Category: Полезно

Защо е полезно да не пропускаме да захапваме редовно свежия плод?

Вероятно повечето от вас са чували популярната английска поговорка, според която ако всеки ден изящдаш по една ябълка, няма да се нуждаеш от помощта на лекар: An Apple a day keeps the doctor away. Какви обаче са истинските ябълка ползи?

За целта трябва първо да си отговорим на въпроса: Какво съдържа ябълката? Нмя спор за наличните в различните сортове ябълки витамини. Но какви витамини има в ябълката? В тях се съдържат витамини A, B1, B2 и С. Освен това там са налични също ценни минерали като калий, фосфор, магнезий и желязо. Така една единствена голяма ябълка може да покрие дневната нужда на организма от тези ценни съставки.

Но ябълката може много повече, включително да влезе в ролята на лечебно средство. Но какво лекува ябълката, защо е полезна за нашия организъм? Така например тя предпазва нашето сърце. Съдържащият се в плодовете на ябълката пектин, е в състояние да се свързва с наличните вредни вещества, след което да ги изтласка от човешкото тяло. В следствие на процеса нивото на холестерол в кръвта намалява.

Интересна тема е консумацията на ябълки при диабет. Доказано е, че ябълките са в състояние да намалят риска от развитие на диабет тип 2. След като човек изяде една ябълка, нивото на кръвната захар остава стабилно и непроменено. Това се дължи на високото съдържание на баластни вещества и изключително малкия дял захари.

Стомашно-чревния тракт също се чувства по-добре и се укрепва в следствие на консумацията на ябълки. Наличната в плода съставка кверцетин,  биофлавоноид със силно антиоксидантно действие, подпомагащ оптималното функциониране на имунната система, същевременно възпрепятства вредните микроби да се размножават и растат в дебелото черво. В същото време наличния пектин допълнително подпомага нормалната функция на червата.

Същият кверцетин, наличен в ябълките, помага и на белите ни дробове. Изключително полезната съставка е в състояние също така да ограничи и лекува възпаления на дихателните пътища.

Нашият панкреас също се възползва от всяка изядена от нас ябълка. Най-вече наличните баластните вещества и антиоксиданти в тези плодове подсилват този важен орган в тялото и намаляват риска от развитие на ракови образувания.

Макар да нямат нищо общо помежду си освен името, ябълката и земната ябълка са еднакво полезни за човека. Земната ябълка е вид тревисто многогодишно растение от семейство Сложноцветни, като за храна се употребяват грудките на растението, които при добро почистване могат да се консумират също и сурово. Произходът й е от Северна Америка. През 1610 година френски изселници я изпращат в родината си Европа. Земната ябълка е известна също като Ерусалимският артишок. Пробиотичните корени за изключително богати на витамини и хранителни вещества, не съдържат мазнини и се състоят от около 80 процента вода.

Логично възниква въпросът: земна ябълка ползи и вреди? Досегашните изследвания подчертават предимно положителния ефект от приема на земна ябълка, известна отдавна като народно средство за приложение при диабет, ревматизъм, суха кожа, екземи и проблеми със съня. В същото време корените увеличават количеството на полезните бифидус бактерии в дебелото черво, с което се ограничава разпространението на предизвикващи болести вируси и бактерии. Земната ябълка е препоръчителна също при наднормено тегло, защото противодейства на преяждането и задържа чувството на ситост.

Допаминът ви окрилява да вършите чудеса, но може и да ви направи зависими

Допаминът е невротрансмитер в мозъка ни, който произвежда тялото, когато се зарадваме в следствие на добре свършена работа или перспектива за предстоящ успех. В тези случаи веществото се включва мигновено в нашето кръвообращение под формата на микроскопични токови удари. В резултат на всичко това се чувстваме особено мотивирани. Според експерти без допамин не бихме могли дори да смятаме и аргументираме, камо ли да създадем нещо ново. В същото време, изсипването на невротрансмитера не е напълно безобидно: колкото и положително да е въздействието на високите нива допамин в организма, толкова токсично могат да се окажат постоянните кратки пикове, следвани от неговата тотална липса.

