Category: Здраве

Адекватно дишане и концентрация върху средата на тялото за стабилност и правилна стойка

Пилатесът определено не е нов. Американецът от германски произход Джоузеф Пилатес (1880 – 1967) разработва тази специална двигателна терапия за цялото тяло преди повече от 70 години. Като културист и цирков артист, той първоначално нарича тренировъчната си техника Contrology. Мускулите трябвало да се контролират отвътре, като се управляват с помощта на ума. Най-вече балерини и балетисти в САЩ се възползват от изключително балансираното обучение през 60-ге години на миналия век. Днес обучението по пилатес включва около 500 различни модела на движение. „След десет сесии се чувстваш по-добре, след двадесет изглеждаш по-добре, след тридесет имаш изцяло ново тяло“, твърди самият създател Пилатес.

Въпреки че за съжаление не съществува тренировка, която да ни извае чисто ново и безукорно тяло, почитателите на пилатес твърдят, че тренировките помагат на настоящите ни тела по различни начини, укрепвайки основните мускули около гръбначния ни стълб. Но какво е пилатес? Спортът за първи път спечели широко внимание в края на 90-те години на миналия век, когато звезди като Мадона и Ума Търман заговориха за пилатес ползи, а любители на аеробика започнаха да търсят активности с по-щадящо въздействие.

След това интересът към пилатес упражнения сякаш започна да спада. В Америка дори заговориха за пилатес апокалипсис, заради бума на фитнес студия и тренировъчни лагери. В следствие на пандемията обаче, приоритетите на много хора се промениха: интензивните тренировки с акцент върху изгаряне на калории бяха изместени от активности, насърчаващи връзката между ума и тялото.

Пилатес се тренира най-често върху постелка или на стол и включва редица упражнения за сила и гъвкавост, които се срещат в други видове спорт. Но съществуват няколко елемента, които правят пилатес уникален. На първо място съсредоточаването върху дишането и изграждането на връзка между ума и тялото. Треньорите обръщат специално внимание всички движения да се изпълняват прецизно. Упражненията се повтарят групирани серии, като така стратегически работят върху заздравяването на мускулите, без да ги изтощават.

Немалко пилатес упражнения изискват специални уреди, например такива с пружини, предназначени за укрепване на гръбначния стълб или изграждането на конкретни мускулни групи. Вероятно най-популярният уред е пилатес реформър, наподобяващ рамка за легло с интегрирана плъзгаща се в нея шейна. Проучванията показват, че пилатес помага за подобряване на мускулната издръжливост и гъвкавост, намаляване на хроничната болка и ограничаване формите на тревожност и депресия.

Лекарите и физиотерапевти често препоръчват пилатес като рехабилитация и възстановяване от нараняване. В същото време упражненията намаляват риска от травми, заради подобрената стабилност на тялото, баланса, гъвкавостта на движенията и стойката. Когато те са неадекватни, опасността от мускулно и ставни наранявания се увеличава.

Физиотерапевти изтъкват също предимствата на пилатес за бременни и жени след раждане. Упражненията безопасно укрепват областта на таза. Заниманията с пилатес дават чудесна възможност за укрепване на тазовото дъно и преодоляване на евентуално настъпили нарушени функции.

Зелената супер храна е вкусна и истински жокер при диети

Една ябълка на ден държи лекаря далеч от мен, едно авокадо на ден стопява мазнините като дзен. Проучване на Университета в американския щат Илинойс установи, че при дами, приемали три месеца по едно авокадо на ден с обичайната си храна, висцералната мастна тъкан в областта на корема значително е намаляла. Именно тази, дълбоко загнездена и трудна за отстраняване мазнина, не само не изглежда атрактивно, но в същото време се свързва с повишен риск от сърдечен инфаркт и диабет. За съжаление с приема на авокадо не се отслабва автоматично, но екзотичният плод спомага, постъпващата мазнината в тялото ни да се складира на по-безопасни места.  

Въпреки, че авокадото изглежда като зеленчук, то всъщност е зърнест плод. Расте върху многогодишно дърво, което принадлежи към семейство лаврови. От ботаническа гледна точка, авокадото действително е по-скоро плод. Естественият му произход идва от влажните тропически гори на Южна Америка. Днес Мексико е основният производител, пред Доминиканската република, Колумбия, Перу и Индонезия.

