Category: Актуално

През последните сто години температурата на Земята постоянно се покачва

Едва ли някой още има съмнения, че днес най-големите предизвикателства пред човечеството са климатичните промени и намаляващото биологично разнообразие. През последните години всички вече усещаме последствията на постепенно увеличаващата се средна температура на атмосферата. За съжаление в бъдеще тези тенденции по-скоро ще се засилват.

Добрата новина е, че все още имаме възможности да ограничим неприятните влияния на променящия се климат, но трябва активно да въздействаме върху всички причини за глобалното затопляне. Учените са на мнение, че за целта трябва спрем затоплянето на Земята под 1,5 С° в сравнение с началото на индустриалната революция. За целта вредните емисии, отговорни за парниковия ефект, трябва да бъдат ограничени наполовина до 2030 година.

Климатът винаги е бил подвластен на естествени процеси, които са го променяли. Това е напълно естествено и се дължи на фактори като промяна на морските течения, вулканична дейност, сила на слънчевата енергия, естествени катаклизми, предизвикани от урагани или земетресения.

В крайна сметка промяната на климата е следствие на дългосрочното изменение на метеорологичните условия – от няколко десетилетия до милиони години. Когато говорим за промяна на климата за хиляди или милиони години, причината за глобалното затопляне или изстиването на планетата се дължи на променящата се орбита на Слънцето. То се движи според така наречените Цикли на Миланкович, които в историята са предизвикали ледникови периоди и свръх горещи глобални затопляния. Необичайното в нашия случай обаче е, че през относително кратък период от последните 150 години на климата на Земята се е променил доста чувствително. Поради тази причина е много важно да разберем добре, защо за така бързо се стигна до драстичното натрупване на причини за глобалното затопляне.

Немалко проучвания еднозначно доказват, че глобалната средна температура се е покачила сериозно от средата на ХХ век. Този феномен се нарича глобално затопляне и е причинено от човешката дейност. Основният виновник е отделяния въглероден двуокис, резултата от изгарянето на изкопаеми горива като нефт или въглища.

Човешки дейности са съществените причини за глобалното затопляне от приблизително един градус по Целзий спрямо предхождащата индустриализацията епоха. Между 2030 и 2050 година вероятно покачването ще се увеличи до 1,5 С°. За мнозина тази стойност интуитивно едва ли ще се стори толкова скандална, но научните изследвания са категорични, че подобно глобално затопляне води със себе си много сериозни последствия.

Животът на нашата планета Земя е възможен единствено, когато естествения парников ефект поддържа температурата в естествени граници. Когато слънчевите лъчи достигнат нашата атмосфера, част от тях се отразяват и връщат обратно във вселената. Други проникват през нея и се абсорбират от земната повърхност. По този начин тя се загрява. Част от топлината се отделя навън и поема от така наречените парникови газове. Този процес възпрепятства топлината да изчезне в Космоса и в крайна сметка е причината, средната температура на нашата планета да бъде около +15°C вместо -19°C.

Тъй като хората през последните сто години произвежда все повече парникови газове, парниковият ефект също се засилва. В по-голямата си част те са следствие на изгарянето на изкопаеми горива, използвани за добив на електроенергия, задвижване на машини във фабрики или за движение на автомобили по пътищата. Водеща роля сред всички причини за глобалното затопляне играе въглеродния двуокис СО₂. Друг виновник е метанът, който се освобождава в селското стопанство, най-вече от тревопасните животни, но и от депата за отпадъци. Други причини за глобалното затопляне са диазоните оксиди от химически торове и газове, използвани в охладителни и промишлени процеси.

В същото време изсичането на гори, пресушаването на блата и застрояването на тревни площи катализира процесите на глобално затопляне, защото зелената природа е естествен склад за въглероден двуокис. Съществуват данни, според които веки ден се унищожават 432 квадратни километра тропически гори, най-вече за освобождаване на площи за селското стопанство или производството на целулоза.

Последствия от глобалното затопляне са катастрофални. Например покачването на нивото на световните океани в следствие на топенето на ледниците и физическото разширение на водата при затоплянето й. Следва по-честа поява на екстремни метеорологични явления като бури, безводие, наводнения и урагани. Засилващият се недостиг на вода в някои региони на планетата води до силно ограничени реколти и застрашава животински и растителни видове. В последствие грозят локални конфликти и сериозни напрежения сред населението. Непредвидимите и все по-рискови метеорологични условия правят все по-трудно прогнозирането на човешките дейности и застрашават подсигуряването на достатъчно храна. Повишената киселинност в нашите океани и морета ограничават улова на риба и разрушават коралните рифове. И не на последно място в следствие на промяната в климата се застрашават всички екосистеми и биологичното разнообразие на нашата планета Земя.

За мнозина електромобилите са дело на технологичния ХХI век, но това съвсем не е така

Французинът Густав Пиер Труве се счита за основоположник и пионер на съвременната електрическа мобилност. През 1881 физикът представя развиваща максимална скорост от 12 км/ч триколка на международния панаир за електричество в Париж. Моделът е първото превозно средство с електродвигател и акумулаторна батерия с възможност за презареждане. Историците го признават за прототип на първия електрически автомобил.

Идеята на Труве предизвикала сериозен интерес и все повече производители започнали да монтират електродвигатели, задвижвани от батерии във файтони. През 1888 година германецът Андреас Флокен представя електромобил с четири колела. Белгийският инженер, автомобилен състезател и конструктор Камил Женаци през 1899 година поставя рекорд, като достига скорост от 100 км/ч със своя електромобил, предвиден за цивилна употреба и ежедневно предвижване по пътищата.

На световното изложение в Париж през 1900 година Фердинанд Порше показва превозно средство, което определено може да се нарече глобална иновация. Електромобилът му Lohner разполага с 2,5 конски сили, генерирани от електродвигатели, които разгръщат въртящия си момент чрез предните колела. Още същата година Порше прави още една фундаментална крачка напред, като комбинира електромоторите с двигател с вътрешно горене. Така се ражда концепцията  Mixte или първата кола хибрид в света. Принципът на работа включвал ДВГ агрегат от Даймлер, който в комбинация с генератор, произвежда електрически ток. Електричеството се акумулира в батериите, които от своя страна задвижват електродвигателите.