Тази ситуация е възможна да се случи на всеки, който прекалено често използва социални мрежи и мобилни приложения в смартфона, забавлява се с компютърни игри. Бързите, но преходни радости от лайкове, сърчица или победи в компютърни битки за мнозина са оказват по-привлекателни, отколкото решаването на комплексни и сложни предизвикателства. Психиатри и лекари причисляват към кратките и нерядко опасни допаминови инжекции също така консумацията на алкохол и цигари, употребата наркотици и дори начина на хранене. В следствие на това, те могат да предизвикат допаминови реакции в определени сектори на мозъка, а често повтаряната им консумация или употреба е в състояние дори да промени структурата на мозъка. След това дразнителите започват да се възприемат по-слабо, а като компенсация повечето от нас увеличат дозите. Заради приятното усещане и лесното предизвикване на поява на допамин след изпиване на чаша вино или изпушване на цигара, невротрансмитерът може да се окаже съществен фактор за появата на зависимост.

Много от предпоставките за образуване на допамин, всъщност се оказват вредни или нежелателни. Затова специалистите препоръчват за да избегнем допаминова зависимост, да се откажем от кратките положителни емоции и да се концентрираме върху постигането на по-дългосрочни цели, постигането на които биха ни удовлетвори устойчиво. Важен е също и здравословен начин на живот със спретнат дневен режим: сутрин да се мотивираме чрез положителни мисли, за което може да спомогне и хладния душ, втората част от деня да посветим на по-трудните задачи, след това желателно е да последват по-леките, както например срещи, търсенето на нови идеи, а вечерта да посветим съзнателно на почивка. Тогава може да анализираме резултатите от деня и евентуално да се възнаградим, но кротко: например с топла вана или хубава музика. Спазването на подобен режим ще консолидира веществата, необходими за да изпитаме истинското щастие – допамин, серотонин, норадреналин и ендорфин.

Но как да си набавим допамин? Трябва винаги да обръщаме внимание също на емоционалните, социалните и екологичните аспекти на здравето. За целта от полза могат да бъдат занимания с йога, медитация, масажи и упражнения за дишане. Допълнителна мотивация чрез нова здравословна порция допамин ще постигнем чрез пълноценна почивка, а нервната и хормоналната ни системи се възстановяват най-добре по време на здравословен сън. Балансът на нашите невротрансмитери не на последно място се влияе също и от храната, която ежедневно приемаме. Храни стимулиращи хормона на щастието имат относително високо съдържание на протеини, налични в зелените на цвят зеленчуци или орехите, но важен също така е тирозинът, съдържащ се например в ябълки или куркума. Тази аминокиселина се счита за основна съставка при производството на естествен допамин.

Не просто дар от природата, а също продукт на културата

Историята им започва през каменната ера на Арабския полуостров, където хората се хранили включително с диво растящи маслини. Предполага се, че маслинените дръвчета за започнали да бъдат култивирани преди повече от пет хиляди години в Сирия и Палестина. От там маслините се разпространяват в цялото Средиземноморие. В културата на древните гърци и римляни отглеждането на маслини играе ключова роля.

През вековете са култивирани многобройни сортове, адаптирани спрямо конкретните географски райони. Някои са по-подходящи за производство на маслиново масло, други за пряка консумация. Едни приоритетно се берат още зелени, други едва когато узреят и почернеят.

Който е откъсвал маслина от дърво и я опитвал, вече се е убедил, че този плод не е просто дар от природата, а следствие от развитието на цивилизацията. Преди да могат да бъдат консумирани, маслините трябва поне да бъдат накиснати в солена саламура, което предизвиква млечно кисела ферментация и така им отнема от горчивите съставки. През годините са развити много други различни технологии, които днес ни доставят разнородни и вкусни специалитети.