За какво е полезно авокадото? Авокадото е особено популярно сред хората, които не ядат животински храни, защото предлага голям брой важни хранителни вещества в концентрирана форма и може да бъде здравословна алтернатива на маслото или сиренето, например върху хляб. Леко ореховият маслен вкус е особено характерен. Авокадото е не само здравословен деликатес приеман самостоятелно, но и в съчетание с пиле или риба.

Плодът има добра репутация, но какви са истинските авокадо ползи? Осигуряват фолиева киселина, витамин K, витамини D, B6 и E, както и калий и калций, наред с много други елементи. Освен това спада към предпочитаните храни, богати на мазнини, най-вече ненаситени мастни киселини. Въпреки високото си съдържание на мазнини от 12,5 грама на 100 грама, е здравословен. Именно мазнините са причината, авокадото да има цели 138 калории на 100 грама. Мастните киселини съставляват около три четвърти от калориите, от които ненаситените мастни киселини като Омега-3 съставляват по-голямата част. Те по-лесно се усвояват и използват от организма, като играят важна роля в изграждането и защитата на клетките, имат положителен ефект върху нивата на холестерола и могат да намалят риска от сърдечно-съдови заболявания.

Авокадото има също противовъзпалителен ефект и спомага за предотвратяване развитието на възпалителни заболявания като артрит. Каротеноидите, които съдържа, особено мастноразтворимият растителен пигмент лутеин, предпазват ретината от прекомерно излагане на светлина. Високото съдържание на фибри до 2 грама на 100 грама също е полезно за храносмилането.

На пръв поглед няма логика в диета с авокадо – заради високото съдържание на мазнини. Но отслабването или напълняването не зависи от това колко авокадо ядем. Ключът е в балансираната и здравословна диета с голяма част непреработени храни с високо съдържание на фибри. Ако се стремите да отслабнете, калорийният дефицит е от решаващо значение. Като замените нездравословните източници на мазнини с например с авокадо, лесно можете да намалите калориите. Авокадото само по себе си не ви прави дебели, а общият брой калории, приети с храната.

Съществува огромно разнообразие от здравословни рецепти с авокадо, така че скуката и монотонността с този екзотичен плод не настъпват толкова бързо. Използвайте авокадо в омлети за закуска, в сандвичи на обяд, като гуакамоле за съпътстващ сос или го комбинирайте с морски дарове за вечеря. Добрата комбинация с протеини винаги е оптимална, тъй като самото авокадо съдържа не повече от 7 грама на 100 гр. Добавянето на здравословен източник на протеин помага на тялото да изгради най-добре мускулите – а те от своя страна изгарят калории и увеличават основния метаболизъм на тялото. Друг плюс: сместа от мазнини и протеини ви държи сити за по-дълго време.

Може ли с правилна техника за дишане да подобрим физическата кондиция?

Идеята да подобрим собствените си възможности чрез правилно дишане вероятно по възраст е набор на самите физически упражнения. Спектърът от теории по темата се разпростира  от девиза „Колкото повече въздух, толкова по-добре“, през сложните форми на дишане, прилагани например при йога, до дишането през носа и височинните упражнения в среда бедна кислород, практикувани предимно от професионалисти.

В интерес на истината, все още не са много научните разработки посветени на важния въпрос как се диша правилно. Напоследък, все повече експерти търсят отговора и проверяват, как с променен начин на дишане можем да подобрим физическата си кондиция, да оптимизираме разхода си на кислород и насърчим кръвообращението, а с това в крайна сметка да отложим във времето изтощаването на мускулите.

Спортистите обикновено имат повече червени кръвни тела, с което могат да пренесат повече кислород до мускулите и да произвеждат повече енергия. Според треньори, същият ефект може да се постигне, ако задържите дишането. Така нашите бели дробове се пълнят по-бавно. По този начин атлетите успяват да включат по-активно диафрагмата, да захранят кръвта с повече кислород и да се радват на ефикасно, дълбоко дишане.

От друга страна, по-редките вдишвания в същото време пестят енергия, от която може да се възползва тялото, докато спортувате. Така изглеждат нещата на теория, но и на практика все повече експерименти показват, че при дишане през носа честота на самото дишане намалява с около двадесет процента, в сравнение с дишането през уста. Любопитно е, че това не се отразява на изразходвания кислород от тялото. С други думи, при спортистите дишането през носа е също толкова ефикасно, но в същото време по-малко енергоемко.

