Category: Актуално

Премерената доза белтъчини храни е ключ към успеха

Приемането на храни с повече протеин за мускулна маса в момента е на мода. Бърз поглед в социалните медии го доказва. Рецепти с храни богати на протеини, хранителни добавки, бустери на белтъчини със синтетичен и естествен произход. И почти всеки път изкусителни обещания: повече мускулна маса с храни богати на белтъчини. В същото време четем, за чудото протеин за отслабване. Но дали наистина е така? Отговорът не е еднозначен и експертите с основание предупреждават, че оптималния пример на белтъчини съвсем не може да бъде еднакъв за всички.

Без съмнение всеки човек се нуждае от минимално количество протеин, който да прима с храната. Нашето тяло няма как да си го произведе само, а белтъчините са жизнено необходими в процеса на обмяна на веществата. Те имат разнообразни задачи в организма: поддръжка и изграждане на стави и мускули, имунна система, съсирване на кръвта, развитие на хормони, тъкани, клетки и антитела.

Вероятно всеки, който за първи път реши да провери собствения си прием на протеини, ще остане изненадан, колко далеч е всъщност от препоръчваните стойности. С други думи, си заслужава да им обърнем по-специално внимание, още повече, ако преследвате конкретни цели, като например да намалите теглото или да увеличите мускулната си маса. И в двата случая може да увеличите дозата белтъчини.

Според някои европейски здравни служби, препоръчителното количество е 0,8 грама белтъчини на килограм телесно тегло. При физическо натоварване от порядъка на пет часа спорт седмично и дори повече, количество е с 25 до 50 процента по-голямо. Конкретно един до 1,2 грама на килограм телесно тегло. Тези стойности за физически активни хора са валидни също така за прехвърлилите възраст от 65 години, тъй като те вече не приемат така ефективно белтъчини, както това се случва при по-младите.

Така например жена с 60 кг телесно тегло при балансиран режим на хранене се нуждае от около 50 до 70 грама белтъчини дневно, докато мъж с 80 кг телесно тегло – от около 60 до 90 грама. Хората с наднормено тегло е желателно да се придържат към препоръките за стандартно тегло.

Кои храни съдържат протеини? За да се сдобиете например с 80 грама белтъчини на ден, диетолози препоръчват да започнете деня с храни съдържащи протеини: евентуално с малко кисело мляко или извара, към които да добавите ленено семе, овесени ядки и плодове. За обяд голяма салата Цезар с бяло пилешко месо и дресинг, а за вечеря супа от леща, зеленчуци и печени ядки кашу.

На когото това се струва прекалено сложно или просто няма възможност да отдели толкова време за подготовка на храната си, би могъл да си препече две филии хляб и да ги намаже с течен шоколад, за обяд да си хапне сандвич с кашкавал, след обед да гризне няколко бисквитки, а за вечеря да се приготви спагети с доматен сос и евентуално да изяде парче краставица. Но с всичко това ще си набавите обаче едва 30 до 35 грама белтъчини, което е  по-малко от половината от препоръчаното количество.

Особено при хора със заболявания е съществена предварителната консултацията със специалист, какво може да се постигне като положителен ефект чрез храненето. В най-добрия случай дори още като част от ефективната превенция.  На този фон съблюдаването на приема на белтъчини има съществено значение. Забелязваният напоследък акцент върху протеините в масовата комуникации и социалните мрежи според лекари идва малко в повече. Причината се крие в желанието на производителите да продават колкото се може повече, но това често води в грешната посока. Защото не само количеството е важно, но и вида на приеманите белтъчини.

Разумно е всеки да определи индивидуалната си нужда, след което целенасочено да набавя съответните количества. При това разнообразно и разпределено равномерно през деня, защото организмът по-адекватно поема протеините, когато приемът им е равномерен през целия ден. Естествено, това не означава сега да започнете да измервате всяка отделна порция и да броите непрестанно протеини. Дори някой път да попрекалите, друг път да не достигнете нужното количество, всичко това е напълно в реда на нещата.