В наши дни зехтинът е неразделна част от средиземноморската кухня. Естествено възниква въпросът за характерните маслини ползи. Маслините се преработват на паста, интегрират се при печенето на хляб, добавят се към салати и пици.  Нерядко те също се готвят и пекат заедно с други хранителни продукти. Класическият бял сос за месо съдържа основно маслини и лимон. Доматеният сос за спагети също се облагородява чрез добавяне на маслини.

Спорът, дали да се консумират с или без костилка, продължава да бъде неразрешен. Същото важи и за въпроса кои маслини са най полезни. В западния свят основното работното време на маслините е в рамките на аперитива. Често се добавят като мезе и разядка, понякога в стила на Джеймс Бонд се добавят директно в напитката. Вероятно най-изисканият вариант е обичаното от френския крал Луи XIV блюдо Olive Royale. За целта зряла маслина се поставя в пъдпъдък, него поставяте в петле, петлето във фазан, а него в млечно прасенце. Свинското се пече, докато се сдобие с хрупкава кожичка, след което цялото месо се отстранява на пластове, като се яде единствено маслината.

Доста екстравагантен прочит, но все пак за какво са полезни маслините? Френският благородник Мишел дьо Монтен бил убеден, че човек може да изкара цял ден само на една маслина. За нас простосмъртните остава да проявим респект пред наличните в хладилника маслини. В противен случай стомахът ще трябва да плати дебелата сметка с поръчки на небцето. Маслини калории? Със своите около 145 калории на 100 грама, са определено много по-полезни от снаксовете и в умерени количество дори се препоръчват при свързани с отслабването диети.

Някои го пият щом са болни, други само през зимата, трети всеки ден – чай

Хората пият различни видове чай и то по разнородни причини. Разликите опират до това защо, къде и как го консумират. Някои посягат към него, само когато ги боли гърло или стомахът е неразположен. Този тип хора поддържат в къщи винаги наличен ментов чай или лайка, които се продават както кварталния магазин, така и в аптеката. Случайните консуматори на чай се спират на ароматни билкови и плодови варианти, като ги избират основно по дизайна на опаковката и подгряват вода за приготвянето им основно през студените месеци. Но съществуват също почитатели на чай, които го пият всеки ден. Това са хората, които правят прецизна разлика между детокс чай и матча на прах. Те са наясно, как да си направим чай от смокинови листа и могат с часове да говорят по теми като мурсалски чай ползи или зелен чай ползи.

Причините за изпиването на всяка отделна чаша чай могат да са разнообразни, каквото е и самото растение чай. От отглеждането на Camellia Sinensis, първоначалното чаено растение, до разнородните му варианти, районите на добив, реколтата, от обработката до начина на приготовление.

Чаят идва от Китай, където е споменат за първи път преди 5000 години. През VI век монаси будисти пренасят чая в Япония, където скоро става обект на строгите японски чаени церемонии. От там първите задвижвани от платна кораби, натоварени с чай, пристигат в Европа. Днес чаят е най-популярната напитка в света с общо годишно производство от 2,9 милиона тона, като тенденцията е към продължаващо увеличение.

Чаят основно се отглежда в Азия, Африка и Латинска Америка, край Каспийско и Черно море. Най-големите производители днес са Китай, Индия, Шри Ланка и Кения. Заедно държавите захранват 75 процента от световния пазар. Най-известните видове чай вероятно са зеления, черния, жълтия, оолонг и пу-ер. Всичките се добиват от Camellia Sinensis и имат официално право да се наричат чай. Всички останали формално би трябвало да причислим към наподобяващите чай продукти, в това число билковите, плодовите и тези от корени. Напоследък се засилва интересът към зеления чай, вероятно в следствие на модата да се пие матча. Продуктът съдържа два до четири процента кофеин, както и аминокиселината теанин.

Бадемите са вкусни и здравословни

Когато си поръчваме ядки, едва ли си дава сметка, че бадемите не са орехи. Заедно с прасковата те се класифицират като подрод Amygdalus на род сливи (Prunus), който се отличава от другите подродове по нагънатата черупка на костилката. При бадема отсъства сладката месеста външна част, покриваща костилката на други представители на рода, като тя е заменена от дебела кожа, която обвива костилката и ядката, която се яде.

