Дали ин витро култивирано месо може да измести класическите кюфтета и кебапчета?
Необходимост от ограничаване на отделяния в селското стопанство въглероден двуокис, повече жизнена среда за домашните животни, все по-скъпо струващо земеделие и увеличаващо се население на планетата: предизвикателствата пред нас са сериозни и може би полезното решение са алтернаиви на мляко, месо и риба.
Култивираното месо не е заместител на месо. За разлика от растителното веган месо, то не е имитация, изработена от грах или други веган протеини, към която се добавят аромати и стабилизатори, за да се получи накрая продукт, който доста прилича на месо. Конвенционалното и култивираното месо са едно и също нещо, единствената разлика е в метода на неговото получаване.
Изходната точка при култивираното месо са животински клетки, които например могат да се вземат безболезнено от фермерско говедо. В хранителна среда им се представят нужните за растежа му фактори и енергия. В последствие в специални биореактори клетките се отглеждат до по-големи формирования, които образуват месни фибри. А те вече могат да бъдат превърнати в месни продукти. С други думи, вероятното месо на бъдещето ще изглежда, ухае и има вкус на същото месо, което днес консумираме благодарение на животновъдите. Но ще отпадне класическо отглеждане, угояване и колене на животните.
Експерти са мнение, че възможностите на добиваното в лаборатории месо обезсмисля не само дискусиите за етичното отношение при отглеждането на животните, но представлява едновременно с това ключ към устойчивата консумация на месо и месни продукти. Ако освен всичко това нужната за производството им енергия идва от възобновяеми енергоизточници, то култивираното месо би се превърнало в най-екологичното на пазара.
Според оптимистични прогнози по този начин биха могли да отпаднат до 90 процента от генерираните в момента при месопроизводството вредни за климата емисии. Подобни биха могли да бъдат икономиите и при разхода на питейна вода и експлоатацията на земни площи. В допълнение това, голямо предимство е, че производство е напълно независимо от климатичните условия.
Към днешна дата специалистите очакват до 2050 година нуждата от животинско месо в световен мащаб да нарасне с 60 процента. Чрез конвенционално увеличаване на производството в животновъдството, с цел задоволяване на споменатите потребности, вероятно няма да бъде възможно да бъдат изпълнени целите, които сме си поставили за опазване на климата. Особено когато се има пред вид, че според някои проучвания около една шеста от генерираните глобално парникови газове са свързани със селското стопанство.
Първоначално култивираното месо ще бъде по-скъпо от конвенционалното и вероятно ще представлява интерес предимно за клиенти, които държат на етичното отношение към животните и могат да си позволят тези продукти финансово. С нарастване на производството, най-вероятно цените между двата вида месо ще се изравнят, с което достъпът до масовия пазар вече ще бъде осигурен. Дългосрочно дори е възможно култивираното месо да бъде по-евтино, след което ориентираният основно ценово масов потребител, е в състояние да превърне конвенционалното месо в нишов продукт, какъвто в началото ще бъде култивираното.
С други думи, днес въпросът не е дали месото от клетъчни култури ще намери място в супермаркетите, а кога. Но потенциалните производители трябва също да помислят за стандарти, които да гарантират постоянното му качество, както и да намалят средносрочно производствените си разходи, за да предложат атрактивна продажна цена. Сериозен инвестиционен фактор днес все още е животинския серум, необходим за жизнената среда на клетките, но учените продължават да търсят алтернативни решения, които може да се появят много скоро.