Съществено е да сте наясно с вашата лична цел. Така например за едно ефикасно отслабване, като тук не говорим за постигане на мерки на фотомодел, а за здравословно ограничаване на теглото, константния прием на протеини е от съществено значение. Белтъчините ни държат за дълго време сити, благодарение на което не допускат, особено в съчетание с движение, ограничаването на теглото да бъде съпътствано от загуба на мускулна маса.

Много фитнес треньори поради тази причина не препоръчват следването на диета, а дългосрочна промяна в стила на храненето, включително след постигане на заветното тегло. За тази цел приемът на протеини трябва да бъде разпределен равномерно. На практика обаче, много често менюто не е адекватно съчетано, за да се поддържа актуалното тегло, камо ли то да може да се редуцира.

Естествено няма как да отслабнете единствено от белтъчините. От значение тук е дефицитът на калории. За целта е желателно да обърнете внимание на обема: добре запълнени чинии със зеленчуци, салати които точно следват зададения баланс на калориите.

Кои храни са протеини? Месо, риба, бобови, орехи, семена и млечни продукти, най-вече извара, скир и нискомаслено бяло сирене са с особено високо съдържание на белтъчини. Експерти в същото време съветват винаги да избирате растителните храни пред животинските.

С други думи леща, булгур и боб са задължителни елементи на менюто. За особено ценни се считат също орехи и ядки, семена и кълнове. Ферментиралите млечни продукти като нискомасленото сирене и изварата също могат да се примат на ежедневна база. Риба, морски дарове и птиче месо също съдържат сериозно количество белтъчини, които може да ядете по няколко пъти седмично.

По-строго отношение се изисква към свинското и телешкото месо, въпреки че и там наличните протеини съвсем не са малко. Мнозина специалисти обаче са на мнение, че те могат да насърчат евентуално налични в тялото възпалителни процеси. Не на последно място заради съдържащите се в тях наситени мастни киселини. Важно: напълно следва да се избягват местни продукти с висока степен на обработка. С други думи, протеинът не е просто белтък. Важна е правилната му комбинация и равномерното разпределение на приема му през деня.

ВИД ХРАНА	СЪДЪРЖАНИЕ ПРОТЕИН НА 100 ГРАМА
Агнешко филе	20
Бадеми	19
Блокче протеиново	60
Боб	20
Веган протеин	80
Гауда обезмаслена	31,2
Грах	20
Жито пълнозърносто	7
Извара обезмаслена	13
Йогурт соев	4
Казеин	90
Кашкавал краве	31
Кашу	17,5
Кисело мляко обезмаслено	14
Кози протеин	81
Краве мляко 1,5%	3,4
Краве мляко 3,5%	3,3
Ленено семе	23,5
Лешник	12
Леща	22
Макадамия	9,5
Мляко соево	3
Многокомпонентен протеин	90
Мюсли пълнозърнесто	12
Напитка протеинова	11
Овесени ядки	12,5
Октопод	16
Орех бразилски	13
Орехи	14,2
Ориз Басмати	3,5
Ориз пълнозърнест	2,5
Оризов протеин	83
Палачинки протеинови	40
Пастърва филе	21
Пилешки гърди без кожа	22
Пудинг протеинов	84
Пуешки гърди	24
Раци	18
Свинско месо	20
Сирене козе	30,5
Сирено краве	17,9
Сирено прясно обазмеслено	13,6
Скариди	18
Скир	11
Скумрия филе	21
Соев протеин	85
Соя прясна	11,9
Соя сушена	35
Спагети пълнозърнести	12
Спелта ядки	12
Сьомга	22
Телешка кайма	22
Телешка пържола	22
Телешки гърди	18
Телешки протеин	98
Тон риба	21
Тофу	14
Уей протеин изолат	95
Уей протеин концентрат	80
Хлюб ръжен пълнозърнест	7
Чиа	17
Шаран	18
Яице белтък	11
Яице жълтък	16
Яице цяло	12
Яйчен протеин	82

Индивидуални тестове могат да ориентират, кога да отидем на лекар

Придърпване, докато си обличате якето. Болки, щом лежите странично върху рамото. Прерязване, когато се изтегнете да извадите нещо от горната част на шкафа. В ежедневието немалко хора страдат от болки в раменете. Често подобни оплаквания могат да се премахнат без интензивно лечение. Но съществуват също така индикатори, които ни подсказват, че проблемът не е за подценяване.