Отдавна е отминало времето, когато бадемите са се консумирали основно по коледните празници. Днес ги срещаме целогодишно и под различни форми: брашното от бадеми е предпочитана алтернатива на пшеничното брашно, която намира все повече почитатели. В случая неоспоримите бадеми ползи за липсата на глутен, ароматният вкус, по-малкото количество въглехидрати, за сметка на повече белтъчини.

В течна форма култивираният от над 4000 години плод, привнесен от римляните в нашите географски ширини, също набира популярност. При веган режим на хранене бадемовото мляко е заместител на кравето. То е ниско калорично (бадеми калории 576 за 100 грама). Разбира се само в случай, че не страдате от алергия към орехи.

Това, което днес се слави като модерно хранене, всъщност отдавна е известно. Още през средновековието в Португалия и Испания са пили микс от фино смлени бадеми с много вода. Средиземноморският климат е идеален за отглеждането на бадеми, макар че четири от пет плода са израснали в САЩ. Независимо къде, разхода на вода при растежа на дръвчетата е огромен.

Добре е да се знае също: наличието мастни киселини (с висока концентрация на ненаситени), протеини, витамини като В2 и Е, минерали като калций, магнезий, мед и цинк са безспорни  сурови бадеми ползи. От друга страна печени бадеми ползи са близки до тези на суровите. При изпичането се засилва аромата, редуцира се влажността, но се стига до загуба на известни количества от съставките, например витамин Е.

На този фон бадемите без термична обработка са за предпочитане. Експертите препоръчват сурови бадеми дневна доза от около една шепа или 25 грама. Дори не е задължително да се консумират самостоятелно. Чудесни, ценни и полезни са като добавка или подправка към закуски и блюда.

Едва ли някои не го е чувал като дете, но има ли ефект?

За кавга винаги са нужни двама. Същото важи и за извинението. Родителите твърде често настояват децата им да се извиняват, но и не по-рядко да приемат одобрително извиненията на другите. Извинението е основна човешка категория и не само част от доброто възпитание на детето.

Всъщност извинението е странна категория. Извинявам се. Първо лице, единствено число. Потърпевшият дори не се споменава. Това ли е мерилото за добро възпитание? Вероятно извинението на първо място касае самия субект, отговорността, която той поема, необходимостта да се чувства отново добре.

Голямата опасност при извинението, според психолози, е превръщането му в задължителен репертоар. Тук важна е ролята на родителите за възпитанието на децата. Те често натрапват извинението. От тихото „Аз на твое място бих си признал/а, че съжалявам…“ до нерядко сърдитото „Гледай хората в очите, когато се извиняваш!“.

Но от перспективата на детето ситуацията е повече от сложна. За какво, пред кого и кога да се извинява то? За кои действия действително мотат да изпитват чувство за вина. И всъщност вина ли е това? Какъв вид извинение се възприема адекватно от отсрещната страна? Да опознаеш целия този сложен спектър е изключително трудно, най-вече защото възрастните са го превърнали в минно поле с техните езикови клишета и норми на поведение.

Какво е неприемливо поведение при децата? Дали субективна оценка или неписани правила, подвластни на законите на обществото? И в двата случая децата се нуждаят от помощта на възрастните за да се ориентират в ситуацията. Както „агресорът“, така и „потърпевшият“ в детската кавга се нуждая от време за асимилиране на процеса. Възрастните трябва да са до тях, но да се въздържат да ги поучават, казват експерти. Прекаленото морализиране често убива потенциала на децата да извлекат положителна поука от случилия се инцидент.

Оставени сами, децата нерядко самостоятелно намират най-добрият път да се сдобрят след възникнал конфликт помежду им. „Дай си ми куклите, на ти парцалките!“ е неизбежна част от процеса на израстване и изисква от възрастните разбиране, обич и внимание.

