Month: July 2024

Задължително добре измити, кайсиите подкупват с аромат и здравословни съставки

През летния сезон е особено лесно да приемаме редовно пресни плодове. Предлаганите видове от родно българско производство, но и от внос, е изключително богато. Обикновено фазата на зрялост при плодовете съвпада с фазата на най-интензивния им аромат. Това например личи особено силно при пресните кайсии. Кайсиевото дърво е топлолюбиво и плодовете му освен от България, пристигат на нашата трапеза най-често от средиземноморски държави като Гърция, Турция, Италия и Франция, по-рядко също от Австрия и Южна Германия.

При покупката е важно да се обърне внимание, кората на плода да не е пострадала. Заслужава си също кайсиите да бъдат подушени, защото зрелите плодове ухаят много ароматно и сладко. Вече у дома, е добре да бъдат скоро консумирани, защото зрелите кайсии при стайна температура могат да останат свежи само няколко дни. Разбира се, може да ги приберете също така в хладилник, но това не е препоръчително. За разлика от толерантните към ниски температури малини или черни боровинки, там кайсиите много бързо губят аромата си.

Ако по време на закупуването кайсиите все още не са били напълно узрели, може да се оставят няколко дни да полежат отвън. В повечето случай, те така добиват още малко аромат, но ако са обрани прекалено рано, просто консистенцията им е брашнена и си остават леко безвкусни.

Кайсиите, както свързаните родствено с тях праскови и нектарини, следва преди консумация да бъдат добре измити. Тъй като са податливи към плесени и други заболявания по растенията, при конвенционалното им отглеждане е възприето да бъдат третирани с хербициди.

Кои са най-сериозните кайсия ползи? Зрелите и сладки плодове ни предоставят здравословна комбинация от кайсия витамини, минерали и баластни вещества. Те са особено богати на Бета каротин, наричан също така провитамин А. В човешкото тяло той се преобразува във витамин А, който изпълнява много и съществени функции в организма: подпомага деленето на клетките, засилва нашето зрение, предпазва кожата и лигавиците. Тъй като кайсиите съдържат малко киселини, те са също подходящи за чувствителни стомаси. При бебета и малки деца те често се използват за нежно домашно лечение на при запек.

Но кайсиите са вкусни не само сурови. Те са изключително лесни за преработка, например на конфитюр от кайсии. Той е много вкусен не само върху филия с хляб, към прясно изпечена питка или като пълнеж в поничка, но също така е задължителна съставна част на легендарната австрийска торта „Сахер“. Особено в Австрия кайсиите се използват много често в кухнята: от тях се приготвят сладкиш с кайсии, хрупкави кнедли, плодов оцет или ароматна ракия. За нашия български вкус може би на пръв поглед леко странна рецепта с кайсии, но австрийците комбинират кайсиятя също така с месо или я добавят към препечения кашкавал. Разрязаните на две половинки кайсии с отстранена костилка например също така запълват с натрошени орехи и прясно сирене, след което ги запичат във фурната. Костилка от кайсия пък се използва за промишленото производство на персипан, суровина, която подобно на марципана, често се използва в сладкарската промишленост. Горчивите ядки от кайсия се предлагат най-вече от онлайн магазини за директна консумация, като се рекламират като ефикасно лечебно средство срещу болести, например рак. Тези твърдения обаче съвсем не са научно доказани. В същото време консумацията им може да доведе до сериозни натравяния. Те се дължат на съдържащото се в ядките вещество, наречено амигдалин. При дъвчене и храносмилане от него се отделя отровна циановодородна киселина. Поради тази причина, лекари и експерти съветват да не се приемат в никакъв случай повече от две горчиви кайсиеви ядки, респективно при възможност е най-добре напълно да се въздържате от тяхната консумация.

Защо е полезно да не пропускаме да захапваме редовно свежия плод?

Вероятно повечето от вас са чували популярната английска поговорка, според която ако всеки ден изящдаш по една ябълка, няма да се нуждаеш от помощта на лекар: An Apple a day keeps the doctor away. Какви обаче са истинските ябълка ползи?

За целта трябва първо да си отговорим на въпроса: Какво съдържа ябълката? Нмя спор за наличните в различните сортове ябълки витамини. Но какви витамини има в ябълката? В тях се съдържат витамини A, B1, B2 и С. Освен това там са налични също ценни минерали като калий, фосфор, магнезий и желязо. Така една единствена голяма ябълка може да покрие дневната нужда на организма от тези ценни съставки.

Но ябълката може много повече, включително да влезе в ролята на лечебно средство. Но какво лекува ябълката, защо е полезна за нашия организъм? Така например тя предпазва нашето сърце. Съдържащият се в плодовете на ябълката пектин, е в състояние да се свързва с наличните вредни вещества, след което да ги изтласка от човешкото тяло. В следствие на процеса нивото на холестерол в кръвта намалява.

Интересна тема е консумацията на ябълки при диабет. Доказано е, че ябълките са в състояние да намалят риска от развитие на диабет тип 2. След като човек изяде една ябълка, нивото на кръвната захар остава стабилно и непроменено. Това се дължи на високото съдържание на баластни вещества и изключително малкия дял захари.

