Category: Полезно

Който следва модни тенденции, винаги ще остане изненадан от бъдещето

Човешкото мислене е или аналитично или творческо. Когато анализираме, в действие влизат основно нервните връзки зад челото. При изграждането на нови хипотези, активни стават предимно участъците по върха на черепа. Но могат ли да работят едновременно? За съжаление не могат! Колкото повече мислим аналитично, толкова по-лесно откриваме например в тенденции в модата, но става по-трудно да разкрием смисъла от съществуването им.

Пример за това са тестовете за интелигентност. Там принципно винаги всичко се върти около това, да решим дадена задача по единствено възможния начин. Никога не ни питат например, какво би било изненадало човечеството най-много през следващите няколко години. А именно с подобни открито поставени въпроси се проправя пътя на креативното мислене и предприемаческото действие с ясен фокус върху бъдещето.

Без да се впускаме в подробности, какво е тренд, вероятно всички сме наясно, че кризите, сполетели ни през последните години, не следват никаква тенденция. Нито финансовата или бежанската, нито пандемията или войната в Украйна. Те всички се появиха сякаш от нищото. Не на последно място и заради факта, че сме тренирани да анализираме миналото, за да се опитаме така да определим така по някакъв начин, какво ще бъде бъдещето.

Обикновено от всеки тренд се извличат три вида сценарии: положителен, отрицателен и средно-добър. И ето че прогнозите са готови. При мащабните тенденции това може и да сработи. Метеорологичната прогноза, бъдещето развитие на климата и демографията можем относително точно да предскажем с подобен род техники. Но често при това пропускаме да вземем предвид случващите се исторически промени, обуславящи живота на обществото.

Хората, които перфектно се справят с тестовете за интелигентност, вероятно ще останат отново изненадани от следваща криза. За това, вместо да се оптимизират до безкрайност установени тенденции, вероятно е по-добре, да се подготвим за адекватна реакция в поредната неочаквана ситуация. Тези, които вече го правят, вероятно ще развият и успеят да реализират най-революционните идеи на бъдещето.

Супи и чорби са идеалната храна за нашия организъм

Загряващи, питателни, богати на ценни за тялото съставки. Супите са чудесен избор не само през студените месеци на годината. По всяко време здравословни супи и чорби ни даряват с полезни за тялото и най-вече чревната флора елементи: витамини, минерали, антиоксиданти, добри мазнини, баластни вещества и протеини. Високата концентрация на хранителни съставки и относителна големия дял течна субстанция превръщат чорбата в хранителна добавка от най-висок ранг. Без значение дали говорим за зеленчукови супи, бульон, боб или леща. Всички те ни доставят бързо качествена енергия.

Благодарение на дългото й варене, в супата попадат водоразтворими минерали и витамини, след което те много лесно се възприемат от нашия стомашно-чревен тракт. Противно на широко разпространения предразсъдък, че всички полезни съставки в супата се разваряват и унищожават, хранителните елементи в чорбата са биологично по-добре възприемани от нашето тяло. Изключение прави само летливия витамин С, но него можещ да добавим лесно под формата на прясно нарязани подправки към супата.

В модерните западни общества супата днес е по-скоро предястие. Поколенията преди нас обаче нерядко са закусвали с чорба. Често причината е била в недоимъка, но от гледна точка на науката, процесът на храносмилане при супата е значително по-лек, в сравнение с мармалад или залети със студено мляко овесени ядки. В други култури, например в Азия, супата представлява обичайна сутрешна закуска.

Супата е така вкусна и лесно смилаема, защото е предварително сварена. На тялото ни не се налага да извършва тежка работа свързана с храносмилането. От една страна организмът изразходва малко енергия, от друга получава много. Чрез супата стомахът ни се разтваря. В комбинация със стомашните сокове и жлъчката се постига оптимален ефект. Едно своеобразно пречистване на организма.