Защо дисплеят блокира креативните занимания

Пандемията ни научи, как изненадващо много дейности могат да се извършват от дома, стига да разполагаме с компютър и надеждна интернет връзка. Докато преди работните места се организираха в непосредствена близост до бюрото, днес всичко се върти около екрана.

На този фон обаче рядко си даваме сметка, че работа пред екрана променя също и начинът, по който мислим. Някои неща така ни се отдават по-лесно, за други обаче съвсем не е така. Проучвания показват, че решаването на проблеми попада във втората категория. Седенето пред компютърния екран е за сметка на нашата фантазия и творческо мислене. Въпреки, че улесняват комуникацията ни, екраните силно ограничават нашите креативни занимания.

Вместо да се отдадем на интересни занимания за свободното време, погледът и мислите ни са приковани от дисплея. Това ограничава способността ни да насочим вниманието си към нови и нестандартни решения. Очите ни все повече се взират в екрана, вместо с любопитство да изследват заобикалящата ни среда. А именно реещият се в пространството поглед или просто едно взиране „в нищото“ активира мрежата от нервни връзки в областта на челото, която ефективно и успешно може да решава сложни въпроси, пред които е изправена.

Не само идеи за свободно време и забавления, но най-вече способността да погледнем отвъд четирите стени, в които се намираме, представляват пътя към творчески подход и креативност, не само при решаването на проблеми. Ако обаче се концентрираме единствено върху екраните, мисленето ни остава единствено аналитично. Разбира се това е чудесна предпоставка за дейности, които изискват ясно структуриране, но истински добрите идеи ще ни озарят, едва когато изнесем компютърния екран от стаята. Не случайно хората в творчески професии умишлено използват мобилни телефони без дисплей, за да не се разсейват.

При покупка на недвижим имот нерядко оставаме слепи за рисковете

Покупката на жилището е силна емоция. Всъщност всички ние подсъзнателно се стремим към съвременния израз на пещерата, в която преди хилядолетия нашите предци са намерили убежище от кръвожадни животни и превратностите на природата. Този естествен стремеж към собствен дом обаче крие и своите сериозни рискове.

За какво да внимаваме при покупка на имот? За повечето от нас придобиването на жилище е вероятно най-голямата инвестиция в живота. Поради тази причина логично е да се замислим какво точно ни подтиква да купуваме или да строим.

Нерядко посягаме към ипотечен кредит, защото другите около нас го правят. Често близките ни не спират да питат, кога най-сетне ще го направим. Или пък просто се влюбваме в конкретен апартамент или къща, за която винаги сме мечтали. Но щом изчезне способността ни за трезва оценка на риска, проблемите обикновено не закъсняват.

Затова на първо време се постарайте да съберете достатъчно информация: какъв е имотния пазар в момента и в перспектива, какво ще ви струва покупката, не само като главница и лихви по кредита, но и с всички съпътстващи допълнителните разходи. Щом ги съберете, добре е да се изправите пред внушителното пет- или шестцифреното число в лева, за да се замислете и обърнете внимание на чувствата, които ще изпитате? Може ли действително да се нагърбите с подобна сума? Дали е по силите ви, на вашия партньор, на семейството?

Но защо често сме склонни при покупката на имот да игнорираме така лесно рисковете? Вероятно защото се чувстваме компетентни по темата, все пак всеки един от нас живее в имот. За разлика от финансовите инструменти като акции или ценни книжа, недвижимият имоти е сякаш нещо непосредствено видимо, физически налично, може не само да се пипне, а и да се чувстваш уютно в него.

Предвид мащабите на сделка на недвижимия имот, експерти за изненадани, че нерядко при сключване на лизингов договор за покупка на автомобил се изисква далеч повече информация от кредитополучателя относно потенциалните рискове, в сравнение с отпускането на   ипотечен кредит, който многократно надхвърля сумата.

В напреднала възраст реакциите на шофьорите се променят

Уви, обичайно ЕГН-то работи против нас. С напредване на възрастта обикновено не само се налага да посещаваме по-често доктори, но започваме да се усещаме сами естествените промени, които с годините настъпват в организма. Тези процеси, разбира се, оказват също влияние върху способността ни да шофираме.

