Tag: кръгова икономика

  • Какво може да спестим?

    Какво може да спестим?

    Само боядисването на автомобил изисква 9000 кВтч енергия и няколко кубически метра вода.

    На фона на усилията за опазването на околната среда, напоследък се говори основно за електрификацията на транспорта. Промяната в задвижването, според експерти обаче, е само междинен етап към бъдещата ни устойчива и климатично неутрална мобилност. Автомобилът ще бъде част от кръгова икономика без рискови екологични фактори.

    Съвсем няма да е достатъчно само да шофираме електрически коли. Необходимо е в унисон с природата да бъдат ефикасно реформирани производството, търговията, изборът на материали, целият бизнес модел на автомобилната индустрия.

    Отделяният въглероден двуокис при производството е чувствително по-висок отколкото при самото шофиране на автомобила. Същото важи за акумулаторните батерии, създаването на които поглъща изключително много енергия. Дори при използване на зелена електроенергия от възобновяеми източниците екологичният баланс се променя само незначително.

    Автомобилите на бъдещето вероятно ще бъдат произвеждани от вторичен алуминий, а задвижването им ще бъде основано от подлежащи изцяло на рециклиране батерии. Всички съставни части, ще могат лесно да се отделят една от друга и изградени от биологични или рециклирани материали като дървесна прах и извлечена от отпадъци пластмаса.

    Алтернативи на кожената тапицерия и галванизираните повърхности от хром, на скъпоструващи материали, поглъщащи огромни количества изкопаеми горива, химикали и вода, вече се използват успешно в автомобилната промишленост. Лен, корк, регенерирана целулоза, тъкани от използвано мляно кафе, обелки от какао, кокосови орехи и ябълки заместват досегашните пластмаси и кожи. Дори мицелите на гъби днес се използват като заместител на кожените тапицерии.

    Polestar, премиум марка на Volvo с електрическо задвижване, използва за седалките си събрани в световния океан пластмасови отпадъци. Моделът Volvo C40, също изцяло електрически, е първият автомобил с изцяло веган интериор. До 2025 година поне една четвърт от всеки нов произведен автомобил трябва да бъде от биологично базирани и рециклирани материали. Японците от Mazda са първият масов производител, който в SUV модела си MX-30 използват португалски корк: за поставките в средната конзола и подложките за дръжките на вратите в интериора. Климатично неутралната, възстановяваща се самостоятелно дървесна кора, в случая се явява отпадъчен материал, съпътстващ производството на коркови тапи. Дървесната кора е не само приятна на допир, но същевременно подлежи без остатък на рециклиране.

    Японците от Mazda продължават да експериментират с корка и имат желания да изработват от него тапицерии за седалките. Алтернативни материали, които биха могли да заместят кожата в интериора, се съдържат в кактуси, презрели плодове манго, в гъби и грозде.

    Cupra, дъщерната компания на Seat, в модела си Born тапицира седалките си с материал, изработен от изхвърлени на плажа рибарски мрежи и пластмасови бидони. Колегите им Skoda в електрическия модел Enyaq, подобно на други производители, залагат на рециклиране на отпадъци и използват суровини, добити от преработени стари PET бутилки. Концернът-майка Volkswagen в също време се е заел с рециклирането на литиево-йонни батерии, вграждани в електромобили, за да използва съдържащите се в тях ценни елементи. Porsche се фокусира изцяло върху кръговата икономика, за да използва многократно колкото се може по-често голяма част от частите. А Mercedes възнамерява от 2025 година да използва в луксозните си модели вече само добита без вредни въглеродни емисии шведска стомана.

    Най-радикални обаче са плановете по отношение на екологичното бъдеще на автомобила са вероятно Renault. В един от най-старите заводи на концерна, във френския град Флинс, от 2024 година електромобилите и задвижващите ги акумулаторни батерии в края на жизнения им цикъл ще бъдат цялостно разграждани и подготвени за повторно вграждане. Двуместният модел Duo, използван от компанията за споделено пътуване Mobilize, вече разполага с три поредни живота, преди да отиде за скрап.

  • Природата сама рециклира пластмаса?

