Tag: липса на мотивация

Има възможност да повлияем положително на личното излъчване

Независимо от пол, фигура или облекло, съществува неписан идеал за красота, който е универсално валиден. Говорим за особена форма на вътрешна красота, която не може да фиксираме по външни белези и наричаме харизма. Това е по-скоро чувство. Така например често ни се струва, че помещението става една идея по-светло, когато подобен човек се появи.

Харизматичните хора не са просто симпатични, те привличат хората и сякаш самите те винаги лесно се справят с живота. Вероятно защото и по-лесно им се отдава да привличат щастието и успеха. Но защо някои от нас имат повече, други по-малко харизма? Всъщност всички искаме да сме симпатични и подвластни на положително мислене. Но нерядко страдаме от липса на мотивация, ставаме песимистични и увесваме нос.

Ако искате да откриете и насърчавате харизмата, следва да възприемате своите най-добри качества като дарба или подарък. Гръцката дума „харизма“ може да се преведе като „дадено с висше“. Някои хора успяват по-добре да разкрият и разопаковат тези подаръци, да им се радват и да споделят радостта с околните.

Тук не говорим единствено за положително мислене техники. Най-големият враг на харизмата е ежедневният стрес, на който сме подложени, който нерядко води до невъзможност за справяне с паник атаки.

Затова на първо време трябва да се постараем да ограничим и разградим стреса. Тук могат да ни помогнат медитации или техники за дишане. Така ще успокоим и стабилизираме нервната си система, тялото ни ще се почувства обгрижено, а проучвания показват, че „обгрижените“ клетки на организма променят излъчването си.

Другото важно условие за харизма е стабилното изграждане на положително излъчване. Тук вече говорим за енергия. Ако се опрем на познанията от теорията на резонанса и сърдечната кохерентност, то положителните чувства действително имат повече положителни трептения в сравнение с останалите. И без да се задълбаваме в научната литература, всеки един от нас го изпитвал: често интуитивно долавяме настроението на човека до нас. А то се променя в зависимост от енергията, т.е. чувствата, която той носи в себе си.

Защо не можем без него, кога е опасен и как да бъдем отново активни

Първо Корона с безкрайни локдауни и изолация в хоумофис, с последвало ограничение на социални контакти и активности. Сега войната в Украйна с нови притеснения и страхове за бъдещето. Опасяваме за до сега сигурното ни снабдяване с енергия, суровини и храни.  Инфлацията допълнително увеличава обичайните ни ежедневни разходи…

Твърде вероятно всичко това и при вас води до осезаема липса на мотивация. Но дали е нормално, когато дори активни и енергични личности без видими прояви на физическо или ментално изтощение през свободното си време все по-рядко се захващат със сериозни задачи. Подобно емоционално състояние е напълно разбираемо и логично. Особено през горещите летни месеци, високите температури често водят до хронична умора. Жегата буквално генерира умора и отпадналост, изтощава тялото, отразява се на кръвното налягане, организмът губи течност, често без да го забелязваме. В края на деня разбираемо се чувстваме доста по-изтощени от обичайно.

Няма да е учудващо, ако с настъпващите промени на климата в скоро време и по нашите географски ширини  да въведем характерната в Испания сиеста – обедната почивка с полягане, включително в делнични дни. Просто защото е нечовешко да се работи при толкова високи температури! Психолози съветват да не се чудим как да преодолеем мързела, а напротив, да му угаждаме. Но с мярка! Мързелът донякъде играе ролята на нашия вътрешен счетоводител, който често по-прецизно от нас самите изчислява инвестицията за и ползата от конкретни дейности. Затова нерядко той настоява да изгасим мотора за известно време и се пуснем по инерция, вместо постоянно да ускоряваме.

Неприятно може да се получи, когато нищоправенето се сблъска с амбицията ни за постоянна мотивация за успех. Немалко психолози са се посветили на този феномен в рамките на мотивационната наука. Когато пропастта между това, което желаем, или смятаме че желаем, и останалите мотивационни системи, които превключват на мързел, стане прекалено дълбока и състоянието се задържи за по-дълъг период, съществува опасност от образуване на патология. Може да го забележите, когато мързела започне да надделява в ежедневието и собствената ни команда „Я се стегни!“ престане да работи. В подобни случай най-добре е да се потърси помощ от професионалист.

За да не се стигне въобще до подобно състояние, в случай че няма налична медицинска диагноза, от помощ могат да бъдат твърди уговорки за срещи и активности с приятели и колеги. Така отпада нуждата от индивидуална мотивация и ситуацията се измества на груповата социална плоскост.

Психолози съветват в подобни случай, да се формулират конкретни цели, като се използва формулата „когато – тогава“. Например: Когато се прибера и оправя кухнята, тогава ще се обадя на Мария, за да се уговорим за среща. Това не винаги работи, но е далеч по успешно отколкото обобщената формулировка: Ще трябва някой ден да се обадя на Мария, да се разберем да се видим.

С други думи мързелът има две страни: може да се окаже проблематичен, но също и да играе роля на инкубационен период, от които се нуждаем за да изпълним дадена задача с необходимата за това енергия. Не само в научните и творческите професии хората се нуждаят от безгрижно отпускане, за да могат да генерират отново нови и свежи идеи. Почивките са абсолютно задължителни. Може да ги наричам мързел, но да ги тълкуваме също като отдих.

И още нещо. Докато мързелуваме, разполагаме с повече време, но го организираме по-лошо, ако въобще. В последствие изпитваме усещането, че всъщност имаме много по-малко време.