За час и половина изминаваме разстояние от над хиляда километра? Във вакуум под земята?
Предвижването по време на най-големия в света технологичен панаир CES не винаги е леко начинание. Градската железница върху една релса закъснява, опашките през стоянките за такси са километрични, цените на Uber стават космически. Тази година изложители и посетители за първи път имаха интересна алтернатива. Vegas Loop се нарича първият голям обществен проект на The Boring Company, собственост на шефа на Tesla Илон Мъск. Първите подземни тунели свързват палатите на панаирния център в Лас Вегас, по които за сега сноват управлявани от шофьори електромобили Tesla на екстравагантния предприемач. А това е само началото: The Boring Company притежава лиценз за разширяване на Vegas Loop до общо 29 мили (46,7 км) и 51 станции.
Дали струващият 52 милиона проект ще допадне на потребителите, все още е рано да се каже. Факт е обаче, че все повече експерти откриват перспективи в бързото предвижване в затворени пространства. Не са малко гласовете, според които сме на прага нова ера в развитието на съвременната транспортна техника и технологии под земята. Все още не може да говорим за революция: в Лас Вегас също за още далеч от качване във футуристична капсула, а ви развозват в стандартна Tesla.
Hyperloop се нарича технологията, която окрилява фантазиите на все повече учени и експериментатори, когато стане дума за нашата бъдеща транспортна система. Още през 1971 г. в Германия започват работа върху високоскоростен влак изграден на принципа на магнитната левитация, който да свързва Берлин и Хамбург, а по-късно и Мюнхен с новото летище на баварската столица. Заради огромните финансови разходи проектът е изоставен, но по-късно все пак осъществен в Шанхай, където се движи по 30-километрово трасе, свързващо аеропорта с панаирното градче.
Днес амбициите на Илон Мъск и неговите конкуренти, сред тях собственика на Върджин Атлантик Ричърд Брансън, предвижват вкарването на железницата с магнитна левитация в почти изцяло обезвъздушени тунели. Благодарение на намаленото триене теоретично е възможно да се достигнат скорости, близки до тази на звука. Пасажерските капсули ще трябва да се движат с помощта на магнити или върху въздушна възглавница с дебелина от едва няколко милиметра, като линейни мотори чрез магнитни сили ще ускоряват и спират влаковете. На места, където капсулите ще излизат на открито от земята, възможно ще бъде и използването на слънчева енергия.
Освен чисто техническите предизвикателства, голямата въпросителна продължава да бъде финансовото обезпечаване и поддържане на проекти от типа Hyperloop. Според различни източници възвръщаемостта на милиардите инвестиции би отнело поне 30 години. В същото време технологията определено не е окончателно завършена. Учените продължават да умуват дали тунелите да са само от бетон или ще имат нужда и от стомана, как да бъдат свързани отделните сегменти, какво да е налягането в тях? По принцип, колкото по-малко е налягането в тръбата, толкова по-малко енергия е нужна на капсулата при ускорение. Намирането на оптималното налягане обаче има сериозна финансова тежест. В същото време спорен остава въпроса, как пасажерските капсули ще се захранват със свеж въздух за дишане. Докато в самолетите атмосферата в кабината може да подменя редовно, в един тунел с почти стопроцентов вакуум, ситуацията е различна. Решението за сега са компресори, които вече се използват в Международната космическа станция.
Но има и други бели полета: как да се електрифицират капсулите, как да се отвежда нагряването от триенето, от какво да са изработват херметично затварящите се кабини, как ще се спира аварийно и най-вече как ще се евакуират пътниците при евентуален инцидент? Отговорите за сега няма как да бъдат еднозначни, а калкулациите за необходимите финансови средства нерядко са стряскащи. Дали в крайна сметка оптимизмът на Hyperloop ентусиастите ще надделее на съмненията на реалистите предстои да разберем.