Добрата новина е, че в повечето случаи дискомфортът в областта на раменете е неприятен, но все пак безобиден. Но в някои случай посещението при лекар специалист е абсолютно задължително. Така например ако след падане или инцидент едва можем да движим ръката си. Също така в следствие на луксация или изкълчване, включително когато разместената става е отново фиксирана.

Сериозно внимание изискват също случаите при изненадваща загуба на сила и липса на усещане в областта на ръцете. Други алармиращи състояния са болки, включително по гърба, съпроводени от висока температура, зачервяване и загряване на ставата. Причина да потърсите медицинска помощ също така са случаите, в които болката в рамките на няколко дни по-скоро се засилва, вместо да отшумява.

Колко време да изчакаме до посещение при доктор?

Ако не настъпи подобрение в рамките на седем до десет дни или пък оплакванията се засилят, препоръчително е посещение при общо практикуващият лекар или ортопед.

Кога трябва да реагирате бързо?

При отчетлив срив на обичайната сила в следствие на инцидент, при измятане на става или силни болки дори в позиция на покой желателно е бързо да си прегледате рамото, при колебания дори в спешен кабинет.

Какви са медицинските изследвания?

С помощта на ултразвук може добре да се видят възпаления и кръвоизливи, особено в областта на сухожилията. При опасения на по-сериозни травми често се налага проверка с ядрено-магнитен резонанс. С наличните снимки може добре да се види дали са пострадали сухожилия по ротаторния маншон или ставната устна. По принцип преди операция винаги се извършва магнитно-резонансна томография.

Кои са най-честите причини за болки и дискомфорт областта на раменете?

Възпаления

Често срещани симптоми при възпаление на рамото са приглушени до парещи болки в предната част и странично на раменете, когато си повдигате ръката, например като подреждате посуда в кухненския шкаф. Те често се появяват в следствие на претоварване, например след спорт или фитнес. Болката се усеща особено при вдигане на по-тежки предмети и дейности на височината на главата. Обичайно ръката ви все още може да се движи и изпълнява функциите си, но в определени позиции усещате дискомфорт. В повечето случай настъпва подобрение, ако щадите раменете от подобни манипулации. Но при хронично претоварване, болките могат постепенно да се увеличат.

Симптомите

Ако болката се засилва, когато движите ръката странично на височината на раменете и малко по-високо, възможна причина е възпаление на синовиалната торбичка от вътрешната покривка на ставната капсула. В случай, че болката е по-скоро в предната част на раменете, проблемът е по-скоро свързан с възпалени сухожилия на рамото и по-конкретно сухожилието на двуглавият мишничен мускул, известен като бицепс.

Какво да правим?

Ограничаване на натоварването, леки упражнения за разтягане, включително физиотерапия. Понякога помага инжекция с цел ограничаване на възпалението. Препоръчително е следването на програма за възстановяване. Операции рядко се налагат

Артроза

Кои са типичните артроза симптоми? Симптомите обхващат болки при носене, повдигане, физическа работа над височината на раменете, дискомфорт включително и през нощта, често в комбинация със схващане. Притъпени болки и пулсации, в следствие на което периметърът на движение все повече се стеснява. Болките са особено силно изразени след натоварване, на по-късен етап дори престават да отшумяват включително при покой. Раменете губят своята подвижност, усеща се триене и дори се чуват шумове, свързани с търкането. В случай на артропатия при дефект на ротаторния маншон, което представлява особена форма на артроза, която се появява в следствие на разкъсвания на ротаторния маншон от сухожилия, стабилизиращи рамото, силата отслабва все повече и повдигането става все по-непосилна задача.

