Tag: имунна система

  • Студът като лекарство

    Студът като лекарство

    Има ли полза от студен душ сутрин и мръзнене в ледената стая?

    Теорията е широка разпространена: който облива тялото си със студена вода живее по здравословно, става по жизнен и щастлив, гори калории и сваля нивото на стрес. Колкото по-студена, толкова е по-полезно, например след напускане на горещата сауна или още по-добре с ледена баня като „моржовете“ през зимата. Но така ли е действително? Има ли всъщност редовният студен душ ползи?

    Експертите са единодушни, че няма основание да твърдим, че подобни охлаждащи тялото процедури са полезни или вредни. На първо място не трябва да забравяме, че студа, както и горещината, означават стресова ситуация за организма. Все пак ние хората не сме особено подходящо подготвени за екстремни температури. Нямаме козина, която да ни топли, не разполагаме също с възможност да адаптираме телесната температура спрямо външната, както това се случва при влечуги.

    Когато човек се потопи в много студена вода, тялото първоначално изпитва шок, който сериозно натоварва сърдечно-съдовата ни система. Кръвоносните ни съдове се свиват, пулсът ни рязко се увеличава и кръвното налягане се покачва. Освобождават се хормони на стреса като адреналин, кортизол и норадреналин, но също и хормони на щастието. Организмът ни работи на пълни обороти за да се защити, като се стреми да поддържа жизненоважните ни органи в центъра на тялото при постоянна температура от около 37 градуса Целзий. В същото време се променя и ритъма на дишане. Стига се до позната реакция: който не е свикнал с ниските температури започва да се задъхва и дори понякога да хипервентилира.

    Поради тази причина потапянето в ледена вода би могло дори да застраши живота на пациенти със сърдечно-съдови заболявания. Лекари предупреждават също да не потапяме главата си в много студена вода, защото може да предизвика реакция, при която тялото автоматично започва да забавя ритъма на сърцето. В същото време, ниската температура ускорява честота на сърцето и кръвното налягане, в следствие на което се предизвиква конфликт в автономната нервна система. В резултат може да се стигне до нарушения в ритъма на сърцето, загуба на съзнание и дори спиране на сърцебиенето.

    На този фон експертите препоръчват при екстремни температури да адаптираме тялото си постепенно, а не рязко към тях. Желателно е преди това да се подложим на медицински преглед, да не стоим прекалено дълго във водата и никога да не оставаме сами, в случай че изненадващо се окажем в ситуация с нужда от помощ.

    Нашумелите процедури не само с къпане със студена вода, но и престой в ледени камери, наричани също криотерапии, често обещават бърза регенерация, подсилване на имунна система, подобряване на предпоставките за тонус и енергия за тялото, но ефектите за сега трудно могат да бъдат еднозначно доказани. Самата полза от водата определено не подлежи на съмнение. Още древните гърци през античността са били убедени от лечебните й свойства. Преди два века германският духовник Себастиан Кнайп развива своята хидротерапия, основаващата се между другото на стъпване и потапяне на краката във вода, която е с различна температура. Кръстената на негово име „Пътека на Кнайп“ и днес продължава да се прилага за целите на рехабилитацията при диабет или ревматизъм.

    Лекари са установили, че редовният студен или контрастен душ при физически здрави хора намалява риска от сърдечно съдови заболявания и аномалии с обмяната на веществата. В същото време, процедурата се отразява положително на състоянието на нашата имунна система. За тонизиране на тялото и възстановяване след тренировка поне за сега обаче се оказва, че е напълно достатъчно човек да се къпе в морето или друг воден басейн при температура до 20 градуса Целзий, тъй като тя е все ще достатъчно студена за организма. Колкото по-често го правим, толкова по-често катализираме кръвообращението, тренираме съдовете и вегетативната нервна система. За целта не е нужно да се превръщаме в моржове. Студеният душ, плуването в хладка вода на плувен басейн, измиването на лицето и ръцете със студена вода или просто намаляване на отоплението в помещението определено също каляват тялото и спомагат за подобряване на кръвообращението . Когато редовно се сблъскваме с усещане за студ, организмът ни по-леко ще се справя с температурните аномалии, а и на нас няма да ни бъде вече чак толкова често студено.

  • Билки за имунната система

    Билки за имунната система

    Кои са естествените храни за имунната система? Представяме ви 11 свежи билки, които можете да отглеждате дори сами.

    За да подсилим защитните функции на организма си, не е нужно да се тъпчем с разтворими витамини и хранителни добавки. Билките от дълбока древност се използват за защита на имунната система. Те по естествен път и устойчиво поддържат нашето здраве. Най-хубавото е, че повечето от тях можем да засадим у дома.

