Tag: негативни емоции

Силата на позитивното мислене в морето от кризи

Почти три години пандемия, продължаваща климатична криза и война в Украйна: оставаме с чувството че кризисните ситуация все повече се застъпват. На немалко хора стряскащите новини идват отдавна в повече, но може ли позитивното мислене и силата на подсъзнанието да ни спаси от негативните мисли? И кое е по-доброто решение? Просто да ги игнорираме или да се стараем да ги анализираме?

Хората по различен начин реагират на кризите. Онези, които престават да следят новините или рязко ограничават контакта си с медиите са по-скоро ядосани и разочаровани от тяхното съдържание. Другите, търсещи допълнителна информация, задълбаващи се в конкретни числа и факти, свързани със събитията, изпитват по-скоро страх. Когато се страхуваме, инстинктивно търсим информация, която да ни помогне да се освободим от негативни емоции.

Безспирната консумация на лоши новини, дори когато на човек му става лошо от това, е особен феномен. Според проучвания, хората които не престават да поемат информационния поток от негативни новини са по-податливи на вътрешни конфликти, изолират своите позитивни мисли, поемат риск да развият психични и физически заболявания.

Разбира се на особена опасност са изложени децата. За да развият позитивно мислене в тази токсична среда, при тях е съществено да бъдат ангажирани с действия, които генерират позитивни мисли: да засадят дърво или да участват в социален проект.

Да отговорим с позитивната реакция на негативните събития: звучи добре, но как да избегнем риска да попаднем в спиралата от катастрофични новини в медиите, която успешно успява да ни откъсне от добрите намерения? Всички знаем, че журналистиката се фокусира приоритетно върху темите с посредствена близост и по-възможност с висока степен на скандален заряд. Но в морето от апокалиптични новини и анализи започват да се появяват платформи и интернет страници, които обратно на това правило се фокусират върху положителните новини. Твърде вероятно е те да стават все повече, което обаче също крие своите опасности.

Все пак всички сме активно мислещи същества и е важно да знаем, какво се случва около нас. Любопитно е, че изследвания, проведени през 90-те години на миналия век доказват, че хората игнориращи новините в медиите въпреки това получават информация за тях, но с един ден закъснение. С други думи, няма как да се скрием от новинарския поток, пък бил той и негативен. Поради тази причина е от първостепенна важност, как подбираме източниците си на информация и анализираме съобщенията.

Негативните емоции имат своите положителни аспекти. Важно е да се научим да ги използваме.

Ярост, завист, мързел. Емоционални състояния в негативна конотация. От края време се шири мнението, че причиняват токсична атмосфера в работата и нарушават хармонията в семейството. Поради тази причина  обичайно крием от другите лоши мисли, злобата и завистта. Това до известна степен е положително: контролът върху нашата импулсивност е съществен елемент на цивилизованото ни съжителство.

От друга страна обаче, тоталното игнориране на негативни емоции, лоши мисли и страх също не е добре. Експертите са на мнение, че винаги, когато се почувстваме зле, изпитваме гняв или страх, сигнализираме на мозъка, че нещо не е наред и съществува нужда от промяна. С други думи, ако се научите правилно да тълкувате злобата, завистта и мързела, успеете да ги насочите в правилната посока, не само ще просперирате в кариерата, а ще се почувствате и по-щастливи в личния живот.

Така например в творческите професии като рекламния бизнес яростта може да се превърне в двигател на креативността и прогреса. Съществуват мениджъри, които по време на дискусии умишлено провокират гнева на подчинените си. Веднъж освободили се от задръжките на любезната и въздържана комуникация, хората често стигат по-лесно до истински работещи идеи. Немалко специалисти дори застъпват тезата, че дипломатичните отношение убиват креативността.

Факт е, че твърде рядко се говори официално за негативни емоции като ярост. В бизнеса и ежедневието гневът има изцяло отрицателен имидж и според доброто възпитание следва да се потиска. Човешката ярост се асоциира с враждебност, агресия и разрушение. Винаги с лоши качества и последствия. Според римския философ Сенека, някои мъдри мъже са обозначавали гнева като временно умствено заболяване.