Симптомите

Увеличаващото се с месеци, дори години, ограничаване на периметъра на движение в съчетание с болки и доловими шумове на триене са индикация за възможен процес на износване на ставите.

Какво да правим?

Физически упражнение, движение, адаптация в ежедневието, инжекции с препарати, които ограничават възпаленията. Нерядко в крайната фаза облекчение и възстановяване на качеството на живот може да донесе поставянето на изкуствена става.

Скъсано сухожилие на ротаторния маншон

Характерни симптоми са силните болки и ограничения в периметъра на движение. Често ръката не може вече да се повдига адекватно, почти невъзможно става да се вдигат тежките пазарски чанти. Нерядко, пострадалият преди това е претърпял падане. Но също така възможно е този проблем да се появи и развие постепенно. В процеса на заболяването силата в ръката постепенно намалява, движението става все по-трудно, а болки се появяват включително и през нощта.

Симптомите

Направете сравнение на възможностите ви при вдигане поотделно между лявата и дясната ръка. В състояние ли сте в еднаква степен да повдигате странично товар и да го задържите? Ако ръката ви се свлича или успявате да я вдигнете единствено със засилка, това вече е предупредителен сигнал.

Какво да правим?

По-леки разкъсвания понякога могат да се излекуват дори само чрез физически упражнения и физиотерапия. При наличие на пресни травми след инцидент или по-сериозни увреждания на сухожилието, експертите препоръчват скорошна операция, защото колкото повече се изчаква, толкова по-сложна става последващата хирургическа намеса и необходимото след нея възстановяване.

Замръзнало рамо

Немалко пациенти се оплакват от пробождащи болки сякаш нощ в областта на рамото. Закопчаването на якето, връзването на косата или поставянето на сутиен стават мъчителни операции. Оплакванията с увеличават и не затихват дори през нощта. Периметърът на движение се ограничава все повече. В последствие ръката се вдига все по-трудно над височината на главата или по посока към гърба.

Симптомите

Изпълнете теста с поставяне на ръката на гърба. Успявате ли от една и съща страна с ръката да достигнете до поясните прешлени на гръбначния стълб и дори по-високо? Ако резултатът е значително по-лош, отколкото при срещуположната страна, това твърде вероятно може да знак за Замръзнало рамо.

Какво да правим?

Нужно е оптимално лечение с ограничаващи възпалението медикаменти като например кортизон и целенасочено провеждани физически упражнения. Физиотерапията може да се окаже болезнена, тогава може би е добре да се намали интензивността при тренировка. Пациентите се нуждаят от много търпение. Лечението може да продължи до две години, в повечето случаи рамото се възстановява без нужда от операция, като постепенно възвръща подвижността си без да причинява болки.

Нестабилно рамо

Симптомите се изразяват в несигурност при изпълняване на двигателни процедури над височината на главата, поява на уплах при определени позиции на ръката. След измятане на става рамото вече не се усеща стабилно. Появяват се болки в областта на акромиоклавикуларната става (латералният край заедно с акромиона на лопатката) и конкретно на лопатката, които почти винаги са следствие на инцидент. Така рамото започва да се усеща нестабилно, понякога се чува прищракване. Ръката боли при определени движения, например когато се изпъва напред или се извърта навън. След измятане на става съществува риск, оплакванията да се появят отново.

Симптомити

Изпитвате ли често чувството, че ставата ви може да се изметне отново? Предприемате ли често защитни движения за да избегнете луксация? Ако отговорът е положителен, задължително се консултирайте с лекар, както и в случаите, когато вече сте имали измятане на рамото.

Какво да правим?

Целенасочено изграждане на мускулната тъкан и стабилизация на рамото. При висока степен на нестабилност или по-сериозни щети, оперативната намеса може да се окаже препоръчителна, особено при физически по-активни и спортуващи пациенти.

ВНИМАНИЕ!

Тези тестовете са предназначени за предварителна оценка на ситуацията и в никакъв случай не могат да заменят медицинската диагноза, поставена от лекар!

