява да изгасим мотора за известно време и се пуснем по инерция, вместо постоянно да ускоряваме.

Неприятно може да се получи, когато нищоправенето се сблъска с амбицията ни за постоянна мотивация за успех. Немалко психолози са се посветили на този феномен в рамките на мотивационната наука. Когато пропастта между това, което желаем, или смятаме че желаем, и останалите мотивационни системи, които превключват на мързел, стане прекалено дълбока и състоянието се задържи за по-дълъг период, съществува опасност от образуване на патология. Може да го забележите, когато мързела започне да надделява в ежедневието и собствената ни команда „Я се стегни!“ престане да работи. В подобни случай най-добре е да се потърси помощ от професионалист.

За да не се стигне въобще до подобно състояние, в случай че няма налична медицинска диагноза, от помощ могат да бъдат твърди уговорки за срещи и активности с приятели и колеги. Така отпада нуждата от индивидуална мотивация и ситуацията се измества на груповата социална плоскост.

Психолози съветват в подобни случай, да се формулират конкретни цели, като се използва формулата „когато – тогава“. Например: Когато се прибера и оправя кухнята, тогава ще се обадя на Мария, за да се уговорим за среща. Това не винаги работи, но е далеч по успешно отколкото обобщената формулировка: Ще трябва някой ден да се обадя на Мария, да се разберем да се видим.

С други думи мързелът има две страни: може да се окаже проблематичен, но също и да играе роля на инкубационен период, от които се нуждаем за да изпълним дадена задача с необходимата за това енергия. Не само в научните и творческите професии хората се нуждаят от безгрижно отпускане, за да могат да генерират отново нови и свежи идеи. Почивките са абсолютно задължителни. Може да ги наричам мързел, но да ги тълкуваме също като отдих.

И още нещо. Докато мързелуваме, разполагаме с повече време, но го организираме по-лошо, ако въобще. В последствие изпитваме усещането, че всъщност имаме много по-малко време.

Всички предпочитаме огледалото пред фотографиите

Отпуската беше чудесна, снимките всъщност също са ни се получили, но някак не се харесваме истински на тях: прическата, изражението на лицето, коремчето… Причината може да се крие в неумението на фотографа или просто в огледалния образ. За разлика от снимките, огледалото ни показва нереално обърнат образ. Именно тази огедална визия обаче, ние познаваме най-добре. Все пак всеки ден мием зъби, решим коса, гримираме се или се бръснем пред огледалото.

Фотографията ни визуализира от една съвсем друга страна, която в ежедневието почти никога не виждаме. А това е страната, която всички други хора познават и свързват с нас. Ако лицето ни беше сто процента симетрично, това нямаше да бъде никакъв проблем. Тогава нямаше да има значение дали се гледаме в огледалото или на снимка. Но реалността е друга. На лице са цяла поредица от малки и големи неравномерности. Асиметрични прически, лунички, белези… Заслужава си да разгледате поотделно огледалния образ на лявата и дясната половина на лицето си.

От гледна точка на психологията, хората възприемат познатото за по-приятно и симпатично. По отношение на ваканционните снимки това означава, че логично няма как да ни допадат, след като ни представят непозната визия от самите нас. Любопитно е, че същото важи и в обратния ред: роднини и приятели, които не са ни виждали в огледалото, ни харесват повече на фотографии. Поне така е било до появата на модерния цифров фотоапарат и популярните приложения за обработване на снимки. Благодарение на цифровата фотография днес всички вече доста добре сме запознати със собствения си образ, дори често може да забележим употребата на приложение за разкрасяване на снимки.

Докато в ерата на аналоговата фотография снимки се правеха само при специални поводи, днес се фотографираме навсякъде и по всяко време, а с това разполагаме и с немалко портретни снимки, така наречените селфита. Според проучвания в различни държави, повече от две трети от ползвателите на смартфони си правят автопортрети. Колкото потребителите са по-млади, толкова по често използват дигиталните филтри за снимки.

И въпреки високотехнологичното време и насищането със снимки, ние продължаваме често да не се харесваме на фотографии: подпухнали очи, пъпки, зацапвания по кожата, разредена коса или дори плешиви участъци. Колкото повече се взираме, толкова повече кусури откриваме. Нерядко не помага дори прилагането на приложения за ефектен ретуш на снимки. Прецизните обективи на цифровите фотоапарати са безпощадни.

Не помага особено дори засилването на контраста или автоматичното фокусиране, които повечето днешни камери активират автоматично без да ни питат. Експертите съветват, да включвате режима за портретни снимки, стига да разполагате с такъв. Немалко цифрови апарати изкривят характерни черти на лицето и най-вече увеличават размера на носа. Ако не използвате ултраширокоъгълния обектив на телефона и щракнете в позиция, максимално отдалечена с изцяло протегната ръка, обикновено резултатът е по-добър. Още по-ефектно става, ако добре познавате фотогеничните предимства на тялото си и придобиете базови познания в изкуството да позирате. Така може би най-накрай ще се приберете със снимки от отпуската, на които вече истински да се харесате. 

Напрежението и изтощението от прекалено много работа е въпрос на гледна точка.

В Япония трудовият морал е нещо много специално. След Втората световна война Страната на изгряващо слънце успява да постигне невиждано икономическо съживяване. Легендарен до днес е стремежът на японците към съвършенство. Пословични са уважението, отдадеността и верността на служителите към техните компании. Извънредните работни часове са нещо нормално. За трагична смърт, последвала в резулта на преработване, в японския език съществува дори специална дума – кароши.

По данни на Международната организация за сътрудничество и развитие в Япония и Южна Корея работните часове средно статистически са с около една трета повече, отколкото в Западна Европа. Разбира се, допълнителният ангажимент се отразява положително на заплатата и бонусите. Колкото по-висока е позицията, толкова повече са извънредни часове, съответно нараства и възнаграждението. По данни на различни изследвания, служителите на ръководни позиции, работят два пъти повече извънредно, в сравнение с обикновените.

За разлика от Азия, в Европа сме по-скоро убедени, че извънредния труд е вреден за здравето. Но наистина ли е така? Задължително ли е, по-дългият работен ден да предизвиква психически стрес, бърн аут и физически травми? Специалисти по трудова медицина в Канада са установили, че конкретният брой работни часове няма значение. Решаващо е отношението към работата. С други думи стресът е въпрос на гледна точка.

При задълбочени анализи, включващи измерване на кръвно налягане, ниво на холестерол и тегло на участниците, броят на работните часове действително не показал пряка връзка със състоянието и кондицията на организма. Но за сметка на това, склонността към преработване доказано влияе на здравето. Тестваните служители с нездравословно отношение към работата се чувствали психически значително по-зле.  Дори, когато работели по-кратко.  Те по-често страдали от нарушен сън и емоционално изтощение.

Когато учените отново се задълбочили в резултатите, те установили изненадваща разлика. Решаващо се оказало, как потърпевшите възприемат своята работа. Във физически най-незавидно състояние били онези, които всъщност никак не харесвали работата си. С други думи, всеки който обича да работи, съвсем не се разболява автоматично по-бързо. А и все пак не е нужно да се прекалява като в Страната на изгряващото слънце!