В същото време обаче, яростта изпълнява важни функции. От една страна тя ни показва, какво ценим. Всяка емоция сама по себе си носи информация. Вкиснатият човек е емоционално подтиснат. Нещо му тежи на сърцето. От друга страна, именно това неприятно чувство му дава необходимата енергия за действие. Факт е, че под влияние на гняв и ярост проблемите се решават по-бързо и по-ефикасно. Дори нещо повече. Ярост и гняв могат да ни направят дори по-добри. Например при появата на морално мотивирания гняв, когато близък човек или колега бъде несправедливо обвинен за грешките на други. Появяващата се нужда да се намесим, да защитим жертвата от несправедливост е особен вид гняв, който може да допринесе за повече равноправие и коректност в отношенията.

По време на преговори, ярост и гняв също могат да ни донесат предимства. Съществуват експерименти, при които хора, държащи се гневно и яростно, успяват да се преборят за по-атрактивни условия в пазарлъка с отсрещната страна. Рискът тук обаче е, да не се пресоли манджата, защото прекаляването с подобен вид емоции може да предизвика същите чувства в отсрещната страна. Правилният подход е строго индивидуален и трябва да се тренира. Гневът и яростта не бива да надделяват в комуникацията.  В каменната ера подобни човешки качества са спасявали хората от атаките на хищни животни. Днес е важно при избухване на истинска ярост и гняв първо да охладим малко страстите. Например чрез упражнения за дишане или техники за броене. Така можем да овладеем енергията и да се предпазим от неконтролирани действия в афект.

Друг интересен феномен е емоцията завист. Чувство, квалифицирано като едно от най-нисшите. Усещане, която се движи на същата плоскост като Божията заповед да не убиваш. Завистта се появява обичайно при сравнение с ближни. Ако в подобна ситуация изпитаме чувство за малоценност, започваме да изпитваме завист. Но тук има една важна особеност. Завистта обикновено се появява, когато е реалистично да постигнем същия резултат като обекта на завистта. Поради тази причина едва ли ще завидим на олимпийски шампион. Не така стоят обаче нещата, ако на колега в нашия екип му хрумне някоя гениална идея.

За да се превърне завистта в мотор на положителна промяна, трябва да оценим труда, който другия човек е положил. Подобно осъзнаване не е винаги е лесно, но само така завистта може да се превърне в мотивация да положим подобни усилия, за да постигнем подобен резултат. Ако човек не е в състояние да признае заслугите на този, на когото завижда, трансформацията е трудна и дори невъзможна. В подобни ситуации по-скоро се опитваме да дръпнем човека надолу до нашето по-ниско ниво, най-често като започваме да му пречим. Подобен ефект се получава, когато някои се опитва постоянно да копира поведението на успешен колега, но никога не успява да достигне класата му. Ако разликата в статута се запази въпреки положените усилия, завистта губи потенциалния си положителен ефект.

„Вероятно най-големият проблем на нашето време не е, че работим прекалено малко, а прекалено много“, пише Манфред Кетс де Фрийс в трактата си за продуктивния мързел. Днес всеки един от нас е буквално затрупан от лавина от информация, изпълнява по няколко функции едновременно, жонглира между служебни задачи и лични ангажименти. Всяка секунда е изпълнена със текстови съобщения, телефонни обаждания и видео чатове в интернет. Време, в което преди техническата революция мозъкът ни можеш да поеме дъх и да се концентрира върху създаването на нови идеи. Но тази непрестанна динамика в ежедневието днес буквално задушава нашата фантазия.

Не случайно легендарният мениджър на Дженерал Електрик Джак Уелч всеки ден си отделял по един час за да гледа през прозореца. Подобни креативни моменти обаче са все по-рядко възможни. Ежедневието ни е изцяло заето от оперативни функции, с което забравяме за творческата страна на нашата работа.  Но за да сме истински успешни трябва да сме в състояние да се борим със заобикалящия ни хаос и да подхождаме творчески при решаване на все по-комплексни задачи, с които се сблъскваме.

Но нека не се заблуждаваме:  мързелът сам по себе си не е достатъчен за да пожънете успех. За да не правиш нищо, трябва да си упорит и издръжлив. Но това не са класически качества, характерни за типичния мързел. Освен това, дали от мързелуването и игнорирането на определени задачи ще има или няма ефект, уви, може да разберем едва в последствие. Хората, които не правят нищо, а са успешни, правят доста небрежно и отпуснато впечатление. Но пък тези, които не правят и не постигат нищо, бързо ще бъде етикетирани като мързели. Така е то с негативните емоции. Всяка от тях действително си носи и своите отрицателни конотации.