Tag: рециклиране на отпадъци

  • Какво може да спестим?

    Какво може да спестим?

    Само боядисването на автомобил изисква 9000 кВтч енергия и няколко кубически метра вода.

    На фона на усилията за опазването на околната среда, напоследък се говори основно за електрификацията на транспорта. Промяната в задвижването, според експерти обаче, е само междинен етап към бъдещата ни устойчива и климатично неутрална мобилност. Автомобилът ще бъде част от кръгова икономика без рискови екологични фактори.

    Съвсем няма да е достатъчно само да шофираме електрически коли. Необходимо е в унисон с природата да бъдат ефикасно реформирани производството, търговията, изборът на материали, целият бизнес модел на автомобилната индустрия.

    Отделяният въглероден двуокис при производството е чувствително по-висок отколкото при самото шофиране на автомобила. Същото важи за акумулаторните батерии, създаването на които поглъща изключително много енергия. Дори при използване на зелена електроенергия от възобновяеми източниците екологичният баланс се променя само незначително.

    Автомобилите на бъдещето вероятно ще бъдат произвеждани от вторичен алуминий, а задвижването им ще бъде основано от подлежащи изцяло на рециклиране батерии. Всички съставни части, ще могат лесно да се отделят една от друга и изградени от биологични или рециклирани материали като дървесна прах и извлечена от отпадъци пластмаса.

    Алтернативи на кожената тапицерия и галванизираните повърхности от хром, на скъпоструващи материали, поглъщащи огромни количества изкопаеми горива, химикали и вода, вече се използват успешно в автомобилната промишленост. Лен, корк, регенерирана целулоза, тъкани от използвано мляно кафе, обелки от какао, кокосови орехи и ябълки заместват досегашните пластмаси и кожи. Дори мицелите на гъби днес се използват като заместител на кожените тапицерии.

    Polestar, премиум марка на Volvo с електрическо задвижване, използва за седалките си събрани в световния океан пластмасови отпадъци. Моделът Volvo C40, също изцяло електрически, е първият автомобил с изцяло веган интериор. До 2025 година поне една четвърт от всеки нов произведен автомобил трябва да бъде от биологично базирани и рециклирани материали. Японците от Mazda са първият масов производител, който в SUV модела си MX-30 използват португалски корк: за поставките в средната конзола и подложките за дръжките на вратите в интериора. Климатично неутралната, възстановяваща се самостоятелно дървесна кора, в случая се явява отпадъчен материал, съпътстващ производството на коркови тапи. Дървесната кора е не само приятна на допир, но същевременно подлежи без остатък на рециклиране.

    Японците от Mazda продължават да експериментират с корка и имат желания да изработват от него тапицерии за седалките. Алтернативни материали, които биха могли да заместят кожата в интериора, се съдържат в кактуси, презрели плодове манго, в гъби и грозде.

    Cupra, дъщерната компания на Seat, в модела си Born тапицира седалките си с материал, изработен от изхвърлени на плажа рибарски мрежи и пластмасови бидони. Колегите им Skoda в електрическия модел Enyaq, подобно на други производители, залагат на рециклиране на отпадъци и използват суровини, добити от преработени стари PET бутилки. Концернът-майка Volkswagen в също време се е заел с рециклирането на литиево-йонни батерии, вграждани в електромобили, за да използва съдържащите се в тях ценни елементи. Porsche се фокусира изцяло върху кръговата икономика, за да използва многократно колкото се може по-често голяма част от частите. А Mercedes възнамерява от 2025 година да използва в луксозните си модели вече само добита без вредни въглеродни емисии шведска стомана.

    Най-радикални обаче са плановете по отношение на екологичното бъдеще на автомобила са вероятно Renault. В един от най-старите заводи на концерна, във френския град Флинс, от 2024 година електромобилите и задвижващите ги акумулаторни батерии в края на жизнения им цикъл ще бъдат цялостно разграждани и подготвени за повторно вграждане. Двуместният модел Duo, използван от компанията за споделено пътуване Mobilize, вече разполага с три поредни живота, преди да отиде за скрап.

  • Успешно рециклиране на боклук

    Успешно рециклиране на боклук

    Разделното изхвърляне на отпадъци е важна предпоставка за опазване на природата

    Около 17 тона отпадъци се падат на глава от населението в България.Според данните на Евростат това са три пъти повече от средната стойност в Европейския съюз. Голяма част от този боклук се генерира от домакинствата, основно от картонените опаковки, пластмаса и стъкло. Не само поради тази причина процеса на рециклиране на отпадъци става все по-важен.