В началото на ХХ век по шосетата започват да се движат доста повече електрически автомобили, отколкото коли с бензинови мотори. Така например в САЩ по това време едва една пета от колите се задвижва от двигател с вътрешно горене. По голямата им част използва пара като локомотивите, а в градовете превозните средства разчитат основно на ток. Прочутите таксита в Ню Йорк са електромобили, а германската столица Берлин се превръща в център за производството на електрически превозни средства. Всъщност електрическите коли били много по-удобни за ползване в ежедневието. Бензиновите двигатели трябвало да се стартират с трудно подвижни и тежки манивели, а превключването на скоростите тогава било все още доста сложно техническо начинание. В същото време електромобилите потегляли лесно, само с едно натискане на бутон.

Американският изобретател Чарлз Кетеринг създава първата система за запалване с електрически стартер. През 1911 година разработката му вече прави възможно безпроблемното стартиране на бензиновия двигател. Това е точката, която тотално преобръща тенденцията при масовите превозни средства. Електромобилите са доста по-скъпи, в сравнение с колите, оборудвани с двигател с вътрешно горене, а батериите на борда много тежки. Друг недостатък на електрическите коли тогава е ограничения им пробег. Освен това, по онова време нефтът е евтин, поради което все повече машини в промишлеността и агрегати в автомобили се оборудват с двигатели с вътрешно горене. Нови бензиностанции никнат повсеместно навсякъде като гъби след дъжд и правят зареждането повече от безпроблемно. Един от съществените недостатъци на колите с ДВГ – съпътстващия неприятните и вредни газове характерен шум от двигателя, рекламния бизнес представя като символ на сила и мощ, с което тенденцията при потребителите окончателно се обръща срещу електромобилите.

През 1913 година автомобилни производители като Ford започват да произвеждат колите си, снабдени с двигатели с вътрешно горене, на модерни и автоматизирани поточни линии. В последствие електромобилите окончателно се превръщат в екзотика. През 20-те години на миналия век автомобили с електрическо задвижване определено вече са рядкост и се използват единствено при специфични дейности. Така например в Германия пощите ги използват за разнасяне на пратки, а в Англия те доставят сутрин прясното мляко до домакинствата. В САЩ пък електромобилите превземат голф игрищата, където превозват изтощени играчи от една дупка до друга.

В интерес на истината, инженерите никога не изоставят съвсем идеята за електрическата мобилност. Така например за старта на Олимпийските игри през 1972 година в Мюнхен BMW представя електомобил, придружаващ състезаващите се маратонци. Моделът с пробег от 30 до 60 километра и максимална скорост от 100 км/ч обаче си остава прототип. В началото на 90-те години на миналия век Volkswagen се опитва да наложи своя електрически градски Golf, който обаче не успява да си пробие път и се произвежда в ограничени серии основно за енергоразпределителните дружества в Германия.

По също време General Motors също обмисля да стъпи в сегмента на електрическите автомобили с модела си Vehicle 1. Произведени са малко над хиляда бройки за избрани клиенти. Колите били предоставяни на лизинг, а GM си оставал собственик. Само след три години автомобилите били изтеглени от пазара поради липса на резервни части и не особено надеждно сервизиране.

Независимо от трудностите, производителите не губят интереса си към темата с електрическата мобилност. Макар и в ограничени количества, на пазара се появяват интересни модели. През 1997 година Toyota представя Prius, първата кола хибрид с хибридно задвижване, влязла в масовото производство. Между 1995 и 2005 година PSA Peugeot Citroën произвежда около десет хиляди електромобила от моделите Saxo, Berlingo, 106 и Partner, предлагани ексклузивно във Франция, Англия и Бенелюкс.

С представянето на Tesla Roadster през 2006 година се постява пореден крайъгълен камък. Спортният автомобил, който започва да се продава две години по-късно, е първият електромобил пригоден за движение по магистрали и на дълги дистанции. С пробег от около 350 км и максимална скорост от заключени 201 км/ч (по-висока скорост всъщност е възможна, но системите за сигурност я ограничават) до скоро непознатата компания поставя нови стандарти в съвременната мобилност. Съответно големите производители в последствие анонсират смели планове за бъдещето и вече ни заливат с хибриди и електромобили, като политиката допълнително чрез нови регулация насърчава процесите.

През 2009 година на пазара се появи Mitsubishi i-MiEV, считан за  първия електрически автомобил, влязъл в масовото производство. На следващата година е лансиран Nissan Leaf, несъмнено един от най-популярните и продавани електромобили в света. Следват други знакови модели, които вече виждаме и по пътищата на България: Renault Fluence Z.E., Kangoo Z.E. и Twizy (2011/2012), Tesla Model S, първият електромобил от по-висок клас (2012), Renault ZOE, първият компактен сериен автомобил с литиеви батерии на голям европейски производител (2012), VW e-up! (2013), BMW i3 (2013), Kia Soul EV (2013), Ford Focus Electric (2013), VW e-Golf (2014) и Mercedes-Benz B-клас Electric Drive (2014).

Към днешна дата все повече държави определят крайни срокове, до които да бъде спряна окончателно продажбата на нови леки автомобили, задвижвани от двигатели с вътрешно горене. Политическите решения и натиска на екологичните организации продължават да катализират развитието на съвременната електрическа мобилност.

Животът ни сякаш е немислим без коли, но не винаги е било така

Днес автомобилът се е превърнал в най-важното превозно средство. Само в България към момента на отчет се водят около три милиона леки коли. С други думи,  на всеки втори се пада приблизително един автомобил. А по целия свят според статистиката се движат над един милиард и продължават да се увеличават стремглаво с всеки изминат ден. Но когато по улиците се появява първият автомобил в света, никой дори не си е и мечтал за такова бурно развитие.

Думата автомобил идва от гръцки език и означава нещо, което може да се движи самостоятелно. С други думи, не му е необходим конски впряг, както било обичайно през XIX век. Това става възможно благодарение на двигателя с вътрешно горене, който е изобретен през 1876 година от Николаус Аугуст Ото. Кръстеният на него отомотор е четиритактов и се зарежда с бензин. При него контролирано и постоянно се предизвиква експлозия на горивото. По този начин буталата в цилиндъра се движат нагоре и надолу, в резултат на което машината се задвижва.