    Ехинацея

    Една от предпочитаните храни за имунната система е ехинацея (Echinacea). Родината на растението е Северна Америка, но е вече отдавна известно и отглеждано у нас. Като лечебно средство е било използвано още от индианските племена. Ехинацеята съдържа множество важни за човешкия организъм етерични масла, флавоноиди, полизахаради и витамин С. Всички те активно укрепват имунната ни система и предпазват тялото ни от настинки. Като храна за имунната система ехинацеята може да се използва като тинктура или чай.

    Ким

    Ким (Carum carvi) се използва не само като подправка, но и като лечебна билка за укрепване на имунната система. Семената на растението насърчават метаболизма, имат антибактериално действие и представляват естествено средство срещу бактерии и гъбички. От векове хората използват ким сред популярните храни за имунната система.

    Киселец

    Сред популярните храни за имунна система е киселецът (Rumex acetosa). Той съдържа огромно количество витамин С и по този начин успешно  успява да подсили естествените ни противовъзпалителни сили. Киселото растение е също така богато на витамини B1, B2, B6 и E. Може да се приготвя прясно като салата или да се изсуши и залива с гореща вода за прием под формата на чай.

    Кориандър

    Кориандърът (Coriandrum sativum) на мнозина е добре познат от азиатската кухня. Но знаехте ли, че той расте също и в България и се успешно се прилага като билка за укрепване на имунната система? Растението е много полезно най-вече заради ценните си съставки. Кориандърът съдържа сериозни количества етерични масла, курмарин, фенолна киселина и стероли. Билката има антибактериално действие и всъщност представлява естествен антибиотик. Може да се приема пресен под формата на чай или като извлек под формата на олио и тинктури.

    Лайка

    За какво се използва лайка? В нашето тяло циркулират бели кръвни телца, които имат задачата да унищожават бактерии, вируси и гъбички, попаднали в организма. Билката лайка (Matricaria chamomilla) съществено подпомага тялото ни да произвежда бели кръвни телца. С други думи чаят от лайка е сред важните храни за имунната ни система. Вълшебно средство за поддържане и активизиране на защитните функции на организма. Инхалациите с лайка освобождават дихателните пътища и облекчават състоянието при настинки.

    Магданоз

    Гладък или къдрав, магданозът (Petroselinum crispum) е неразделна част от нашата българска кухня. Като представител на групата храни за имунната система растението е богато на витамин С, калций и цинк. Употребата на магданоз не само укрепва имунната ни система, но в същото време има благоприятно въздействие върху бъбреците и пикочния мехур.

    Маточина

    Една от основните причини за всяка отслабена имунна система е стресът. Какво щастие, че в билковите градини расте лек срещу него. Маточината (Melissa officinalis) е сред важните храни за имунната система. Тя действа успокояващо, помага при страхови неврози и улеснява заспиването. На въпроса, кой е чаят, подсилващ имунната система, без колебание може да отговорим, че това е чаят от маточина.

    Мащерка

    Хората от векове ценят качествата на мащерката (Thymus vulgaris). Средиземноморската билка е сред най-популярните естествени лечебни средства, прилагани при настинки и заболявания на дихателните пътища. В същото време мащерката е ценен помощник при укрепване на имунната ни система. Растението съдържа сериозно количество етерични масла и цинк. Използва се сушена и течна под формата на олио или тинктура. Ако залеете мащерката с гореща вода, ще получите чудесен чай, укрепващ имунната ви система.

    Риган

    Антибиотик от природата, който може спокойно да отглеждаме в собствената ни градина или на балкона. Това е билката за имунната система риган или орегано (Origanum vulgare). Италианците не случайно я използват масово при приготовлението на пица и паста. В същото време лечебните качества на ригана като представител на храните  за имунната система съвсем не са за подценяване. Запарен като чай той има антибактериално действие и по естествен път предпазва тялото ни от болести.

    Розмарин

    Когато говорим за храни за имунната система, задължително трябва да споменем също и богатата на етерични масла, камфор и горчиви субстанции билка розмарин (Rosmarinus officinalis). Под формата на чай, като олио или тинктура растението има антибактериално и противовъзпалително действие. Освен положителното въздействие върху имунната система, розмаринът насърчава метаболизма и кръвообращението.

    Салвия

    Самото име на лечебната билка салвия (Salvia) подсказва благодатното й действие. Salvare на латински означава лекувам. Широко разпространеното в Средиземноморието, но и в България растение, помага не само при болки в гърлото, но въздейства също положително на имунната защита на нашето тяло. Салвията има допълнително антибактериално и антисептично действие, отличен представител на групата храни за имунната система.

    Разбера се, не само билките помагат при укрепването на имунната ни система. Подправките също така имат сериозен принос, тялото ни да е добре подготвено за следващата грипна атака. Сред особено ефективните храни за имунната система са джинджифил (Zingiber officinale), куркума (Curcuma longa), чесън (Allium sativum) и хрян (Armoracia rusticana).