Защо не можем без него, кога е опасен и как да бъдем отново активни
Първо Корона с безкрайни локдауни и изолация в хоумофис, с последвало ограничение на социални контакти и активности. Сега войната в Украйна с нови притеснения и страхове за бъдещето. Опасяваме за до сега сигурното ни снабдяване с енергия, суровини и храни. Инфлацията допълнително увеличава обичайните ни ежедневни разходи…
Твърде вероятно всичко това и при вас води до осезаема липса на мотивация. Но дали е нормално, когато дори активни и енергични личности без видими прояви на физическо или ментално изтощение през свободното си време все по-рядко се захващат със сериозни задачи. Подобно емоционално състояние е напълно разбираемо и логично. Особено през горещите летни месеци, високите температури често водят до хронична умора. Жегата буквално генерира умора и отпадналост, изтощава тялото, отразява се на кръвното налягане, организмът губи течност, често без да го забелязваме. В края на деня разбираемо се чувстваме доста по-изтощени от обичайно.
Няма да е учудващо, ако с настъпващите промени на климата в скоро време и по нашите географски ширини да въведем характерната в Испания сиеста – обедната почивка с полягане, включително в делнични дни. Просто защото е нечовешко да се работи при толкова високи температури! Психолози съветват да не се чудим как да преодолеем мързела, а напротив, да му угаждаме. Но с мярка! Мързелът донякъде играе ролята на нашия вътрешен счетоводител, който често по-прецизно от нас самите изчислява инвестицията за и ползата от конкретни дейности. Затова нерядко той настоява да изгасим мотора за известно време и се пуснем по инерция, вместо постоянно да ускоряваме.
Неприятно може да се получи, когато нищоправенето се сблъска с амбицията ни за постоянна мотивация за успех. Немалко психолози са се посветили на този феномен в рамките на мотивационната наука. Когато пропастта между това, което желаем, или смятаме че желаем, и останалите мотивационни системи, които превключват на мързел, стане прекалено дълбока и състоянието се задържи за по-дълъг период, съществува опасност от образуване на патология. Може да го забележите, когато мързела започне да надделява в ежедневието и собствената ни команда „Я се стегни!“ престане да работи. В подобни случай най-добре е да се потърси помощ от професионалист.
За да не се стигне въобще до подобно състояние, в случай че няма налична медицинска диагноза, от помощ могат да бъдат твърди уговорки за срещи и активности с приятели и колеги. Така отпада нуждата от индивидуална мотивация и ситуацията се измества на груповата социална плоскост.
Психолози съветват в подобни случай, да се формулират конкретни цели, като се използва формулата „когато – тогава“. Например: Когато се прибера и оправя кухнята, тогава ще се обадя на Мария, за да се уговорим за среща. Това не винаги работи, но е далеч по успешно отколкото обобщената формулировка: Ще трябва някой ден да се обадя на Мария, да се разберем да се видим.
С други думи мързелът има две страни: може да се окаже проблематичен, но също и да играе роля на инкубационен период, от които се нуждаем за да изпълним дадена задача с необходимата за това енергия. Не само в научните и творческите професии хората се нуждаят от безгрижно отпускане, за да могат да генерират отново нови и свежи идеи. Почивките са абсолютно задължителни. Може да ги наричам мързел, но да ги тълкуваме също като отдих.
И още нещо. Докато мързелуваме, разполагаме с повече време, но го организираме по-лошо, ако въобще. В последствие изпитваме усещането, че всъщност имаме много по-малко време.