Този действително ефикасен агрегат окуражава и инспирира много инженери да разработят превозно средство, което може да се движи с гориво. До този момент е имало немалко опити в тази насока, но всички останали безуспешни. В крайна сметка през 1886 година Карл Бенц успява с разработения от него в Манхайм триколесен модел. Така се ражда първият автомобил в света.

Малко по-късно започват да се появяват и други интересни разработки. Моторизираният файтон на Готлиб Даймлер с четири колела вече подсказва в каква посока ще тръгне развитието на автомобила. За съжаление Даймлер позакъснял с документацията, докато Карл Бенц вече бил регистрирал патента си и за това е признат за откривател на първият автомобил.

Съвсем естествено, първият автомобил и последвалите го модели, се движели доста бавно. Само 16 км/ч били по възможностите на разработката на Карл Бенц. Въпреки това населението първоначално било доста скептично по отношение на новите машини. Все още нямало никакви правила за движение и често се случвали инциденти с неприятни последствия. Докато автомобилите можели да преминат към серийно производство трябвало да мине още доста време – няколко десетилетия. След това обаче автомобилът шеметно покорява целия свят и днес сякаш е невъзможно той да отсъства от нашето ежедневие.

Забавно е, че първоначално автомобилите се рекламирали с аргумента, че изключително много щадят природата. Все пак действително те не засипвали пътищата с конски изпражнения, като колите теглени от коне и магарета. Днес погледа върху колите, както добре знаем, е вече доста по-различен и критичен. Отделяните от автомобилите газове съдържат вредни емисии като въглероден двуокис. Те до голяма степен предизвикват парниковия ефект и също така допринасят за все по-често коментираната промяна на климата.

Автомобилната промишленост осъзнава своята отговорност и вече няколко години сериозно инвестира в нови разработки, които да не вредят на природата. Така например хибридните модели обединяват предимствата на бензиновия отомотор с тези на електродвигател и в крайна сметка отделят по-малко газове. Напоследък на пазара се предлагат и все повече стопроцентови електромобили, като съществуват и немалко разработки на коли, задвижвани с водород или чрез слънчева енергия, добивана от соларни панели. Със сигурност развитието на автомобила няма да спре до тук и вероятно може да продължи вечно. Хората са били силно въодушевени още от първият автомобил в света и ще продължават да му се възхищават.

Разделното изхвърляне на отпадъци е важна предпоставка за опазване на природата

Около 17 тона отпадъци се падат на глава от населението в България.Според данните на Евростат това са три пъти повече от средната стойност в Европейския съюз. Голяма част от този боклук се генерира от домакинствата, основно от картонените опаковки, пластмаса и стъкло. Не само поради тази причина процеса на рециклиране на отпадъци става все по-важен.

За производството и рециклирането на опаковки са необходими суровини и енергия. Експертите обръщат внимание на факта, че усилията за избягването на създаването на боклук е далеч по-важно от неговото рециклиране. Но когато отпадъка е неизбежен, трябва да се стремим да оползотворим максимална част от него. В днешно време от боклука успешно могат да се извличат суровини, от които се създават нови продукти. Благодарение на различни форми на рециклиране на боклук  се намалява изразходването на естествени ресурси като дърво, нефт и енергия от всякакъв вид. В сравнение с производството на нова пластмаса от нефтопродукти, всеки тон пластмаса, извлечен от отпадъци, спестява по един тон въглероден двуокис.

Ефективното рециклиране на отпадъци означава преработване на възможно най-много боклук, както и извлечения от него рециклиран материал да бъде с максимално високо качество. Не е изненада, че е далеч по-трудно да се изработи рециклирана суровина за прозрачни бутилки, отколкото за разноцветни кофи и легени.

За да може от домашния боклук да се произведе висококачествен материал, наричан рециклат, при формите на разделно събиране на боклук не трябва да се допуска попадането на мръсотия. Затова качественото разделно изхвърляне на боклук започва още в домовете ни. Пластмасата и алуминия в повечето случай са зацапани с остатъци от храна, претъпкани с прах торби от прахосмукачки или мръсни памперси. За оптималното рециклиране на боклук от хартия, тя трябва да е задължително суха и чиста, което е почти невъзможно да се случи в контейнерите, които използваме. Ако пък не отделяне стъклото, то би могло да разруши другия материал и сериозно да затрудни повторното му използване.

В крайна сметка сортировъчните линии не са в състояние да извършват разделно събиране на боклук, както могат да го направят хората още у дома в домакинството. Разбира се, техниката отлично се справя с отделни погрешно попаднали предмети и материали, но колкото по-прецизно сме се посветили на разделно събиране на боклук предварително в къщи, толкова по-лесно отделните опаковки могат да бъдат сортирани по видове пластмаси и метали с цел ефиктивното рециклиране на боклук.

Разделно изхвърляне на боклук от стъкло и хартия прави възможно почти стопроцентовото им рециклиране, при това без големи компромиси с качеството. В повечето стъклени бутилки, които използваме в ежедневието, вече се съдържа известно количество рециклиран материал от отпадъци.

За целта самото стъклото също трябва да се подложи на строго разделно изхвърляне на боклук, като се разделя цветово и поставя в контейнерите съответно за бяло, кафяво или зелено стъкло. Синьото и жълто на цвят стъкло е допустимо да се изхвърля заедно със зеленото. Кафявото и бялото стъкло не трябва да се смесват. На 1000 бели бутилки са допустими максимално 3 бутилки да бъдат с друг цвят. Стъклените шишета и буркани трябва да се изхвърлят без металните им капачки. В контейнерите за рециклиране не бива да се изхвърлят чаши за пиене и стъкла от прозорци. Те затрудняват рециклирането заради по-различните си съставки и най-вече по-високата точка на топене. Същото важи за оловното стъкло, кристал, огледала, вази, порцелан, керамика и електрическите крушки.