Дори без сложни спортни техники любителите бегачи на всякакво ниво могат да подобрят постиженията си чрез подобряване на техниката на дишане. Лекари са установили, че повечето от нас дишат доста повърхностно, вдишват прекалено силно или дишат само през устата. Всичко това може да ограничи движението на гръдния кош, което да доведе до напрежение в горната част на тялото и дори трудно дишане. Докато предимно се трудите пред компютъра, това едва ли ще ви пречи, но тръгнете ли да тичате…

В много случаи хората дишат само с около 80 процента от възможния капацитет на белия дроб. Чрез упражнения за правилно дишане това може да се промени и да повлияе положително на физическите ни възможности. С достатъчно хъс и професионална подкрепа при избора на правилната техника определено  можем да постигнем спиращи дъха резултати!

Защо дръжките б обществени тоалетни трябва да се докосват с ръце?

Сякаш няма разумен отговор на този въпрос: Санитарните възли винаги се проектират по един и същи начин, по който е просто невъзможно да ги напуснем с чисти ръце. Нали все пак идеята на мивки, диспенсери за сапун и кърпи за еднократна употреба е да спазваме изрядна хигиена? Но колкото и дълго и старателно да си мием ръцете, в момента на напускате, неизбежно опираме до дръжката на вратата, която, разбира се, винаги се отваря навътре. И всички без изключение я пипат.

Сякаш архитекти и строителни инженери никога не посещават обществени тоалетни в ресторанти и институции. А решението не е чак толкова сложно. Например в Италия често се срещат двупосочните махови врати без дръжки, а батерията за пускане вода се управлява крачно с педал. Така безпроблемно се връщате с чисти ръце за да се насладите на пицата. Странно също, че въпреки толкова много европейски регулации, не откриваме нищо по темата.

Разбира се, едва ли е смъртоносно ако няколко секунди след контакта с дръжката на тоалетната посегнем към бъргъра или пържените картофки. Но множество тестове доказват, че особено на летища, бравите от вътрешната страна на обществени тоалетни са силно контаминирани. Например с мултирезистентни бактерии, от които се опасява всяка болница по света. Друг експеримент потвърждава, че умишлено поставен вирус на дръжката на санитарното помещение, след само два часа прониква в цялата офис сграда. Не на последно място защото за обществени тоалетни винаги се купува евтина тоалетна хартия, а теми като дезинфекция на тоалетна чиния или почистване на тоалетна рядко са приоритетни. Така в крайна сметка микроорганизми от дебелото черво лесно кацат върху бравата.

Да не задълбаваме как салмонели, стафилококи и ешерихия коли, рино и рота вируси прескачат от контаминираните дръжки върху кожата на посетителите. Последователно и упорито. Добрата новина е, че все пак има идеи, които могат да променят нещата. Например дръжка, която се завърта след употреба, за да бъде огрята равномерно от ултравиолетова светлина и съответно дезинфицирана чрез унищожаване ДНК-то на болестотворните микроби. Друго решение е използването на самопочистващи се ръкавици с антибактериално покритие. Алтернативно върху дръжката могат да се поставят санитарни пръстеновидни гъби, които след всяка употреба се подменят.

Но, ако все още не откривате високотехнологичните решения инсталирани, а продължавате да изпитвате остра нужда от използване на санитарния възел, ползвайте дългите си ръкави или натиснете дръжката с лакът.

Светла, тъмна, ечемична: какво съдържа безалкохолна бира? Полезна ли е или просто модерна?

Кехлибарената течност освежава. Независимо дали с или без алкохол, тя съдържа по-малко захар, отколкото класическа безалкохолна напитка, например лимонада. Много хора обичат приятно горчивия вкус на хмела, но предпочитат да се въздържат от алкохола в традиционната бира. При появата си безалкохолната бира беше доста по-безвкусна от днешната.