Киселото мляко с кифличка, нашето тяло трябва първо самостоятелно да загрее и едва след това да храносмила. Това е и причината, някои храни буквално да ни тежат като камък в корема. Има хора, които добре понасят суровите продукти, но повечето ги предпочитат сварени. В противен случай могат да се появят оплаквания като подуване, студени ръце и крака, разстройство, раздразнени черва или запек. В такъв случай е добре да изоставите любимия фреш, за да се отдадете на прочистване на организма от токсини с бистри бульони, които може да пиете подобно на чай.

Бистрият бульон без добавки е естествена енергийна напитка. Наричаните на английски Bone Broth супи от изварени кокали дори вече се предлагат като улична храна. Бульоните от варени с часове телешки или пилешки кости са истински елексир, който ни дарява с енергия. Те помагат при отпадналост и настинка, подсилват имунната ни система и лекуват раздразнени черва. Бульоните от кокали съдържат много Л-глутамин, аминокиселина, която се отразява положително на лигавицата на червата и подпомага зарастването на възпаления.

Електромобилите не обичат студа. При ниски температури пробегът намалява, а процеса на зареждане се увеличава

Елекромобилите са като хората. Една литиево йонна батерия може да работи оптимално само в едни конкретен температурен диапазон. Така например през зимата ниските температури буквално стресират монтираните в автомобилите литиево йонни батерии. Основната причина за това е, че освен да доставят електрическа енергия за задвижването, при температури близки до тази на замръзване, акумулаторите трябва да се погрижат за приемлив климат не само в купето, но и за самите батерии.

Става дума за до 300 килограма много студен свеж въздух, които всеки час постъпва във вътрешността на автомобила и трябва да се загрее до приемливи стойности, така че пасажерите да се чувстват комфортно – т.е. нужно е електрическо подгряване с капацитет между 6 и 8 киловата.

Самата литиево йонна акумулаторна батерия също се нужда от подгряване. Химическите процеси във вътрешността на клетките протичат оптимално единствено в температурни граници между 20 и 30 градуса по Целзий. Също така не е за подценяване, че именно в този диапазон акумулаторът остарява най-бавно.

Докато при автомобилите, оборудвани с двигатели с вътрешно горене, отделяната излишна топлина се използва за подгряване чрез парното, при електромобилите електрическото отопление тепърва трябва да се стартира, след като получи съответната команда от вградения контролер за управление на температура.

В същото време от енергията, подавана от високоволтовата батерия на електромобила, се нуждаят не само двигателя и парното, но и навигацията, светлините, погряването на седалките и волана. Всичко това събрано на едно място формира сериозен капацитет, който особено при ниските зимни температури може да изчерпа набързо 20 до 30 процента от заряда на вашата литиево йонна батерия.

Не трябва да се забравя също, че и самото ползване на зарядно за литиево йонни батерии гълта енергия. На първо време акумулаторната батерия трябва да се затопли, а след това да се охлади, в зависимост от конкретните метеорологични условия.

От една страна йоните се прехвърлят с висока скорост само в топло състояние. От друга, с увеличаване на капацитета на зареждане и повишаването на нивото на заряд на батерията се покачва също и вътрешното съпротивление на клетките, с което и температурата в акумулатора. Това е топлина, предизвикана от процеси на триене, която следва да бъде отведена.

За предварителната настройка на батерията обикновено са достатъчни около 3 киловатчаса, но при капацитет на зареждане от около 300 киловата, вече става дума за капацитет на охлаждане в размер на  около 15 киловата. А тях трябва първо да ги има налични. Съответно процеса на зареждане за нашето зарядно устройство се удължава осезаемо.

Спадът на капацитета на зареждане, който често се наблюдава още при ниво на заряд на батерията от 35 процента обаче не е дефект, а мярка за сигурност. Химичните процеси в клетките не обичат високи потоци на зареждане, поради което експерти съветват при достигане на 80 процента заряд на батерията да се прекъсне зареждането. Това намалява пробега, но пък удължава живота на вашата литиево йонна батерия.