Добиването на нова хартия от необработени влакна е свързано със сериозен разход на дървесина и енергия. Целенасоченото рециклиране на отпадъци от хартия подобрява екологичния баланс, като ограничава загубата на дървен материал, водни ресурси и електрическа енергия. При това интерес представляват опаковки и боклуци не само от хартия, но и от картон и велпапе. Не случайно експертите апелират хартиените торбички да не се използват единствено за събиране на отпадъци, които заедно с тях след това да попадат в боклукчийските кофи. Самото производство на хартиените торби изисква сериозен разход на ресурси от вода, дървесина и енергия. Любопитно е, че дори кафявите на цвят кесии, рядко са изработени от рециклирана хартия. За да издържат по-голямо тегло и за да не се късат лесно, в тях се влагат дълги необработени влакна или индустриални химически лепила, които да скрепят късите влакна. Затова съветът на специалистите е да използвате тези торбички многократно и да ги изхвърляме по правилата на обичайното разделно изхвърляне на боклук едва когато торбичките са вече скъсани.

Задължително трябва да обърнем внимание, че има предмети, които заради съдържащите се в тях вредни и понякога дори отровни вещества, не трябва да се изхвърлят в кофите за боклук, а следва да се предават на специално предвидените за целта пунктове. Това важи например за електроуредите и батериите. Последните се приемат на много от местата, където се продават. В много държави същото се случва и с енергоспестяващите крушки. Лекарствените средства пък в никакъв случай не трябва да се изхвърлят в тоалетната или мивката, защото веднъж попаднали във водата, много трудно могат да бъдат отстранени след това при пречистването.

Ултравиолетовите лъчи ни даряват със съществения за тонуса и имунитета витамин D, но могат да бъдат и опасни

Всички обичаме слънцето, но понякога то ни създава проблеми. Вредно ли е слънцето? Слънчевите лъчи съдържат вълни като UVA или UVB, които са изключително богати на енергия и бързо могат да предизвикат изгаряне на кожата. В дългосрочен план те крият също така риск от развиване на раково заболяване. За да избегнем подобни рискове, на помощ идва слънцезащитната козметика.

Но как да се ориентираме в огромното многообразие от продукти? Обърнете внимание на информацията за слънцезащитен фактор. Според европейските директиви съществуват четири категории: основен, среден, висок и много висок. Към тези категории спадат следните слънцезащитни фактори:  6 и 10 (основен, нисък), 15, 20 и 25 (среден), 30 и 50 (висок), 50+ (много висок). Самите числа ни казват много малко. За това, при покупка на слънцезащитна козметика, трябва имате пред вид следното: какъв тип е вашата кожа и колко време тя ще бъде изложена на слънце.

Дори и без да сме намазали кожата си със слънцезащитен крем, в зависимост от вида й, тя разполага с известно време за самозащита. С препаратите от аптеката или дрогерията може да увеличим това време допълнително в зависимост от слънцезащитния фактор. Например: възрастен човек с тип 2 на кожата разполага с около 20 минути самозащита, при употребата на слънцезащитен фактор 50 времето се увеличава 50 пъти или до 1.000 минути или 17 часа, с което денят е спасен.

Какви са времената на самозащита?

Възрастните с много светла кожа, червена и русо-червеникава коса, често със сини очи, спадат към тип на кожата 1 (много светъл). Времето за самозащита е само около 10-15 минути, след което много бързо могат да получат изгаряния. За тях са подходящи кремове със слънцезащитен крем 30, 50 и 50+.

Над 18-годишни със светла кожа, руса коса, сини, зелени или сиви очи, спадат към тип на кожата 2 (светъл), разполагат с около 20 минути за самозащита и бързо могат да пострадат от изгаряния. Подходящият слънцезащитен фактор за тях е 20, 30 или повече.

Възрастните със светлокафява кожа, тъмно руса коса, кафяви или сиви очи, са с тип на кожата 3 (светло кафява) и имат време за самозащита от около 30 минути и по-скоро рядко получават изгаряния. Слънцезащитния фактор за тях е 15, 20 или нагоре.

Пълнолетни лица с тъмнокафява кожа, тъмни коси и кафяви очи, се считат за тип на кожата 4 (тъмно кафява) и се радват на 40 минути самозащита и рядко получават изгаряния. За тях слънцезащитният фактор е 10, 15 или повече.

За да може слънцезащитният фактор да се развие, желателно е поне 30 минути преди слънчева баня или излагане на слънце да се разнесете продукта по кожата и то с обем от минимум 3 супени лъжици. Тук не си заслужава да пестите материал и средства. Ако по-често влизате във водата или спортувате, трябва да повторите процедурата. Не забравяйте носа, ушите и темето, ако и там кожата ви се излага на слънце.

Въпреки всички подготовки и грижа, понякога слънчевите изгаряния са неизбежни. Обичайно най-силните оплаквания се появяват между 24 и 36 часа след прекалените слънчеви бани. Кожата е зачервена, боли и се образуват мехури. Децата и хората със светла кожа са особено застрашени.

При изгаряния оказване на първа помощ: компреси с кисело мляко или сметана облекчават страданията. Положителни ефекти създават спрейове и кремове с термална вода и билки, също  и хидратиращи продукти, препоръчвани след изгаряния. Кремовете за рани не са подходящи. При много силни изгаряния и оплаквания като виене на свят, гадене и главоболие задължително се консултирайте с лекар.

Когато сте се намазали обилно със слънцезащитен крем и се излагате на слънце, в редки случаи по кожата ви може да се образуват червени петна, предизвикващи сърбежи. В някои случаи дори се появяват малки възелчета. В този случай дерматолозите говорят за лятно акне. Най-често от него страдат 20 до 40-годишните, жените по-често от мъжете. Експертите предполагат, че части от ултравиолетовото лъчение влизат в реакция с мазнини и емулгатори в козметиката, което предизвиква реакцията на кожата. Охлаждането намалява сърбежа, помагат компреси с кисело мляко и препарати с алое вера. По принцип е желателно да избягвате слънцето, докато кожата ви се успокои. Препоръчително е да тествате слънцезащитните продукти няколко седмици преди почивката на малка част от тялото, за да проследите реакцията на кожата ви. Така все още ще имате достатъчно време да сменяте слънцезащитния артикул, докато попаднете на подходящ за вас.