    За производството и рециклирането на опаковки са необходими суровини и енергия. Експертите обръщат внимание на факта, че усилията за избягването на създаването на боклук е далеч по-важно от неговото рециклиране. Но когато отпадъка е неизбежен, трябва да се стремим да оползотворим максимална част от него. В днешно време от боклука успешно могат да се извличат суровини, от които се създават нови продукти. Благодарение на различни форми на рециклиране на боклук  се намалява изразходването на естествени ресурси като дърво, нефт и енергия от всякакъв вид. В сравнение с производството на нова пластмаса от нефтопродукти, всеки тон пластмаса, извлечен от отпадъци, спестява по един тон въглероден двуокис.

    Ефективното рециклиране на отпадъци означава преработване на възможно най-много боклук, както и извлечения от него рециклиран материал да бъде с максимално високо качество. Не е изненада, че е далеч по-трудно да се изработи рециклирана суровина за прозрачни бутилки, отколкото за разноцветни кофи и легени.

    За да може от домашния боклук да се произведе висококачествен материал, наричан рециклат, при формите на разделно събиране на боклук не трябва да се допуска попадането на мръсотия. Затова качественото разделно изхвърляне на боклук започва още в домовете ни. Пластмасата и алуминия в повечето случай са зацапани с остатъци от храна, претъпкани с прах торби от прахосмукачки или мръсни памперси. За оптималното рециклиране на боклук от хартия, тя трябва да е задължително суха и чиста, което е почти невъзможно да се случи в контейнерите, които използваме. Ако пък не отделяне стъклото, то би могло да разруши другия материал и сериозно да затрудни повторното му използване.

    В крайна сметка сортировъчните линии не са в състояние да извършват разделно събиране на боклук, както могат да го направят хората още у дома в домакинството. Разбира се, техниката отлично се справя с отделни погрешно попаднали предмети и материали, но колкото по-прецизно сме се посветили на разделно събиране на боклук предварително в къщи, толкова по-лесно отделните опаковки могат да бъдат сортирани по видове пластмаси и метали с цел ефиктивното рециклиране на боклук.

    Разделно изхвърляне на боклук от стъкло и хартия прави възможно почти стопроцентовото им рециклиране, при това без големи компромиси с качеството. В повечето стъклени бутилки, които използваме в ежедневието, вече се съдържа известно количество рециклиран материал от отпадъци.

    За целта самото стъклото също трябва да се подложи на строго разделно изхвърляне на боклук, като се разделя цветово и поставя в контейнерите съответно за бяло, кафяво или зелено стъкло. Синьото и жълто на цвят стъкло е допустимо да се изхвърля заедно със зеленото. Кафявото и бялото стъкло не трябва да се смесват. На 1000 бели бутилки са допустими максимално 3 бутилки да бъдат с друг цвят. Стъклените шишета и буркани трябва да се изхвърлят без металните им капачки. В контейнерите за рециклиране не бива да се изхвърлят чаши за пиене и стъкла от прозорци. Те затрудняват рециклирането заради по-различните си съставки и най-вече по-високата точка на топене. Същото важи за оловното стъкло, кристал, огледала, вази, порцелан, керамика и електрическите крушки.

    Добиването на нова хартия от необработени влакна е свързано със сериозен разход на дървесина и енергия. Целенасоченото рециклиране на отпадъци от хартия подобрява екологичния баланс, като ограничава загубата на дървен материал, водни ресурси и електрическа енергия. При това интерес представляват опаковки и боклуци не само от хартия, но и от картон и велпапе. Не случайно експертите апелират хартиените торбички да не се използват единствено за събиране на отпадъци, които заедно с тях след това да попадат в боклукчийските кофи. Самото производство на хартиените торби изисква сериозен разход на ресурси от вода, дървесина и енергия. Любопитно е, че дори кафявите на цвят кесии, рядко са изработени от рециклирана хартия. За да издържат по-голямо тегло и за да не се късат лесно, в тях се влагат дълги необработени влакна или индустриални химически лепила, които да скрепят късите влакна. Затова съветът на специалистите е да използвате тези торбички многократно и да ги изхвърляме по правилата на обичайното разделно изхвърляне на боклук едва когато торбичките са вече скъсани.

    Задължително трябва да обърнем внимание, че има предмети, които заради съдържащите се в тях вредни и понякога дори отровни вещества, не трябва да се изхвърлят в кофите за боклук, а следва да се предават на специално предвидените за целта пунктове. Това важи например за електроуредите и батериите. Последните се приемат на много от местата, където се продават. В много държави същото се случва и с енергоспестяващите крушки. Лекарствените средства пък в никакъв случай не трябва да се изхвърлят в тоалетната или мивката, защото веднъж попаднали във водата, много трудно могат да бъдат отстранени след това при пречистването.