По какво се различават поляците от китайците.

Всеки ден преговаряме, стараем се да наложим мнението си, правим сделки. С приятели при планиране на съвместна екскурзия, с партньора за следващото гости при родните, с децата при покупка на нов велосипед. Така още от малки неволно се научаваме също така и да блъфираме. Когато обаче в работата си сме изправени пред словесно мерене на сили, много от нас се чувстват безпомощни. Особено международните преговори са много деликатни. Германците държат на точност и прецизност, португалците не обичат да се говори за пари. Преговарящите не трябва да изпускат същината на разговора, но в същото време да развият усет за местните особености или нетипичен за нас начин на мислене. В противен случай не само за бизнеса няма да има шанс.

В действителност, много от типичните народни обичаи днес до голяма степен за загубили своето значение и са отстъпили място на един универсален етикет на поведение. Но липсата на чувствителност при боравенето с локалните традиции бързо може да доведе до недоразумения и ненужно конфузни ситуации.

Добрата професионална подготовка, прецизното изготвяне на ценова оферта и перфектната техническа експертиза несъмнено са безспорни предпоставки за успешни бизнес преговори. Но само ако предварително се запознаем с историята и културата на нашите чуждестранни партньори, не само може да сключим добра сделка, но и да се обогатим взаимно и така стратегически да поставим основите на едно дългосрочно сътрудничество.

Емоционално въодушевени французи, безкрайно пазарящи се араби, мълчаливи скандинавци? Днес вече научно е доказано, че действително съществуват национални стереотипи, дори в във ерата на глобализация и икономическа интеграция. Психолози, специализирани върху воденето на преговори, са разработили таблици, в които са разположили типични за всяка държава и народ модели на поведение. Така например, дали мениджърите от дадена нация предпочитат да се изразяват директно или по-скоро разчитат на индиректна комуникация. Дали залагат на бързо сключване на сделка или очакван партньорът в разговорите да има достатъчно време за размисъл. Дали на преговорите идват хората, които наистина вземат решенията или просто се пращат съгледвачи, които да информират шефовете в каква посока вървят преговорите.

Разбира се, подобни методики нямат абсолютна валидност, но стигат до интересни заключения по отношение на възможни комбинации: така например психолозите са убедени, че германски мениджъри имат повече шанс за успех при преговори с китайци, отколкото с поляци. Една от причините се крие в различното отношение на нациите към фактора астрономическо време. Германците обичат да водят разговорите точка по-точка и да си записват към всяка становището на отсрещната страна. Поляците пък обичайно разискват няколко теми едновременно и не се изчакват взаимно, докато говорят. Германците изпитват подобна ситуация като хаотична, а поляците възприемат съседите си като флегматични и незаинтересовани.

Когато пътувате в Япония, задължително предвидете повече време, защото там хората изключително много държат на спокойното развитие на личните отношения. Ако ще ходите в Скандинавия, задължително носете мостри, тъй като по правило мениджърите там очакват да тестват продукта на момента, съветват експерти. В Китай обичайно на преговори идва голям колектив от хора, затова от тактическа гледна точка вероятно няма да е добре идея, вашата делегация да е от само един човек.

Успешните разговори и най-вече преговорите са изкуство и тънък занаят. Освен семейно възпитание и богата обща култура, индивидуалният опит е от съществено значение. Както и възприемането на добри практики от други народи: елегантното скриване на критики в анекдоти при англичаните, спокойното поведение на много турци, които не търсят под вола теле или умението на японците дори при безапелационния отказ да ви оставят спасителни мостове.

Особено думичката „НЕ“ изисква специално внимание! В някои култури категоричният отказ е абсолютно забранен и считан за лична обида. Може да се измъкнете с елегантната фраза на американците: „За мен това определено не е най-предпочитаната ситуация!“

Мозъкът ни не е в състояние да възприеме две кризи едновременно. Това е страхотен шанс за нас!