    Природата сама рециклира пластмаса?

    Учени използват естествени ензими за разграждане на изкуствени отпадъци

    В теорията се говори за различни видове рециклиране: обработване на отпадъци, възникващи при производството, рециклиране при запазване на самия продукт и преработка след приключване на жизнения му цикъл.

    И трите процеса се използват активно за гарантиране на все по-важната за оцеляването на планета ни кръгова икономика. Методите ни помагат да спестим не само ценни ресурси, но и да облекчим натоварените депа за отпадъци. Целта на съвременното индустриално производство е все по-голям дял от използваните материали да подлежи на многократна употреба, а последващата им преработка да не вреди на природата. Инженерните науки интензивно разработват разностранни технологии за все по-ефикасно рециклиране не само на огромните количества битови отпадъци.

    Колкото и модерни и авангардни да са новите способи, винаги във въздуха витае същественият въпрос, до каква степен рециклирането остава разумно и смислено, т.е. икономически и екологично обосновано. Преработката на всеки един отпадък изисква енергия за неговия транспорт, раздробяване, почистване и превръщане отново в суровина. За природата няма никакъв смисъл, например при рециклиране на пластмаса, да изразходваме повече ресурси, отколкото за производството им. Поради тази причина, компетентната и прецизна калкулация на последващото рециклиране при всякакви видове материали и продукти, е от огромно значение.

    Напоследък доста компании и научни институти се концентрират върху търсенето на методи за биологично разграждане при възможностите за рециклиране на пластмаса. Така например с помощта на ензими, които са напълно естествени природни инструменти за въздействие на молекулярно ниво. Специалистите са на мнение, че по този начин биха могли да преработват не само обичайните битови отпадъци, които със сега наличните технологии нерядко се оказват финансово неизгодни за рециклиране.

    Пример в това отношение са смесените отпадъци от изкуствен текстил. При наличие на подходящ естествен и икономически приемлив метод, те биха могли да бъдат разградени до първична суровина, подобна на нефта, от който някога са били създадени. От нея след това могат да се произведат чисто нови продукти. Така износената стара фланелка се превръща в нова прозрачна бутилка за минерална вода или обратно.

    Реализацията на идеята би била поредната крачка към ефикасно работеща кръгова икономика. Днес все повече компании обръщат внимание на екологията. За опаковките на продуктите си вече често използват единствено рециклирани материали. Ако обаче се задълбаем в темата, ще установим, че количествата използвани рециклирани материали не са чак толкова големи. Според данни на ООН едва 14 процента от използваните глобално количества пластмаса се рециклират. Но регулациите на Европейския съюз вече задължават производителите да засилят използването на рециклирани отпадъци. След 2030 година поне 30 процента от пластмасовите бутилки в Общността ще трябва да са произведени от рециклирана пластмаса.

    Учените от стартираща френска компания Carbios от години тестват ензими на микроорганизми, които успешно да разграждат PET бутилки. Тоест, търсят естествена помощ от природата за разцепване на полимерите до основните им молекули, така наречените мономери. След като експертите попаднали на подходящи микроорганизми, процесът на разграждане обаче се оказал твърде бавен. За една седмица едва три процента от пластмасовите отпадъци били успешно разградени от ензимите. С други думи, до цялостното рециклиране на пластмасовия отпадък, би ли нужни няколко години. С помощта на съвременни генетични ножици изследователите успели да разместят някои от съществени аминокиселини в структурата на ензимите, така че сега изкуствено създадените молекули вече са в състояние само за десет часа да обработят 90 процента от отпадъчните пластмасови бутилки.

    До  2025 година екипът планира инсталация, която да бъде в състояние годишно да преработва 40 000 тона PET бутилки, което са малко повече от един милиард шишета.  Американското министерство за енергетика счита, че рециклирането PET отпадъци чрез ензими може да ограничи отделянето на вредни парникови емисии до 43 процента.

    При прозрачните PET бутилки механичното рециклиране вероятно за сега ще остане финансово по-изгодно, но при смесените отпадъци ензимите определено ще се окажат със сериозно предимство, защото могат да се насочат да преработват целево конкретни изкуствени субстанции.