Как се прави безалкохолна бира? Също като обичайната: от вода, малц, хмел и мая. Комбинацията от съставки зависи от начина на производство. Понякога алкохолът, който привнася ароматите в бирата, се отделя в следствие на филтрацията. В други случаи ферментацията се прекъсва, така че съдържанието на алкохол да се задържи под 0,5 процента. Чрез разнообразни технологии, пивоварите се стараят по възможност да съхранят всички ароматни вещества и само да отделят алкохола.

Специалистите говорят за следните видове безалкохолна бира. При дестилационния подход, пивоварните с малки изключения произвеждат бирата класически, за да създадат традиционните вещества, носещи аромата. След това бирата се загрява, а алкохола се изпарява. Подобно на обратната осмоза или диализата, алкохолът може да бъде филтриран и с помощта на мембрани. Третата опция е изначално да се предотврати образуването на алкохол. За целта температурата предварително се сваля, с което се прекъсва ферментацията.

Интересно е, че при всички изброени видове безалкохолна бира, все пак продължава да важи германския закон за чистота на бирата. Допустими са до 0,5 процента съдържание на алкохол, за да се счита бирата за безалкохолна. Това правило е взаимствано от други напитки, тъй като за бирата до момента няма конкретна регулация. Производителите избягват да отстранят изцяло алкохола, за да запазят максимално вкуса и аромата на традиционната бира. Колкото по-високо е съдържанието на алкохол, толкова по-добре се възприема от клиентите. При абсолютно безалкохолната бира, съдържанието вече трябва да е 0,0 процента, но тя не се харесва особено на потребителите.

Макар и безалкохолна, бирата продължава да съдържа захар и диабетиците следва да внимават с нея. Същото важи и за хората с непоносимост към глутен, заради зърнените култури в нея. Страдащите от подагра също трябва да се въздържат, тъй като разграждането на пурините в традиционната и в безалкохолната бира, отделя вредната за тях пикочна киселина. Независимо от изброените предупреждения, бирата с и без алкохол е богата та минерали, витамини, антиоксиданти и протеини. С други думи определено не е вредна за организма по принцип.

Ако си задавате въпрос за калориите: миксираните студени напитки с бира като например популярния и в България напоследък радлер, обикновено съдържат захар и въглехидрати, докато ако от бирата само е извлечен алкохол, енергийната стойност вече е доста по-ниска. С или без алкохол, бирата съдържа малц, който чрез маята доставя на организма много витамин В: основно В2 и В6, но също и пантенолова киселина и ниацин, които са съществени за обмяната на веществата. Освен това, в бирата има магнезий и калий, но количеството не е съществено и не се отразява на електролитния статус в кръвта, независимо дали пиете традиционна или безалкохолна бира.

Разбира се, бирата без алкохол е по-полезна за здравето. Консумацията на големи количества традиционна бира вреди на организма. В малки количества безалкохолната бира не създава проблеми. Освен това тя има изотонично действие, тоест осмотично й налягане е близко до това на кръвта, заради което е подходяща за утоляване на жаждата. По-честия повик до тоалетната при консумация на бира е свързан най-вече с видовете хмел. Когато обаче бирата е с алкохол, заради хипертоничното й въздействие, организма по-бързо я отделя: съответно по-често ходите по малка нужда, а оставате жадни.

Естествените багри при растенията са по-скоро рядкост, а плодове, зеленчуци и билки в син цвят крият богатства

В природата окраската в син цвят е нещо особено. За да го произведат, насажденията се нуждаят от много енергия, добивана от слънчевата светлина. Поради тази причина не съществуват сини водорасли. Интензитета на слънчевите лъчи под водата е прекалено ограничен. Но на сушата за щастие растат зеленчуци, овошки и билки със сини цветчета и плодчета, които за нас хората са много полезни.

Веществата, оцветяващи растения в синьо, виолетово, лазурно и синьо-черно, се наричат антоциани. Установено е, че са в състояние да улавят агресивните свободни радикали, които всеки ден възникват в нашето тяло в следствие на обмяната на веществата и нападат клетките ни. Освен това те защитават кръвоносните съдове и поддържат кръвта достатъчно течна, което ограничава риска от сърдечно-съдови заболявания. Сините багрила от природата също така въздействат положително на микроорганизмите в чревния тракт.