След дълъг престои на слънце кожата ви има нужда от почивка. За целта първо минете под душа. Почистете кожата си с нежен и щадящ душ гел, за да отстраните остатъците от пясък, сол, пот и слънцезащитни кремове. След внимателното подсушаване, тялото ви ще се радва на разнообразните продукти за след слънце. Обичайно те са с по-течна консистенция и доставят на кожата нужната влага. Алкохолът и ментолът въздействат приятно охлаждащо. Повечето от тези препарати съдържат противовъзпалителни елементи и антиоксиданти. Особено удачна е козметиката с алое вера, хамамелис и лайка. С допълнителна грижа за кожата даряват маслото от жожоба, витамини, алантоин и декспантенол.

Особена внимателни трябва да бъдем с бебетата и децата, когато са изложени на слънце. Липсата на собствена защита при нежната им кожа изисква специално отношение. Оптимални са минералните ултравиолетови филтри. По принцип малките не трябва да стоят дълго на слънце, облеклото им да е с дълги ръкави и задължително да носят шапка на главата, по-възможност с по-широка периферия. Това важи особено за морския бряг и силното слънце през лятото. Не забравяйте редовно да ги намазвате с крем и да ги прибирате по-често на сянка.

За малки и големи почитатели на слънцето важи: избягвайте по-възможност козметиката преди слънчевите бани. Постепенно адаптирайте тялото си към слънцето. Нанесете слънцезащитният продукт поне 30 минути преди баните. Ако спортувате или плувате във водата, след това задължително повторете процедурата. Избягвайте силното обедно слънце между 12 и 16 часа. Ако взимате лекарства, консултирайте се с лекар дали може да се появят странични реакции. Носете леки и ефирни дрехи, не забравяйте да покриете главата. И се наслаждавайте!

Ако все пак ви се случи, с тези съвети ще облекчите болки и възпаления.

Съществува мит, според който комарите си избират хора със „сладка кръв“. Но той отдавна е развенчан от специалистите. По-скоро ароматите, излъчвани от тялото и съдържанието на въглероден двуокис в издишвания въздух се оказват решаващи, кой има потенциал да се превърне в предпочитана жертва на обичайния комар Culex pipiens. Ужилванията му са досадни, но в повечето случаи безобидни. Лекото и светло облекло с дълги ръкави може да ни предпази от досадниците, също и предлаганите в аптеки и дрогерии препарати, които успешно объркват обонянието на кръвопийците.

От друга страна ужилването от пчела или оса, макар и в редки случаи, може да предизвика тежки алергични реакции. Рискът се увеличава с увеличаване честота на контактите. Хората, които по-често работят навън са особено застрашени: пчелари, градинари, продавачи на открити пазари, но също служители в сладкарници и хлебарници, защото по-често се сблъскват с жилещите насекоми. Хората с алергии към отровата на насекомите могат сериозно да пострадат от ужилване. Статистически три процента от населението в рамките на живота си се оказват потърпевши. Все пак значително по-малко от страдащите например от сенна хрема или алергична астма, където процентът е двуцифрен.

Студът и топлината ограничават възпалителната реакция след ужилване. Употребата на бучки лед или охлаждащ гел намаляват подуването и сърбежа. Важно е обаче да се знае, че компресите и леда не бива да се поставят директно върху кожата, а е препоръчително да се увият във влажна кърпа. Също толкова ефективни са електронните нагряващи уреди за ухапване на насекоми. Керамичната платка на върха на устройството затопля кожата за пет секунди до 50 °С, като по този начин вероятно се унищожават белтъците от слюнката на комарите, които имат объркващо въздействие на организма и провокират освобождаването на стимулиращото алергични реакции у тялото вещество хистамин. Но имайте пред вид, че деца под 12 години не бива да употребяват устройствата при ухапвания от насекоми, заради риск от изгаряне.

Домашни алтернативи са охлаждащите компреси с оцет или просто разрязана глава лук, чиято плоска страна се притиска към мястото на ужилването.

Но какво трябва да се прави при ухапване от оса или ужилване от пчела? Ако жилото й е останало в тялото ни, най-добре е да се извади странично, за да не се изстиска неволно торбичката с отрова в раната. В случая от полза ще ни бъде употребата на пинсета. След пуснете течаща вода по раната, изсушете и дезинфицирайте. Понякога с ужилването в тялото ни могат да попаднат бактерии, които да предизвикат инфекция. Например, когато пчелата или осата преди това са имали достъп с фекалии. В крайна сметка в зависимост от оплакванията зависи, как да се лекува и терапира ужилването.

При по-тежки форми на възпаление и подуване съпроводени със силен сърбеж след ухапване от оса лек може да бъдат антиалергични кремове със съдържание на кортизон. В случай на ужилвания по цялото тяло експертите съветват приема на антихистамин на таблетки, защото блокират алергичната реакция от вътре.

Наблюдавайте тялото си. Дори при леко ухапване от оса или при ужилване от стършел симптоми могат да бъдат задушаване, гадене, проблеми с кръвообращението. В такъв случай задължително се свържете с Бърза помощ на телефон 112. При силна алергична реакция сте застрашени от така наречения анафаликтичен шок, който може да блокира сърдечно-съдовата система. Хора, алергични към отровите на насекоми трябва да носят със себе си сет за спешни случаи, за да могат да реагират бързо в кризисни ситуации: антихистамини, кортизон, спринцовка адреналин.

На дълга екскурзия или просто на балкона – заредете аптечката си с билки

Преди да тръгнем на път, задължително трябва да помислим и за здравето! Редом с класическите лекарства за пътуване, като обезболяващи, термометър, превързочни и дезинфектиращи материали, съществуват също и немалко природни лечебни средства, които е желателно да включите в багажа, за да реагирате адекватно на евентуални ужилвания от насекоми, слънчеви изгаряния, леки форми на диария или запек, както и прилошаване при пътуване.