Корона криза, здравна криза, политическа криза, финансова криза, енергийна криза, глобална криза. Не минава ден, в който новините да не ни затрупват с мрачни констатации и прогнози. Кризата с пандемията още не е приключила и вече сме в украинската криза. Едновременно с това се разраства кризата с инфлацията, не престава кризата с българското правителство, световната криза пък отново чука на вратата.

Логично би било на този фон да изпадаме в постоянно състояние на страх и паника. Психолозите обаче успокояват, че мозъкът ни не е в състояние да обработи рационално повече от две или три кризи. Центровете на възприятие, които обработват сигналите свързани със страх и паника, могат да се концентрират само върху един източник и така подтискат всички останали. Мозък ни не умее едновременно да обработва много такива сигнали, дори не е в състояние да превключва ефективно между две причини, предизвикващи страх и паника. Всяка криза концентрира умствената ни сила, поради което всяка една криза е прелюдия към следващата. Кризите рядко може да възприемем едновременно.

Едностранно погледнато това е сериозен човешки недостатък, но именно поради причината, че с всичкия ни наличен капацитет се концентрираме върху решаването на една конкретна криза, ние еволюционно сме успели да използваме максимално възможностите на човешкото мислене. Цялата ни история е низ от изобретения и адаптация. Именно по време на кризи хората стават изключително креативни и взимат успешни нестандартни решения. Големите иновации се правят от недоволни, притиснати да излязат от своята зона на комфорт, хора.

Има немалко учени, които са убедени, че прогресът на човечеството е резултат именно на успешното справяне с кризи. Кризите са катализаторът на човешкия прогрес. Напускането на нашата уютна зона на комфорт е определено неприятно, но задоволството от живота пък е несъвместимо с природата на нашето мислене. Едва спасили се от една криза, ние вече сме попаднали в следващата. Важно е да не го възприемаме като фатализъм, а като шанс. Защото само хората сме в състояние да превърнем горчивината на тежки кризи в нещо положително.

А това по-скоро би следвало да ни радва. Ако пандемията бе започнала преди две или три десетилетия, без бърз интернет и моделна медицина, която само за няколко месеца успя да открие ефикасно лекарство, ситуацията ни щеше да е напълно различна и незавидна. Кризите провокират творческото ни мислене. Колкото ужасни да са кризите, те ни тласкат към взимането на нови успешни решения.

Слънцето и вятърът са спасението от изкопаемите горива, но съхраняването на зелената енергия не е лесно

Понякога е прекалено много, друг път просто не достига. Възобновяеми енергийни източници като вятър и слънце са сериозно предизвикателство най-вече по отношение на съхранение на енергия. До сега при недостатъчно напрежение от алтернативни източници на енергия се пускаха в действие компенсаторни генератори, задвижвани основно от природен газ и въглища. Но този тип централи в следващите години трябва да бъдат изключени от енергийната система. Натискът се увеличава, след като военният конфликт в Украйна постави под въпрос сигурните доставки на газ на Стария континент.

За да се реши уравнението са ни нужни нови методи за складиране на енергия, които да допълнят наличните батерии за съхранение на слънчева енергия. Принципно възможности са три: електрохимическа (батерии), химическа (превръщане на електричество в молекула, например водород) и механична (трансформация на електричество в двигателна енергия). Последната се прилага например с помпи. При свръхпредлагане на слънчева енергия, електрически помпи отвеждат вода в резервоар на по-висока кота. При недостиг, водата се изпуска надолу и турбините генерират обратно електричество.

В Европа обаче подобни естествени възможности са до голяма степен вече изчерпани, а изграждането на нови не е лесно заради ограниченото наличие на воден ресурс и строги екологични изисквания. Поради това все повече се залага на алтернативни кинетични енергийни хранилища. Така например, по подобие на помпите, са огромни електрически кранове, които повдигат огромни и тежки бетонни блокове. Спускат ги обратно към земята при нужда от генериране на електричество.