В допълнение сините дарове от природата притежават и собствени уникални сили.  Възприеманият като древен сорт лилав морков притежава в допълнение перкурсори на витамин А. Също като син патладжан и къпина. Тези вещества са от особено значение за запазване на зрението, за здравето на кожата и лигавиците. Особено богати на минерални вещества за кости, мускули и цялата нервна система са черна боровинка и смокиня. Плодове и зеленчуци в син цвят са също така богати на баластни вещества. Тези растителни влакна са съществени за нормалното ни храносмилане.

Син патладжан съдържа полезни горчиви вещества, които успокояват болки в ставите. Той е богат на алкалоиди, насърчаващите работата на жлъчката. Лилав морков има много повече бета-каротин от обикновения и затова допринася за нормалната функция на кожата и лигавиците: най-добре в съчетание с малко мазнина, напр. в салати. Лилави картофи за естествен извор на аминокиселини, витамини, калий, фосфор и магнезий.

Черен бъз подпомага активността на пикочния мехур, като допринася за отвеждането на бактерии с урината. Но, бъдете внимателни! Прясно изцеденият сок съдържа самбунигрин, който може да предизвика гадене и стомашни болки, а някои дори го определят като отровен. Ползата от смокините пък е в наличието калии и магнезий, на баластни вещества за храносмилането и витамин А за нашето зрение.

Не на последно място ценни за организма са цъфтящите в син цвят подправки и билки. Самобайка (Glechoma hederacea) спомага за обмяната на веществата. Чай от великденче (Veronica) прочиства кръвта. Синя жлъчка (Cichorium intybus) е богата на полезни горчиви вещества. Чай от тази билка щади черния дроб и подобрява усвояването на мазнини. А запарка с гореща вода върху ароматни лавандулови цветчета успокоява и насърчава здравия сън.

Хранителният режим с по-малко пурини ви връща към комфорта

От хилядолетия хората страдат от подагра. Още в древния Египет заболяването е описано преди 5.000 години. А гръцкият лекар Хипократ установява, че мъжете по-често страдат от пристъп на подагра, докато жените донякъде ги догонват след менопаузата. В миналото се е считало, че става дума за заболяване на богатите и на кралете, защото само те можели да си позволят консумацията на месо. Подобно становище се подкрепя от известни пациенти като Карл V и Филип II, Рубенс, Гьоте или Бисмарк.

Подаграта се появява при повишена пикочна киселина. Тя се образува в следствие на разграждане на пурини. Тези елементи на генетичния материал се срещат във висока концентрация при храни от животински произход, най-вече в месото. Ако изядете една пържола, след това със сигурност ще имате повишено ниво на пикочна киселина в кръвта. Обикновено тялото изхвърля наличната пикочна киселина през бъбреците. При прекалено висока концентрация на пикочна киселина обаче се образуват кристали пикочна киселина, които се отлагат в ставите и сухожилията.

Кристалите пикочна киселина са причинителите на заболяването. Те се атакуват от клетки на имунната система, които измират при процеса. В следствие на причинената смърт на клетките  се отделят възпалителни вещества, които водят до съответната реакция на организма или т. нар. пристъп на подагра. Най-често от това са засегнати долните крайници: пръстите на краката, глезените и колената, по-рядко ръцете и хрущялите на ушите.

Ако имате предразположение към подагра, избягвайте храни съдържащи пурини: месо, определени риби и бобови растения, бира и сладки газирани напитки. Пурините от бирената мая повишават производството на пикочна киселина. Също и алкохолът, който както и подсладителите от плодова захар, възпрепятстват изхвърлянето на пикочната киселина чрез бъбреците.

Понякога подаграта може да е придобита наследствено, макар конкретното влияние на човешките гени да не е все още окончателно изяснено. Сигурно е обаче, че и в този случай лечението не е различно, а именно – пикочна киселина диета. Така например препоръчителни са кисели млека и извара, яйца, краставици и картофи, които на 100 грама съдържат съответно 5, 7 и 16 мг пурини. В същото време избягвайте сардини в олио с 480 и пуешки гърди със 150 мг пурини на 100 грама. Вече споменатата бира, но и сушените плодове могат да провокират пристъп на подагра независимо от съдържанието си на пурини.

