Tag: литиево йонни батерии

  • В плен на физиката

    В плен на физиката

    Електромобилите не обичат студа. При ниски температури пробегът намалява, а процеса на зареждане се увеличава

    Елекромобилите са като хората. Една литиево йонна батерия може да работи оптимално само в едни конкретен температурен диапазон. Така например през зимата ниските температури буквално стресират монтираните в автомобилите литиево йонни батерии. Основната причина за това е, че освен да доставят електрическа енергия за задвижването, при температури близки до тази на замръзване, акумулаторите трябва да се погрижат за приемлив климат не само в купето, но и за самите батерии.

    Става дума за до 300 килограма много студен свеж въздух, които всеки час постъпва във вътрешността на автомобила и трябва да се загрее до приемливи стойности, така че пасажерите да се чувстват комфортно – т.е. нужно е електрическо подгряване с капацитет между 6 и 8 киловата.

    Самата литиево йонна акумулаторна батерия също се нужда от подгряване. Химическите процеси във вътрешността на клетките протичат оптимално единствено в температурни граници между 20 и 30 градуса по Целзий. Също така не е за подценяване, че именно в този диапазон акумулаторът остарява най-бавно.

    Докато при автомобилите, оборудвани с двигатели с вътрешно горене, отделяната излишна топлина се използва за подгряване чрез парното, при електромобилите електрическото отопление тепърва трябва да се стартира, след като получи съответната команда от вградения контролер за управление на температура.

    В същото време от енергията, подавана от високоволтовата батерия на електромобила, се нуждаят не само двигателя и парното, но и навигацията, светлините, погряването на седалките и волана. Всичко това събрано на едно място формира сериозен капацитет, който особено при ниските зимни температури може да изчерпа набързо 20 до 30 процента от заряда на вашата литиево йонна батерия.

    Не трябва да се забравя също, че и самото ползване на зарядно за литиево йонни батерии гълта енергия. На първо време акумулаторната батерия трябва да се затопли, а след това да се охлади, в зависимост от конкретните метеорологични условия.

    От една страна йоните се прехвърлят с висока скорост само в топло състояние. От друга, с увеличаване на капацитета на зареждане и повишаването на нивото на заряд на батерията се покачва също и вътрешното съпротивление на клетките, с което и температурата в акумулатора. Това е топлина, предизвикана от процеси на триене, която следва да бъде отведена.

    За предварителната настройка на батерията обикновено са достатъчни около 3 киловатчаса, но при капацитет на зареждане от около 300 киловата, вече става дума за капацитет на охлаждане в размер на  около 15 киловата. А тях трябва първо да ги има налични. Съответно процеса на зареждане за нашето зарядно устройство се удължава осезаемо.

    Спадът на капацитета на зареждане, който често се наблюдава още при ниво на заряд на батерията от 35 процента обаче не е дефект, а мярка за сигурност. Химичните процеси в клетките не обичат високи потоци на зареждане, поради което експерти съветват при достигане на 80 процента заряд на батерията да се прекъсне зареждането. Това намалява пробега, но пък удължава живота на вашата литиево йонна батерия.

  • Какво може да спестим?

    Какво може да спестим?

    Само боядисването на автомобил изисква 9000 кВтч енергия и няколко кубически метра вода.

    На фона на усилията за опазването на околната среда, напоследък се говори основно за електрификацията на транспорта. Промяната в задвижването, според експерти обаче, е само междинен етап към бъдещата ни устойчива и климатично неутрална мобилност. Автомобилът ще бъде част от кръгова икономика без рискови екологични фактори.

    Съвсем няма да е достатъчно само да шофираме електрически коли. Необходимо е в унисон с природата да бъдат ефикасно реформирани производството, търговията, изборът на материали, целият бизнес модел на автомобилната индустрия.

    Отделяният въглероден двуокис при производството е чувствително по-висок отколкото при самото шофиране на автомобила. Същото важи за акумулаторните батерии, създаването на които поглъща изключително много енергия. Дори при използване на зелена електроенергия от възобновяеми източниците екологичният баланс се променя само незначително.

    Автомобилите на бъдещето вероятно ще бъдат произвеждани от вторичен алуминий, а задвижването им ще бъде основано от подлежащи изцяло на рециклиране батерии. Всички съставни части, ще могат лесно да се отделят една от друга и изградени от биологични или рециклирани материали като дървесна прах и извлечена от отпадъци пластмаса.

    Алтернативи на кожената тапицерия и галванизираните повърхности от хром, на скъпоструващи материали, поглъщащи огромни количества изкопаеми горива, химикали и вода, вече се използват успешно в автомобилната промишленост. Лен, корк, регенерирана целулоза, тъкани от използвано мляно кафе, обелки от какао, кокосови орехи и ябълки заместват досегашните пластмаси и кожи. Дори мицелите на гъби днес се използват като заместител на кожените тапицерии.

    Polestar, премиум марка на Volvo с електрическо задвижване, използва за седалките си събрани в световния океан пластмасови отпадъци. Моделът Volvo C40, също изцяло електрически, е първият автомобил с изцяло веган интериор. До 2025 година поне една четвърт от всеки нов произведен автомобил трябва да бъде от биологично базирани и рециклирани материали. Японците от Mazda са първият масов производител, който в SUV модела си MX-30 използват португалски корк: за поставките в средната конзола и подложките за дръжките на вратите в интериора. Климатично неутралната, възстановяваща се самостоятелно дървесна кора, в случая се явява отпадъчен материал, съпътстващ производството на коркови тапи. Дървесната кора е не само приятна на допир, но същевременно подлежи без остатък на рециклиране.

    Японците от Mazda продължават да експериментират с корка и имат желания да изработват от него тапицерии за седалките. Алтернативни материали, които биха могли да заместят кожата в интериора, се съдържат в кактуси, презрели плодове манго, в гъби и грозде.

    Cupra, дъщерната компания на Seat, в модела си Born тапицира седалките си с материал, изработен от изхвърлени на плажа рибарски мрежи и пластмасови бидони. Колегите им Skoda в електрическия модел Enyaq, подобно на други производители, залагат на рециклиране на отпадъци и използват суровини, добити от преработени стари PET бутилки. Концернът-майка Volkswagen в също време се е заел с рециклирането на литиево-йонни батерии, вграждани в електромобили, за да използва съдържащите се в тях ценни елементи. Porsche се фокусира изцяло върху кръговата икономика, за да използва многократно колкото се може по-често голяма част от частите. А Mercedes възнамерява от 2025 година да използва в луксозните си модели вече само добита без вредни въглеродни емисии шведска стомана.

    Най-радикални обаче са плановете по отношение на екологичното бъдеще на автомобила са вероятно Renault. В един от най-старите заводи на концерна, във френския град Флинс, от 2024 година електромобилите и задвижващите ги акумулаторни батерии в края на жизнения им цикъл ще бъдат цялостно разграждани и подготвени за повторно вграждане. Двуместният модел Duo, използван от компанията за споделено пътуване Mobilize, вече разполага с три поредни живота, преди да отиде за скрап.