Системата е едновременно евтина и ефикасна, защото няма загуби на енергия при съхранението и освобождаването на енергията. В същото време тези кинетични решения вероятно ще могат да покрият само малко част от реалните нужди. В момента те се използват основно при нужда от компенсиране на евентуални спадове при напрежението и честота на тока, но действието им е силно ограничено във времето.

Литиево-йонните акумулатори могат да съхраняват и отдават бързо и в големи количества електроенергия, но са все още твърди скъпи. Цената им за киловатчас е все още над 200 лева. Независимо от това, индустрията залага на тях. Като по-евтина алтернатива без участие на редки и ограничени като наличност суровини се очертават натриевите батерии. Те не се нуждаят от никел, литий или кобалт. Масовото им производство се очаква да стартира през 2023 година, като прогнозната цена ще се движи около 60 лева за киловатчас – значително по-изгодно от използваните днес литиево-йонни батерии.

Още по-голям потенциал за съхранение обещават железните батерии тип Iron Flow. Те не се нуждаят от никакви критични суровини, защото се изработват основно от желязо, сол и вода. До сега тази техника трудно си пробива път, защото акумулаторите като размер са прекалено големи за автомобили, преносими компютри или телефони. Но за стационарни хранилища на електроенергия това съвсем не е недостатък. Освен това тя гарантира над 20.000 цикъла на зареждане и разреждане, докато при литиево-йонната са едва 2.000 цикъла.

Сериозно предизвикателство остава съхранението на енергии за дълги периоди от време, например няколко месеца. Това е от съществено значение най-вече в Северна Европа, където слънчева енергия от лятото трябва да се съхрани за зимата. Но за такъв дълъг период самата батерия започва да се саморазрежда електрохимически. Помпени станции или кранове с бетонни блокове би трябвало да са прекалено гигантски за да ги компенсират. Към днешна дата човешкото познание разполага само с едно решение и то се нарича водород.

В момента обаче водородът е все още доста скъп: заради старата технология на добиването му, все още ограничения брой слънчеви колектори за ток и вятърни паркове за добив на алтернативни източници на енергия. Наречените електролизатори инсталации за добив на водород се изработват все още само в ограничени бройки и по индивидуални заявки, въпреки че технологията е позната от вече повече от сто години. С преминаването към масово производство на електролизатори, което видимо ще бъде насърчавано от държавни политики, разходите за складиране на електроенергия с помощта на водород ще паднат значително през следващите години.

Дали термопомпите действително са отоплението на бъдещето?

Термопомпата всъщност е обратното на хладилник. Той отделя топлината от вътрешното си пространство и я отвежда чрез топлообменник навън. А термопомпата си добива енергията за отопляване отвън: от земята, подпочвената вода или от въздуха. Да се топлиш през зимата с помощта на външната температурата изглежда абсурдно. Но ако се задълбочим в законите на физиката ще разберем, че във всичко, което е по-топло от абсолютната нула или минус 273 градуса по Целзии, всъщност се съдържа енергия. А термопомпата я използва.

Как работят термопомпите? Разбира се външната температура, не е достатъчна да ви затопли къщата или апартамента. Това обаче става възможно с помощта на хладилен агент, който понякога е втечнен, друг път е газообразен, в зависимост от налягането и температурата. Най-подходящи в случая са химикали, които дори при ниска температура се изпаряват. Течността леко се загрява от външната температура, тя извлича енергия от обкръжаващата среда и се изпарява. С помощта на компресор парата се сгъстява, налягането се покачва, в същото време парата се загрява от компресията. Щом желаната температура е достигната, охлаждащият агент преминава през топлобменник и отдава енергията на отоплителния кръг в жилището. При това той се охлажда, но продължава да бъде под налягане. Накрая агентът преминава през изпускащ вентил, разширява се, кондензира и силно се охлажда. Сега вече може отново да бъде изведен навън, за да поеме поредна порция енергия.