Оси, стършели, търтеи и кърлежи са в състояние бързо да помрачат почивката ни, като в следствие на ужилване или ухапване предизвикат типичните симптоми като сърбеж, подуване и почервеняване на кожата. За да отминат по-бързо, можете да използвате етерични масла от лавандула, евкалипт или лимон. Напоследък те се предлагат в разнообразни форми като лосиони, кремове или спрей за текстил. Най-ефективен ще бъде резултатът при едновременно третиране на кожата и дрехите. При използване на препарати срещу ужилване от насекоми е важно те да се нанасят веднага и винаги равномерно. Ако пътувате из тропически дестинации, за предпочитане е да използвате химически препарати. Прочетете внимателно информацията за правилната дозировка и продължителността на действие на средствата. Но какво трябва да се прави при ухапване от оса, например? Независимо дали става дума за ухапване или ужилване, на първо време охладете раната. След това може да използвате например крем или гел от алое вера, тъй като той притежава антибиотично действие, ограничава възпалението, успокоява сърбежа и има изстудяващ ефект.

Вредно ли е слънцето? През последните години все повече дерматолози съветват да се избягват слънчевите бани, защото само така може да се предпазите от евентуални щети или дори рак на кожата. Ако все пак сте прекалили с престоя на слънце, препоръчително като първа долекарска помощ при изгаряне (в случай, че е необходима) охладете пострадалите зони, след което ги третирайте с изстудяващ крем. Успешно също така е прилагането на лосиони и гелове, съдържащи екстракт от невен. От съществено значение е да се избягват мазила с висока съдържание на мазнини, защото те могат да доведат до задържане на топлината.

Специални грижи по време на почивка заслужават и очите, тъй като страдат от прекалено силното, хлора в басейните и солта в морето, в следствие на което има риск да се възпалят и раздразнят. Тук на помощ идват капки и спрейове за очи, които съдържат растителни вещества от черна боровинка, слез или очанка. Последната от векове се използва за лечение на очни възпаления, той като успокоява и ограничава болката. Билката слез съдържа предимно слузести елементи, които извличат вода и по този начин допринасят за овлажняването на очите. Черната боровинка пък успокоява напрегнатия очен нерв. Не забравяйте да носите и слънчеви очила, най-добре с абсорбиращи ултравиолетовите лъчи лещи, за да предпазите очите от щети, предизвикани от силната светлина.

Ако по време на почивката изминавате големи разстояния с автомобил или самолет, възможно е това да предизвика гадене при пътуването. По подобни случаи експертите съветват да използвате джинджифил, тъй като блокира определени рецептори в стомашно-чревния тракт и предотвратява гадене и повръщане. Освен това джинджифилът допринася за това, съдържанието в стомаха ви да се транспортира по-бързо до дебелото черво. В днешно време джинджифилът се предлага не само суров, но и под формата на бонбони, дъвки или капсули. При наличие на гадене или неразположение на стомаха в следствие на консумация на необичайни храни по време на отпуската или прекалени кулинарни експерименти, могат да ви помогнат екстракти от мента, ким, лайка и маточина. Най-ефикасна е комбинацията от чай и капки.

Нерядко непозната за организма и необичайната храна, приемана по време на почивката не само в чужбина, може да доведе до неразположения като подуване, запек или диария. За превенция и терапия при подуване и газове осезателно помагат анасон, ким и фенел. Съдържанието на тези растения въздейства отпускащо и насърчава метаболизма, в следствие на което успокояват при болки в корема. Използват се най-вече отвари под формата на чай, но и готови препарати в комбинация с антипенетили.

Ако ви тормози запек, помощ могат да окажат листа от александрийска или египетска сена, също така и сушена кора от зърнастец. Съдържащите се в тях вещества спомагат в дебелото черво да попадне по-голямо количество вода и соли, в следствие на което то се облекчава по-бързо. Много е важно разхлабващите да се взимат само за кратък период от време, защото в противен случай може да се стигне отново до запек и да се завъртите в омагьосан кръг. Ако се оплаквате от противоречиви оплаквания, в случая и от лека диария, може да ви помогнат черните боровинки. Приемайте ги под формата на чай или просто ги дъвчете изсушени. Черната боровинка предизвиква затягащ ефект, защото събира лигавиците, с което предотвратява в дебелото черво да попада прекалено много вода. В същото време плодовете защитават организма ви и спират от проникване други бактерии, предизвикващи диария.

Лечебното прилагане на билки е разбира се недопустимо при наличие на позната непоносимост към или алергия от съответното растение. Също така трябва да се знае, че не всяко растение действа по един и същи начин на всеки един от нас: различно е реакцията също така по време на бременност или кърмене, при различни видове заболявания, със същевременен прием на други медикаменти и т.н. При всичко положения за максимална сигурност и оптимален ефект задължително се консултирайте с вашия лекар или фармацевт.

Негативните емоции имат своите положителни аспекти. Важно е да се научим да ги използваме.

Ярост, завист, мързел. Емоционални състояния в негативна конотация. От края време се шири мнението, че причиняват токсична атмосфера в работата и нарушават хармонията в семейството. Поради тази причина  обичайно крием от другите лоши мисли, злобата и завистта. Това до известна степен е положително: контролът върху нашата импулсивност е съществен елемент на цивилизованото ни съжителство.

От друга страна обаче, тоталното игнориране на негативни емоции, лоши мисли и страх също не е добре. Експертите са на мнение, че винаги, когато се почувстваме зле, изпитваме гняв или страх, сигнализираме на мозъка, че нещо не е наред и съществува нужда от промяна. С други думи, ако се научите правилно да тълкувате злобата, завистта и мързела, успеете да ги насочите в правилната посока, не само ще просперирате в кариерата, а ще се почувствате и по-щастливи в личния живот.

Така например в творческите професии като рекламния бизнес яростта може да се превърне в двигател на креативността и прогреса. Съществуват мениджъри, които по време на дискусии умишлено провокират гнева на подчинените си. Веднъж освободили се от задръжките на любезната и въздържана комуникация, хората често стигат по-лесно до истински работещи идеи. Немалко специалисти дори застъпват тезата, че дипломатичните отношение убиват креативността.