Съществуват специално създадени костюми, които човек навлича, за да усети дълбоката старост: в тежащите общо 20 кг одежди с очила и слушалки, вече движиш тялото и главата си с усилие, чуваш трудно и виждаш със замъглено зрение.

В сравнение с младите и неопитните водачи, активно шофиращите вече пенсионирани възрастни хора по-често допускат грешки при завиване, обръщане на посоката, заден ход, доближаване на други обекти или спазването на предимство. Това поне сочи статистиката.

Социологически проучвания, проведени в различни континенти сочат, че по-възрастните водачи в повечето случаи имат високо самочувствие относно шофьорските си умения и рядко се отказват доброволно да не ползват вече активно автомобила. В същото време е доказано, че при много хора над 70 години времето за реакция се забавя с две секунди.

Поради тази причина в повечето европейски държави са въведени правила, които имат за цел да проверят, дали пенсионираните водачи се движат все още достатъчно сигурно, провеждат тест на слуха и зрението, взимат предвид теми като астигматизъм и шофиране в напреднала възраст. В Испания на всеки десет години шофьорската книжка трябва да се поднови след съответните медицински проверки, след 65-годишна възраст вече на всеки пет години. Във Великобритания пък водачите след 70-ия си рожден ден на всеки три години трябва да положат успешен тест, за да имат право да продължат да шофират.

Темата определено е деликатна: често по-младите в семейството, забелязват промяната в стила на шофиране при дядото или таткото. Понякога ги съветват да оставят автомобила, друг път дори решават да скрият ключовете и документите за да избегнат излишни рискове. В същото време изпитват угризения, че може би така ограничават свободата им.

Според психолози по-възрастните водачи имат нужда от повече време: информацията се обработва по-бавно, решенията се взимат вече по-трудно, а изпълнението им се забавя. Поради тази причина те често създават впечатление на несигурни, въпреки че имат зад гърба си десетилетия опит като добри шофьори. За тях статистиката също казва, че по-скоро рядко не спазват дистанция, превишават скоростта или шофират след употреба на алкохол. Грехове характерни за младите водачи.

Обичайно грешките се правят, когато времето притиска, а именно това е обичайното състояние в ежедневния ни трафик.

Светът на автомобилите също не е лишен от клишета и суеверия

Вероятно най-разпространената неистина през годините касае жени шофьори: шофират лошо или не умеят добре да паркират. Клишето идва от зората на автомобилите, когато дамите зад волана са били изключение и съответно разбираемо по-неопитни. Научно погледнато, това е напълно погрешно. Жените по природа са по-внимателни, по-отговорни и по-предпазливи. Евентуални затруднения при паркиране са по-скоро свързани с липсата на самочувствие или по-голямо притеснение. Статистиката убедително показва, че инцидентите при паркиране са в еднаква степен по вина на двата пола.

В същото време напълно вярно е друго клише, а именно че мъжете правят повече нарушения и по-често предизвикват катастрофи, отколкото жените. При това статистиката сочи, че не само зад волана, но и като пешеходци, велосипедисти или мотористи. Това важи особено за категорията млад шофьор. Проучванията показват, че най-често в инциденти са замесени много млади и много възрастни водачи. Жените два пъти по-рядко причиняват катастрофи. Екстремно шофиране, груби нарушения на правилата на движение, употреба на алкохол или шофиране без книжка според статистиката са мъжки специалности. В същото време мъжете по-често притежават свидетелство за правоуправление, отколкото жените.

Забавни са предубежденията относно шофьорските качества на отделните нации. Според социологически проучвания 22 процента от германците се считат за най-отговорните водачи в Европа. Италианците пък самокритично се оценяват като лоши шофьори. Това се потвърждава и от европейско допитване, според което 24 процента от участниците определят италианците като най-слаби шофьори на Стария континент. На второ място по-неумения са класирани гърците, а на трето с 14 процента поляците. Дали обаче има реална връзка между националност и шофьорски умения си остава загадка.