Голямото предимство при отопление с термопомпа е високата ефективност. Макар компресорът да се нуждае от електрическо захранване, съвременните термопомпи генерират на всеки киловатчас захранване с електроенергия средно годишно по между 4 и 4,5 киловатчаса топлинна енергия. При по-стари сгради тази стойност може да спадне до една трета, защото термопомпите са най-подходящи за по-големи площи, например при налично подово отопление. При него са достатъчни 30-35°С на циркулиращата в отоплителната система вода, за да се затоплят помещенията до 20°С. Но в старите жилища масово налични са старите радиатори, които разполагат с много ограничена площ. Те изискват температура на циркулиращата топла вода от над 70°С. Допълнителен проблем в този тип жилища създава лошата топлоизолация. Колкото по-голяма е разликата между външната температура и циркулираща в отоплителната инсталация вода, толкова по-голям трябва да бъде капацитетът на компресора, ще рече – сериозно се увеличава разхода на електроенергия.

Не само на фона на актуалната политическа обстановка бъдещето за отопление на газ съвсем не е безоблачно. Поради тази причина все повече технологични лидери се насочват към разработката на модерни варианти на описаната термопомпа за отопление. Подобрения вече се правят при всички видове компоненти на конструкцията: инвертор, компресор, хладилен агент, топлообменник. С разширяване на производството им, могат да се очакват и по-атрактивни цени за крайните клиенти.

В бъдеще вероятно ще видим и различни модели от широко разпространената в момента термопомпа въздух вода. Специалистите възнамеряват да черпят енергия не само от актуалните източници въздух, подпочвена вода и земя. Например реки и езера, канали с отходни води. В някои градове цели квартали се отопляват благодарение на отпадните води в пречиствателни станции. Атрактивни източници на енергия съществуват в промишлеността, селското стопанство, изчислителни центрове и супермаркети. Всъщност топлина може да почерпи от всичко, което може да се свърже с топлообменник.

Как модерните магазините ни водят за носа и можем ли да се предпазим

От баничката за закуска, през подходящите дрехи за офиса до вечерните покупки за дома: всеки божи ден многократно взимаме решения, свързани с пазаруването. Но при това действаме съвсем не така свободно и независимо, както си въобразяваме. Според учени, при почти всяка една покупка се оставяме да ни изиграят. И то без да разберем. Така например обичайно се насочваме към продукти, които се намират в средата на рафта – без значение дали вертикално или хоризонтално. Не случайно търговците поставят определени продукти именно там.

При цените, не само тези на промоция, също се крият капани. Задавали ли сте си въпроса защото толкова често сумите завършват с една или две деветки? Едва ли някой би твърдял, че 4,99 е чувствително по-евтино от 5,00 лева. Въпреки това статистиката доказва, че хората купуват по-бързо и с по-малко угризения продукти именно на цена 4,99 лева. Трикът се крие в начина, по който мозъкът ни обработва числа. Той токова бързо и несъзнателно кодира цифрите, че регистрираме размера на дадено число още преди да сме го изчели до край. Поради тази причина 4,99 лева ни изглеждат по-изгодни от 5,00. Освен това опитните търговци привличат клиентите си с числа, които имат по-малко срички. Доказано е, че хората възприемат една цена за по-изгодна, когато има по-малко срички. Макар никой да не чете на глас цените в супермаркета, мозъкът ни го прави автоматично. Дори, когато две цени са изписани с една съща дължина, хората възприемат фонетично по-дългата цена за по-скъпа.