Защо нашето свободно време е сериозна работа

Ако се стремим към върхови постижения, съответно трябва да разполагаме с нужната енергия за това. А за да бъде тя налична в достатъчно количество и качество, почивките са абсолютно задължителни. Започнем ли да ги пренебрегваме, съществува риск да изпаднем в енергийна дупка.

Но когато можем да говорим за пълноценна почивка? Класическата формула е извършването на нещо различно от обичайното или следването на контрастна програма. С други думи, не можем да говорим за почивка, ако по цял ден работим пред компютъра и след това – уж за да се разтоварим – проверяваме, какво се случва с приятелите в социални мрежи. В този случай трябва да правим разлика между истинска почивка и просто отвличане на вниманието. И двете действия носят положителен ефект, но трябва да се сме наясно, че възстановяването на силите ни и подобряването на кондицията на тялото не са възможни чрез отвличане на вниманието. За да постигнем ефективна регенерация ни е нужна истинска почивка. Само така намаляваме риска от допускане на грешки, повишаваме концентрацията, ставаме по-креативни и по-бързо взимаме решения. С други думи, въпреки почивките в крайна сметка пестим време, защото по-бързо менажираме и приключваме процесите.

За да бъдат почивките пълноценни, при прекъсване на работния процес, не бива да оставаме под напрежение. Ако например по време на отдих решим да се разходим сред природата, но през цялото време изпитваме угризения, защото в същото време имаме да изпълняваме толкова много незавършени задачи, просто няма как да си починем истински. Ако почиваме на сила, това не ни помага. За да възстановим истински кондицията си, трябва да се освободим от мислите, които постоянно ни връщат към работата.

Съвременният човек все по-често свързва почивката си с потапянето в света на социалните мрежи. Те може и да ни накарат да се откъснем от работата, но е важно да следим, колко често го правим. Социалните мрежи не дават възможност на мозъка ни да си отдъхне, за да се фокусира след това отново. Ако сме работили физически труд обаче, те обаче може да ни доставят известно разнообразие. Социалните мрежи са съществен елемент от т. нар. дигитален стрес, който трябва да се научим да борим успешно. Нерядко хората използват по няколко медии едновременно: седят пред телевизора и в същото време се ровят със смартфона в интернет. Това отново не може да бъде почивка, защото мозъкът ни не е конструиран така, че да може да разпределя вниманието си по този начин.

Съществено е да осъзнаем, че почивките – колкото и странно да звучи – всъщност са много сериозна работа. Това е така, защото целта им е да поддържат високото ниво на нашите трудови умения, така че да бъдем максимално продуктивни. Ако не планираме адекватно почивките си, нивото на наличната енергия в тялото ни ще започне да спада. Специфичната биохимия на мозъка ни се променя, намаляват нивата на глюкоза, концентрацията на внимание започва да страда. Започваме да допускаме повече грешки, които в последствие трябва да коригираме или просто ги пропускаме и започваме да забравяме.

Но как да организираме нашата активна почивка? В наши дни вероятно най-важното е да дадем шанс на очите ни да си починат от екрана. Ако по цял ден седим пред компютър, истинската почивка съдържа ставането от бюрото, изправянето на тялото, да се раздвижим и оставим погледа ни да рее из пространството към хоризонта. С други думи: задължителна почивка при работа с компютър и по възможност разходка сред природата.

Експерти са установили, че ако пет пъти на ден направим почивки от десет секунди, равномерно разпределени във времето, ще приключим работното време далеч по-удовлетворени и отпуснати. Трябва да свалим напрежението, да успокоим съзнанието, да се замислим за себе си и се спрем за миг, да се концентрираме върху дишането, защото чрез дълбоко дишане и издишване по естествен път регулираме нервната система и активираме парасимпатиковия дял от нашата вегетативна нервна система, което сериозно допринася за регенерация на силите ни.