Факт е, че твърде рядко се говори официално за негативни емоции като ярост. В бизнеса и ежедневието гневът има изцяло отрицателен имидж и според доброто възпитание следва да се потиска. Човешката ярост се асоциира с враждебност, агресия и разрушение. Винаги с лоши качества и последствия. Според римския философ Сенека, някои мъдри мъже са обозначавали гнева като временно умствено заболяване.

В същото време обаче, яростта изпълнява важни функции. От една страна тя ни показва, какво ценим. Всяка емоция сама по себе си носи информация. Вкиснатият човек е емоционално подтиснат. Нещо му тежи на сърцето. От друга страна, именно това неприятно чувство му дава необходимата енергия за действие. Факт е, че под влияние на гняв и ярост проблемите се решават по-бързо и по-ефикасно. Дори нещо повече. Ярост и гняв могат да ни направят дори по-добри. Например при появата на морално мотивирания гняв, когато близък човек или колега бъде несправедливо обвинен за грешките на други. Появяващата се нужда да се намесим, да защитим жертвата от несправедливост е особен вид гняв, който може да допринесе за повече равноправие и коректност в отношенията.

По време на преговори, ярост и гняв също могат да ни донесат предимства. Съществуват експерименти, при които хора, държащи се гневно и яростно, успяват да се преборят за по-атрактивни условия в пазарлъка с отсрещната страна. Рискът тук обаче е, да не се пресоли манджата, защото прекаляването с подобен вид емоции може да предизвика същите чувства в отсрещната страна. Правилният подход е строго индивидуален и трябва да се тренира. Гневът и яростта не бива да надделяват в комуникацията.  В каменната ера подобни човешки качества са спасявали хората от атаките на хищни животни. Днес е важно при избухване на истинска ярост и гняв първо да охладим малко страстите. Например чрез упражнения за дишане или техники за броене. Така можем да овладеем енергията и да се предпазим от неконтролирани действия в афект.

Друг интересен феномен е емоцията завист. Чувство, квалифицирано като едно от най-нисшите. Усещане, която се движи на същата плоскост като Божията заповед да не убиваш. Завистта се появява обичайно при сравнение с ближни. Ако в подобна ситуация изпитаме чувство за малоценност, започваме да изпитваме завист. Но тук има една важна особеност. Завистта обикновено се появява, когато е реалистично да постигнем същия резултат като обекта на завистта. Поради тази причина едва ли ще завидим на олимпийски шампион. Не така стоят обаче нещата, ако на колега в нашия екип му хрумне някоя гениална идея.

За да се превърне завистта в мотор на положителна промяна, трябва да оценим труда, който другия човек е положил. Подобно осъзнаване не е винаги е лесно, но само така завистта може да се превърне в мотивация да положим подобни усилия, за да постигнем подобен резултат. Ако човек не е в състояние да признае заслугите на този, на когото завижда, трансформацията е трудна и дори невъзможна. В подобни ситуации по-скоро се опитваме да дръпнем човека надолу до нашето по-ниско ниво, най-често като започваме да му пречим. Подобен ефект се получава, когато някои се опитва постоянно да копира поведението на успешен колега, но никога не успява да достигне класата му. Ако разликата в статута се запази въпреки положените усилия, завистта губи потенциалния си положителен ефект.

„Вероятно най-големият проблем на нашето време не е, че работим прекалено малко, а прекалено много“, пише Манфред Кетс де Фрийс в трактата си за продуктивния мързел. Днес всеки един от нас е буквално затрупан от лавина от информация, изпълнява по няколко функции едновременно, жонглира между служебни задачи и лични ангажименти. Всяка секунда е изпълнена със текстови съобщения, телефонни обаждания и видео чатове в интернет. Време, в което преди техническата революция мозъкът ни можеш да поеме дъх и да се концентрира върху създаването на нови идеи. Но тази непрестанна динамика в ежедневието днес буквално задушава нашата фантазия.

Не случайно легендарният мениджър на Дженерал Електрик Джак Уелч всеки ден си отделял по един час за да гледа през прозореца. Подобни креативни моменти обаче са все по-рядко възможни. Ежедневието ни е изцяло заето от оперативни функции, с което забравяме за творческата страна на нашата работа.  Но за да сме истински успешни трябва да сме в състояние да се борим със заобикалящия ни хаос и да подхождаме творчески при решаване на все по-комплексни задачи, с които се сблъскваме.

Но нека не се заблуждаваме:  мързелът сам по себе си не е достатъчен за да пожънете успех. За да не правиш нищо, трябва да си упорит и издръжлив. Но това не са класически качества, характерни за типичния мързел. Освен това, дали от мързелуването и игнорирането на определени задачи ще има или няма ефект, уви, може да разберем едва в последствие. Хората, които не правят нищо, а са успешни, правят доста небрежно и отпуснато впечатление. Но пък тези, които не правят и не постигат нищо, бързо ще бъде етикетирани като мързели. Така е то с негативните емоции. Всяка от тях действително си носи и своите отрицателни конотации.

Изгаря ли треперенето от студ ненужните калории

Как да премахнем ненужните възглавнички с нежелана мастна тъкан преди лятната ваканция? Особено след продължителните локдауни на пандемията все повече от нас си задават този въпрос. И обичайно избягват вариантите, свързани със спорт или диета. Търсенето на алтернативи нерядко води към термина „криолиполиза“. Научното наименование за отслабване чрез тракане на зъби от студ. Естетичните клиники в Щатите от няколко години използват този прийом в богатия се инструментариум за оформяне на тялото наречен Bodyforming.

Но какво е криотерапия? В случай не става дума за класическа хирургична намеса като липосукция или стягане на корема. Криолиполизата е неинвазивна терапия, която не изисква дълъг болничен престои и се предлага често от солариуми и салони за красота.

Не е изненада, че трендът идва от слънчева Калифорния, макар идеята да е на германски лекар. Дитер Манщайн, работещ в централната болница в Бостън, в края на 90-те години заедно с колеги разучавал феномена на болестта, наречена Popsicle Panniculitis. Кръстената на известния в България като „Ескимо“ сладолед на клечка диагноза, предизвиквана от прекалено дългото близане на хладното лакомство, най-вече при децата. В повечето подобни случаи медиците регистрирали сериозно измиране на мастни клетки в устната кухина.

