Малък или голям, стар или млад, червен или зелен – лукът е вкусен и има сериозни лечебни свойства
Макар от него на повечето от нас да потичат сълзи, той си остава незаменима съставна част от ежедневната храна. От гледна точка на ботаниката, лукът или allium cepa, принадлежи към семейство Кокичеви и съответно е роднина на чесъна.
Произходът на лука се предполага, че идва от Афганистан, докато за египтяните той е бил светиня. Там още 3000 години преди Христа лукът е бил култивиран и използван като храна за подсилване силата на робите, които строили пирамидите. Лукът се използвал също така като средство за плащане и бил даван в жертва при почитането на божества.
През античността, масово отглеждане на лук е имало също така в градините на Древна Гърция и Римската империя. Предимно по-бедните прослойки и войниците го използвали редовно за храна, докато по-богатите по-скоро се мръщели на неприятната му миризма. Римската войска пренася лука на Север и отвъд Алпите, където растението бързо се разпознава като лечебно средство, най-вече в манастирите, които се задълбочават в темата лук ползи и вреди. Така например през средновековието, носенето на луковица плътно до тялото, се считало за защита от напаст, например чума. Не на последно място, хората вярвали че лукът също така предпазва човека от зли духове.
Лукът съдържа ензими, наречени алианази, които при рязане на луковиците образуват летлив газ, които причинява раздразнението на очите. Поради това е важно как се реже лук. Този процес може да се редуцира, ако всяко рязане на лук се извършва под течаща вода или пък дъската за рязане предварително бъде добре овлажнена. По този начин дразнещите газове се свързват с водата и по-трудно се изпаряват по посока нагоре към очите.
Друг метод е поставянето на лука половин час преди неговата обработка във фризера на хладилника или пък при самото рязане, на лицето да се поставят водолазни очила. А ако използвате по-остър нож при рязането, ще наранявате в по-малка степен луковиците и те съответно ще изпускат по-малко от дразнещия очите газ.
При закупуването на лук трябва да се внимава той да бъде сух, твърд и с лъскава кора. Това лесно се установява като просто се раздруса мрежичката с лук. Пресните луковици разполагат с по-рехави корички, които шумолят при движението. Ако все пак в мрежата има мека луковица, тя трябва веднага да се отстрани.
Тъй като на светлина луковиците започват да прокарват стръкчета, желателно е да се складират на тъмно, сухо и хладно място. Идеални за складиране на стар лук са глинени съдове с капак или сухи мазета. Единственото изключение правят червен лук и зелен лук. Тяхната трайност е съответно по-кратка и е препоръчително да се държат в хладилник.
Какво лекува лука? Най-вече съдържащите се в лука ензими алианази, както и други съединения, съдържащи сяра, имат антибактериално въздействие. А има ли и други лук лечебни свойства? Разбира се, така например разрязана луковица може да облекчи както ухапване от насекоми, така и възпаление на кожата или болки в ушите. Други съставки, като например етерични масла и флавоноиди, в същото време намаляват кръвното налягане и стойностите на мазнини в кръвта. Наличното в лука желязо пък насърчава производството на кръв, а съдържащият се цинк заздравява кръвоносните съдове и съединителната тъкан.
За да получите максималния ефект от всички налични в лука полезни съставки, най-добре е да го консумирате суров.