Важно е да се научим да владеем мислите си. Хората обичайно клонят да бъдат угрижени или прекалено да се замислят върху това, колко много неща още трябва да свършат. Прекалено често се ядосваме по поводи, които са останали в миналото, но по-важното всъщност е да се концентрираме върху това, което се случва тук и сега. С други думи, това означава, че почивката не означава задължително да отделяме специално време за нея: можем да разтоварим мислите си също докато вървим просто по коридора в офиса или си приготвяме кафе в кухнята. Ако се научим да използваме проактивни тези моменти, ще увеличим фазите, в които организмът ни се регенерира. Особено в частния бизнес, хората често работят също в събота и неделя, но експерти съветват настойчиво да почиваме пълноценно поне един ден в седмицата. Но внимание! Свободното време също може да предизвика стрес! Щом изпитваме чувство на задължение, то може да се превърне в натоварване за психиката. Всеки сам трябва намери подходящото за него занимание, за да почива активно и откъсне мислите си от безкрайните задачи.

С модерна техника вече може да се проследи дразнимост и движения при растенията

През далечната 1880 година Чарлз Дарвин описва в книгата си „Способността за движение на растенията“, как цветя, храсти и дървета реагират на сила и допир. Любопитно е, че едва в наши дни науката започва да изследва и измерва тези невидими сили при различни видове растения. Благодарение на съвременната техника, използвайки гени и биохимия, биолозите могат да отговорят на вечния въпрос, как растенията всъщност усещат контакта с външни за тях тела и организми.

Чрез разнообразни видове методи за изследване и модерни технологии учените вече могат почти безпогрешно да предскажат, как една растителна клетка или едно растение вероятно ще расте и как те биха реагирали на определени външни влияния. Всъщност клетките се оказват много повече от струпване на гении и биологични вещества. В крайна сметка те съществуват във физически свят и имат своите съседи, които упражняват върху тях натиск или пък ги дърпат и теглят.

Биолози са убедени, че няма как да разберем по какъв начин съществуват и какъв е пътя на развитие на растенията, ако игнорираме тези външни влияния и сили, които обикновено са част от взаимно свързани влияния. Основната причина, те да обаче все още по-скоро рядко да са във фокуса ни, е че тези сили са твърде абстрактни и е почти невъзможно да бъдат измерени. В същото време, те вероятно играят съществена роля за физиология на растенията и влияят на различни жизнени процеси при растенията.

Надеждите на биолозите са да използват сензори, отчитащи сили, които да приложат на клетки от живи растения. С подобен инструмент би било възможно да се упражнява съзнателно и контролирано сила върху растения, като в същото време тя прецизно да се замерва. Учените вече са открили налични в клетките протеини, които реагират на подобни генерирани външни сили. Експертите виждат в този експеримент сериозен пробив и доказателство, че упражнените външни сили се трансформират в биохимичен сигнал, който успешно се разчита от клетката на растението.

През следващите години биолози възнамеряват до проверят как този процес протича конкретно при различните видове растения. Резултатите от проучванията биха могли да допринесат за това, да се помогне сериозно на растенията да се борят по-успешно с атакуващи ги болести и патогени, както и ние хората да съдействаме, успешно да се предотвратяват болести по растенията.

Задължително добре измити, кайсиите подкупват с аромат и здравословни съставки

През летния сезон е особено лесно да приемаме редовно пресни плодове. Предлаганите видове от родно българско производство, но и от внос, е изключително богато. Обикновено фазата на зрялост при плодовете съвпада с фазата на най-интензивния им аромат. Това например личи особено силно при пресните кайсии. Кайсиевото дърво е топлолюбиво и плодовете му освен от България, пристигат на нашата трапеза най-често от средиземноморски държави като Гърция, Турция, Италия и Франция, по-рядко също от Австрия и Южна Германия.

При покупката е важно да се обърне внимание, кората на плода да не е пострадала. Заслужава си също кайсиите да бъдат подушени, защото зрелите плодове ухаят много ароматно и сладко. Вече у дома, е добре да бъдат скоро консумирани, защото зрелите кайсии при стайна температура могат да останат свежи само няколко дни. Разбира се, може да ги приберете също така в хладилник, но това не е препоръчително. За разлика от толерантните към ниски температури малини или черни боровинки, там кайсиите много бързо губят аромата си.