Билки съдържат естествени медицински вещества с висока потенция и успешно се борят с бактериите

Антибиотиците са изключително ефикасни средства, но помагат само срещу бактерии. Въпреки това, те често се използват при оплаквания, предизвикани от бактерии, например грип. Именно това безразборно и нерядко погрешно приложение на антибиотиците доведе до тъжния резултат, днес все повече бактерии да се оказват резистентни към голяма част от антибиотиците. С други думи, вече не могат да бъдат унищожавани от тях. Съвсем различна е ситуацията при растителните антибиотици. Те определено не влияят на процеса на резистентност и често дори действат допълнително срещу вируси и гъбички.

Съществуват билки, които могат да се прилагат успешно при възпалителни процеси, проявяващи се при настинки. При болки в гърлото или пресипнал глас например салвията може да облекчи оплакванията. Танини и етерични масла превръщат растението в добро лекарство при споменатите оплаквания. Допълнителни салвия ползи се проявяват при лечение на възпаления в устната лигавица. За целта си пригответе чай за гаргара от три чаени лъжици салвия и 250 мл вода. Оставате го пет минути, след което отцедете листата. Няколко пъти дневно правете гаргара с охладения чай.

Научни изследвания доказват, че мащерката, използвана при гаргара, помага много успешно при възпаление на сливиците. За да се възползвате от естествените мащерка ползи направете запарка от две чаени лъжици мащерка и 250 мл вода и я оставете 10 минути да отлежи. Няколко пъти дневно правете гаргара с течността. При кашлица може дори да я пиете, защото помага за отхрачване.

Етерични масла и алкалоиди в билката бял равнец действат противовъзпалително. Поради тази причина, чаят от бял равнец е чудесно средство при възпаления на дихателните пътища. Две чаени лъжици от билката се запарват с 250 мл вода и се оставят 15 минути под похлупак.  Дневно се пият по три чаши. И още бял равнец ползи: кожните възпаления заздравят по-бързо, когато ги поръсвате по-често с чай от билката.

Сърбежи по кожата също се лекуват успешно с бял равнец. Същото важи и за лайката. Може да си сварите чай от двете билки, с който да поръсите засегнати области. Допълнителни лайка ползи: успешно противодействие на бактерии и лечение на възпаления в устната кухина, например афти. Във втория случай се препоръчва чай за гаргара. Външни възпаления пък могат да се третират с компреси, напоени с чай от лайка.

Идеално средство при ужилвания от насекоми пък е сокът от лук. Няколко капки върху пострадалото място предпазва от възпаление. Съдържащите се в лука съединения на сярата освен това действат антибактериално. И още лук ползи: при болки в ушите зеленчукът също помага. Може да изпържите кубчета лук без мазнина в тиган, след което да ги увиете в памучна кърпа и да задържите компреса по-възможност все още топъл върху болното ухо.

Особено дамите често страдат от възпаление на пикочния мехур. Хубаво е да познават лечебното действие на корена хрян. Той е изключително богат на синапено масло, което действа едновременно срещу бактерии, вируси и гъбички. Още при първите симптоми е желателно да се започне обилен прием на прясно настърган корен от хрян. Той предотвратява задържането на бактерии по стените на пикочния мехур. След това остава само да приемате повече течности. И още хрян ползи: проучвания доказват, че коренът е в състояние да пребори дори някои резистентни на антибиотици бактерии.

Интересни невен ползи, които е също добре да знаете: мехлеми, приготвени от невен, лекуват по-малки рани и омекотяват загрубялата кожа на ръцете.  Нарежете ситно две шепи с невен и добавете към 250 мл масло от жожоба.  Загрейте леко за 15 минути. Отцедете и добавете 25 грама пчелен восък. Отново загрейте леко,  докато восъкът се разтопи. Не преставайте да бъркате. Готовият мехлем прелейте в преварен буркан. Оставете капачката отворена, докато кремът изстине. Затворете и съхранявайте в хладилника.

Високоефективно и многофункционално оръжие се оказва джинджифилът, защото той също действа едновременно срещу вируси и бактерии. Прясно приготвен чай с него помага не само при настинки, но също при проблеми с храносмилането, например разстройство и гадене. Обелете парче от корена с големина на палец и го оставете да ври 15 минути в литър вода. Пийте този чай на части през целия ден. Допълнителни джинджифил ползи: съдържащите се в него лютиви вещества предпазват тялото ни от редица вредни микроорганизми.