Проучванията на докторите продължили с пилотен проект с тест първоначално върху прасета. Всички участници били силно изненадани от ефекта. Оставало само лекарите да прецизират оптималната температура и да определят адекватната продължителност на подобна (сладо)ледена терапия.

В завършен вид процедурата се изпълнява от апарат, който засмуква мастните депа на тялото и ги охлажда за около един час до 4 °С. В следствие на значителния спад на температурата се възпалява подкожната мастна тъкан, а тялото по естествен път отвежда умъртвените клетки. Така около една трета от нежеланите мастните клетки изчезват за период от около три месеца.  Специалистите са разработили индивидуални процедури за третиране на корем, ханш, мъжки гърди или двойна брадичка.

Разбира се не е реалистично чрез редовно охлаждане тялото силуетът ви да заприлича на фиданка. Освен това странични ефекти също не са изключени. При неправилно приложение е възможно да се предизвикат премръзвания и втвърдяване на тъканта. Експерти сравняват чувството по време на процедурата с болката, която изпитваме когато премръзналите ни пръсти през зимата започват отново да се кръвоснабдяват, когато се върнем в затоплено помещение.  

С други думи, криолиполизата функционира, когато добре разграничени мастни депа могат да се третират целенасочено. Отслабване с лед помага, но не очаквайте чудодейно действие.

Докато чакаме електромобилите да изместят двигателите с вътрешно горене, иновативни зелени фасади могат да пречистват градския въздух

Френският ботаник Патрик Блан се счита за изобретател на вертикалните градини известни като зелени фасади. Неговите творби буквално растат по стените на жилищни блокове, търговски центрове, летища по целия свят и ги превръщат в уникално красиви фасади. Идеята му, да използва вегетация като естествен филтър, се родила още докато бил тийнейджър. По онова време той изработил биологичен филтър от различни водорасли за своя аквариум. По-късно, като студент със своя съквартирант с удоволствие пушели по четири пакета цигари дневно в общото си жилище. И никога не отваряли прозорците. Блан бил засадил във всички стаи вертикални зелени градини, които гарантирали въздухът в студентската им квартира въпреки това да бъде винаги кристално чист.

Младежкото хоби отдавна се е превърнало в мисия, подкрепящата усилията за по-чист въздух в градовете. В тропически милионни градове като Сингапур или Куала Лумпур залесени зелени фасади допринасят за това жегата да бъде по-поносима, в Брюксел и Щутгарт пък покрити със зелен мъх красиви фасади на сгради абсорбират газове, отделяни от автомобилите. В химическата индустрия вече шумно се рекламира така наречената „молекула-чудо“ титанов диоксид. С нея се покриват огромни платнища, с които след това се загръщат административни билдинги и жилищни блокове. Титановият диоксид неутрализира не само отделяния от дизеловите автомобили и вреден за здравето азотен оксид, но също така отстранява неприятни миризми и улавя носещи се във въздуха микроорганизми. Експерти твърдят, че в бъдеще специално изработени за целта зелени фасади ще бъдат в състояние да улавят дори въглеродния двуокис.

Въпреки, че принципно ефектът на подобни начинания не се подлага на съмнение, специалистите не са единодушни, доколко влиянието на озеленените и покрити със специални активни слоеве зелени фасади в крайна сметка променя качеството на въздуха. Благодарение на глобалната дискусия за бъдещото на климата, бизнесът на активисти като Патрик Блан в момента буквално разцъфтява. Ако архитект се бори да спечели атрактивен проект, шансовете му сериозно се увеличават, когато визията му може да предложи сериозни екологични предимства.

Зелените растения са в състояние да неутрализират въглеродния двуокис само, когато растат. Някои се разлистват повече през лятото, други през зимата. Поради тази причина не само в тропиците в зелени фасади се използват десетки разнообразни ботанически видове, за да може ефектът да не се прекъсва и продължава през цялата година. При текстилните фасади тази грижа отпада, въпреки че и тя се нуждае от слънце, което е нужно за да се превърнат азотните оксиди в малки количества нитрат. Този процес се случва автоматично без особена грижа от страна на стопаните. По естествен път дъжда отмива нитратите, а самата зелена фасада може да издържи на влиянието на времето между 5 и 40 години в зависимост от използваните материали.

Според експерти, пет квадратни метра от иновативните красиви фасади са в състояние да неутрализират емисиите, отделяни от един автомобил. По този начин специално третираните външни стени на сградата биха могли да компенсират въглеродния отпечатък на живущите в сградата. Химическата реакция става възможна, когато азотният оксид се срещне с катализатора титанов диоксид и в същото време е огрят от слънчева светлина. Доколко ефикасно се случват реакции извън химическите лаборатории обаче, за съжаление, за сега не може да се установи с голяма точност. Процесът все пак се влияе значително от вятъра и светлината.

Но няма съмнение, че специалните платнища и растенията по зелените фасади имат своя положителен принос за екологията. И в двата случая те изграждат защитен слой около къщата и спомагат, тя да се охлажда през лятото. Причината е, че слънчевата светлина не попада директно върху стъклото и бетона, а върху изнесената напред зелена фасада – текстилна стена или живи растения. Затопленият зад тях от слънцето въздух се издига нагоре и се изпуска над сградата, докато отдолу го измества по-хладен въздух. В същото време обаче титановият диоксид е доста спорен заради съмнение, че може да е канцерогенен. Европейският съюз дори обмисля да го забрани в хранителни продукти. Според архитекти, в случая обаче става дума само случаи, в когато той се използва прахообразно. В зелените фасади титановият диоксид се използвал винаги надеждно свързан с други елементи.

Никакви съмнения обаче не съществуват по отношение на класическите зелени фасади, изградени от живи и пъстри растения. Макар и тук до днес да не е съвсем ясен конкретният им принос към качеството на въздуха. Възможно би било обаче, при комбинация от двата метода да се получи безпорен ефект: произвежданият от титановия оксид нитрат е чудесно решение за  наторяване на живите цветя, които обгръщат всяка зелена фасада.