Ако по време на закупуването кайсиите все още не са били напълно узрели, може да се оставят няколко дни да полежат отвън. В повечето случай, те така добиват още малко аромат, но ако са обрани прекалено рано, просто консистенцията им е брашнена и си остават леко безвкусни.

Кайсиите, както свързаните родствено с тях праскови и нектарини, следва преди консумация да бъдат добре измити. Тъй като са податливи към плесени и други заболявания по растенията, при конвенционалното им отглеждане е възприето да бъдат третирани с хербициди.

Кои са най-сериозните кайсия ползи? Зрелите и сладки плодове ни предоставят здравословна комбинация от кайсия витамини, минерали и баластни вещества. Те са особено богати на Бета каротин, наричан също така провитамин А. В човешкото тяло той се преобразува във витамин А, който изпълнява много и съществени функции в организма: подпомага деленето на клетките, засилва нашето зрение, предпазва кожата и лигавиците. Тъй като кайсиите съдържат малко киселини, те са също подходящи за чувствителни стомаси. При бебета и малки деца те често се използват за нежно домашно лечение на при запек.

Но кайсиите са вкусни не само сурови. Те са изключително лесни за преработка, например на конфитюр от кайсии. Той е много вкусен не само върху филия с хляб, към прясно изпечена питка или като пълнеж в поничка, но също така е задължителна съставна част на легендарната австрийска торта „Сахер“. Особено в Австрия кайсиите се използват много често в кухнята: от тях се приготвят сладкиш с кайсии, хрупкави кнедли, плодов оцет или ароматна ракия. За нашия български вкус може би на пръв поглед леко странна рецепта с кайсии, но австрийците комбинират кайсиятя също така с месо или я добавят към препечения кашкавал. Разрязаните на две половинки кайсии с отстранена костилка например също така запълват с натрошени орехи и прясно сирене, след което ги запичат във фурната. Костилка от кайсия пък се използва за промишленото производство на персипан, суровина, която подобно на марципана, често се използва в сладкарската промишленост. Горчивите ядки от кайсия се предлагат най-вече от онлайн магазини за директна консумация, като се рекламират като ефикасно лечебно средство срещу болести, например рак. Тези твърдения обаче съвсем не са научно доказани. В същото време консумацията им може да доведе до сериозни натравяния. Те се дължат на съдържащото се в ядките вещество, наречено амигдалин. При дъвчене и храносмилане от него се отделя отровна циановодородна киселина. Поради тази причина, лекари и експерти съветват да не се приемат в никакъв случай повече от две горчиви кайсиеви ядки, респективно при възможност е най-добре напълно да се въздържате от тяхната консумация.

Малък или голям, стар или млад, червен или зелен – лукът е вкусен и има сериозни лечебни свойства

Макар от него на повечето от нас да потичат сълзи, той си остава незаменима съставна част от ежедневната храна. От гледна точка на ботаниката, лукът или allium cepa, принадлежи към семейство Кокичеви и съответно е роднина на чесъна.

Произходът на лука се предполага, че идва от Афганистан, докато за египтяните той е бил светиня. Там още 3000 години преди Христа лукът е бил култивиран и използван като храна за подсилване силата на робите, които строили пирамидите. Лукът се използвал също така като средство за плащане и бил даван в жертва при почитането на божества.

През античността, масово отглеждане на лук е имало също така в градините на Древна Гърция и Римската империя. Предимно по-бедните прослойки и войниците го използвали редовно за храна, докато по-богатите по-скоро се мръщели на неприятната му миризма. Римската войска пренася лука на Север и отвъд Алпите, където растението бързо се разпознава като лечебно средство, най-вече в манастирите, които се задълбочават в темата лук ползи и вреди. Така например през средновековието, носенето на луковица плътно до тялото, се считало за защита от напаст, например чума. Не на последно място, хората вярвали че лукът също така предпазва човека от зли духове.