Стомашно-чревния тракт също се чувства по-добре и се укрепва в следствие на консумацията на ябълки. Наличната в плода съставка кверцетин,  биофлавоноид със силно антиоксидантно действие, подпомагащ оптималното функциониране на имунната система, същевременно възпрепятства вредните микроби да се размножават и растат в дебелото черво. В същото време наличния пектин допълнително подпомага нормалната функция на червата.

Същият кверцетин, наличен в ябълките, помага и на белите ни дробове. Изключително полезната съставка е в състояние също така да ограничи и лекува възпаления на дихателните пътища.

Нашият панкреас също се възползва от всяка изядена от нас ябълка. Най-вече наличните баластните вещества и антиоксиданти в тези плодове подсилват този важен орган в тялото и намаляват риска от развитие на ракови образувания.

Макар да нямат нищо общо помежду си освен името, ябълката и земната ябълка са еднакво полезни за човека. Земната ябълка е вид тревисто многогодишно растение от семейство Сложноцветни, като за храна се употребяват грудките на растението, които при добро почистване могат да се консумират също и сурово. Произходът й е от Северна Америка. През 1610 година френски изселници я изпращат в родината си Европа. Земната ябълка е известна също като Ерусалимският артишок. Пробиотичните корени за изключително богати на витамини и хранителни вещества, не съдържат мазнини и се състоят от около 80 процента вода.

Логично възниква въпросът: земна ябълка ползи и вреди? Досегашните изследвания подчертават предимно положителния ефект от приема на земна ябълка, известна отдавна като народно средство за приложение при диабет, ревматизъм, суха кожа, екземи и проблеми със съня. В същото време корените увеличават количеството на полезните бифидус бактерии в дебелото черво, с което се ограничава разпространението на предизвикващи болести вируси и бактерии. Земната ябълка е препоръчителна също при наднормено тегло, защото противодейства на преяждането и задържа чувството на ситост.

Малък или голям, стар или млад, червен или зелен – лукът е вкусен и има сериозни лечебни свойства

Макар от него на повечето от нас да потичат сълзи, той си остава незаменима съставна част от ежедневната храна. От гледна точка на ботаниката, лукът или allium cepa, принадлежи към семейство Кокичеви и съответно е роднина на чесъна.

Произходът на лука се предполага, че идва от Афганистан, докато за египтяните той е бил светиня. Там още 3000 години преди Христа лукът е бил култивиран и използван като храна за подсилване силата на робите, които строили пирамидите. Лукът се използвал също така като средство за плащане и бил даван в жертва при почитането на божества.

През античността, масово отглеждане на лук е имало също така в градините на Древна Гърция и Римската империя. Предимно по-бедните прослойки и войниците го използвали редовно за храна, докато по-богатите по-скоро се мръщели на неприятната му миризма. Римската войска пренася лука на Север и отвъд Алпите, където растението бързо се разпознава като лечебно средство, най-вече в манастирите, които се задълбочават в темата лук ползи и вреди. Така например през средновековието, носенето на луковица плътно до тялото, се считало за защита от напаст, например чума. Не на последно място, хората вярвали че лукът също така предпазва човека от зли духове.

Лукът съдържа ензими, наречени алианази, които при рязане на луковиците образуват летлив газ, които причинява раздразнението на очите. Поради това е важно как се реже лук. Този процес може да се редуцира, ако всяко рязане на лук се извършва под течаща вода или пък дъската за рязане предварително бъде добре овлажнена. По този начин дразнещите газове се свързват с водата и по-трудно се изпаряват по посока нагоре към очите.

Друг метод е поставянето на лука половин час преди неговата обработка във фризера на хладилника или пък при самото рязане, на лицето да се поставят водолазни очила. А ако използвате по-остър нож при рязането, ще наранявате в по-малка степен луковиците и те съответно ще изпускат по-малко от дразнещия очите газ.

При закупуването на лук трябва да се внимава той да бъде сух, твърд и с лъскава кора. Това лесно се установява като просто се раздруса мрежичката с лук. Пресните луковици разполагат с по-рехави корички, които шумолят при движението. Ако все пак в мрежата има мека луковица, тя трябва веднага да се отстрани.

Тъй като на светлина луковиците започват да прокарват стръкчета, желателно е да се складират на тъмно, сухо и хладно място. Идеални за складиране на стар лук са глинени съдове с капак или сухи мазета. Единственото изключение правят червен лук и зелен лук. Тяхната трайност е съответно по-кратка и е препоръчително да се държат в хладилник.

Какво лекува лука? Най-вече съдържащите се в лука ензими алианази, както и други съединения, съдържащи сяра, имат антибактериално въздействие. А има ли и други лук лечебни свойства? Разбира се, така например разрязана луковица може да облекчи както ухапване от насекоми, така и възпаление на кожата или болки в ушите. Други съставки, като например етерични масла и флавоноиди, в същото време намаляват кръвното налягане и стойностите на мазнини в кръвта. Наличното в лука желязо пък насърчава производството на кръв, а съдържащият се цинк заздравява кръвоносните съдове и съединителната тъкан.

За да получите максималния ефект от всички налични в лука полезни съставки, най-добре е да го консумирате суров.