Лукът съдържа ензими, наречени алианази, които при рязане на луковиците образуват летлив газ, които причинява раздразнението на очите. Поради това е важно как се реже лук. Този процес може да се редуцира, ако всяко рязане на лук се извършва под течаща вода или пък дъската за рязане предварително бъде добре овлажнена. По този начин дразнещите газове се свързват с водата и по-трудно се изпаряват по посока нагоре към очите.

Друг метод е поставянето на лука половин час преди неговата обработка във фризера на хладилника или пък при самото рязане, на лицето да се поставят водолазни очила. А ако използвате по-остър нож при рязането, ще наранявате в по-малка степен луковиците и те съответно ще изпускат по-малко от дразнещия очите газ.

При закупуването на лук трябва да се внимава той да бъде сух, твърд и с лъскава кора. Това лесно се установява като просто се раздруса мрежичката с лук. Пресните луковици разполагат с по-рехави корички, които шумолят при движението. Ако все пак в мрежата има мека луковица, тя трябва веднага да се отстрани.

Тъй като на светлина луковиците започват да прокарват стръкчета, желателно е да се складират на тъмно, сухо и хладно място. Идеални за складиране на стар лук са глинени съдове с капак или сухи мазета. Единственото изключение правят червен лук и зелен лук. Тяхната трайност е съответно по-кратка и е препоръчително да се държат в хладилник.

Какво лекува лука? Най-вече съдържащите се в лука ензими алианази, както и други съединения, съдържащи сяра, имат антибактериално въздействие. А има ли и други лук лечебни свойства? Разбира се, така например разрязана луковица може да облекчи както ухапване от насекоми, така и възпаление на кожата или болки в ушите. Други съставки, като например етерични масла и флавоноиди, в същото време намаляват кръвното налягане и стойностите на мазнини в кръвта. Наличното в лука желязо пък насърчава производството на кръв, а съдържащият се цинк заздравява кръвоносните съдове и съединителната тъкан.

За да получите максималния ефект от всички налични в лука полезни съставки, най-добре е да го консумирате суров.

Зависимостта от смартфона може да се лекува

Изобретеният преди 50 години мобилен телефон, днес за нас е обичаен спътник в ежедневието. Но някои хора могат дори да изпадат в паника, когато са го забравили в къщи, батерията е изтощена или са попаднали в зона без обхват. Тази своеобразна зависимост от телефона учените наричат номофобия.

Терминът за тази специфична екранна зависимост идва от английското определение но-мобайл фобия, страхът да не могат други да се свържат с теб докато си в движение. Хората страдащи от тази особена дигитална зависимост изпитват силен уплах, когато зарядът на батерията или сигналът на обхват изведнъж се окажат недостатъчни. Немалко хора без своя смартфон болезнено започват да се чувстват неспокойни и нервни.

Според експерти жените по-често от мъжете страдат от номофобия, вероятно заради по-изразената нужда от поддържане на социални контакти, които нерядко се поддържат чрез комуникация именно по мобилния телефон. Макар между номофобията и зависимостта от обичайния виртуален свят в интернет да има осезателно преплитане, специалистите са на мнение, че става дума за отделни феномени. Липсата на смартфон или на изпълняваните от него функции за страдащите от фобията на първа линия означава загуба на контрол, който се прехвърля и върху други области извън самата комуникация.

Към момента номофобията все още не е категоризирана официално като заболяване. Лекари смятат, че това е само въпрос на време, след като други подобни страдания вече са признати за болести, например арахнофобията или страхът от паяци. Факт е, че медиците работят върху ефикасни методи, как контролираното използване на смартфона може да се отрази положително върху ограничаването на депресии, страхове и стресови прояви.

Подобно на други фобии, за лечение на номофобията лекари препоръчват психотерапия. В рамките на лечението потърпевшите трябва напълно съзнателно да се справят с определени критични ситуации без мобилен телефон или да се научат да издържат определени времеви периоди без смартфон. Това същевременно са превантивни мерки, действащи успешно при страх от изпадане в дупка без електронен сигнал за мобилна комуникация.