Големите числа обикновено на първо четене стряскат клиентите. Поради тази причина много търговци се опитват да привлекат клиенти, като първо предлагат дадена стока на висока цена, след което я оферират на промоция, при което тя вече изглежда доста по-атрактивна. Съществува експеримент, при който участниците били питани, дали са готови да закупят конкретна стока за цена, която е същата като последните две цифри от ЕГН-то им. Въпреки, че двете числа нямат абсолютно никаква логична връзка помежду им, финалът на личния номер определено повлиявал решението за покупка. Този феномен се нарича „ефект на котвата“ – нашият мозък постоянно търси възможности за сравнение, за да може да се ориентира и определи стойността, с което едновменно ни излага на риск от манипулации.

Друг феномен във всяка верига супермаркети е изборът. Когато той е по-голям, интересът на клиентите видимо се засилва. Но колкото разнообразието нараства, толкова също така може да спаднат реалните продажби. Огромният избор на продукти може да се окаже рискован. Когато имаме безкрайни възможности за пазаруване, в крайна сметка се оказваме смазани и изтощени от избра, в следствие на което може и да не купим нищо. Учените го наричат „парадоксът на избора“. При по-дребните покупки, решенията не са толкова важни. В крайна сметка все някои ден осъзнаваме, че предпочитаме да намажем филията с течен шоколад, вместо със сладко от дюли, например. Но когато става дума за облекло, автомобил или недвижим имот, прекалено големият избор може дори да ни направи нещастни.

И още нещо странно: проучвания показват, че когато търговците се държат лошо с клиентите, последните са готови да платят повече, защото намират предлаганите продукти за по-желани. Старата максима, че клиентът винаги има право, продължава за важи, но с премерена доза арогантност, опитните продавачи успяват да замъглят съзнанието на повечето клиенти. Така че добре си отваряйте очите и ушите, когато купувате луксозни стоки.

Когато се разхождате из центъра и нямате идея да пазарувате, желателно е да сте топло облечени. Студените помещения доказано предизвикват емоционални и спонтанни покупки, докато добре затоплените магазини по-скоро подтикват са рационално преосмисляне и анализ на евентуални покупки. Талкова много хора всеки ден излизат само да купят хляб и се връщат с пълни колички за пазаруване в супермаркет. Още по-странно е, че едва у дома установяваме, че всъщност някои от покупките ни въобще не са ни нужни. Трикът с температурата в магазина се прилага отдавна. Обърнете внимание, че най-вече в магазините със скъпи луксозни стоки, климатикът през лятото работи на пълни обороти, докато през зимата парното може дори да не е включено.

Подходящият музикален фон също влияе на поведението ни при пазаруване. Немалко експорти дори са убедени, че музиката е най-силния фактор при вземане на решение в магазина, тъй като директно въздейства на емоциите ни. Познатите и модерни мелодии се отразяват положително на продажбите. Когато чуем любимият си хит докато се движим между рафтовете, изпитваме щастие, което ни кара да пълним колички за пазаруване в супермаркет без задръжки и размисли. По-слабо познатия музикален фон има по-малък шанс да отвлече вниманието на клиентите. Така им остава време да сравнят цените и да преосмислят ползата от евентуална покупка.

Той е скрит генератор на енергия: подпомага растежа на мускулите и укрепва имунната ни система

Шам фъстъкът съдържа 25 процента висококачествени растителни белтъци, полезни ненаситени мастни киселини, както и линолова киселина, с което съществено допринася за поддържане нормални нива на холестерола. Освен това някои растителни стерини въздействат за понижаване на холестерола. Има и допълнителни шам фъстък ползи: около 50 грама шам фъстък съдържа калий, колкото голям банан. Калият е от съществено значение при предаването на сигналите по мускулните ни влакна и нервите. Допълнително в ядките са налични сериозни количества хром, мед (Cu), манган, фосфор, магнезий, желязо и цинк, както и витамини В6, Е и К.

Неподлежащите на обработка от организма растителните влакна засищат за дълъг период от време и подпомагат доброто ни храносмилане. Особено растящите отвъд океана сортове шам фъстък доставят на тялото значими количества полезни фитовещества като полифеноли и каротиноиди, например лутеин и зеаксантин. Вторичните растителни компоненти повишават количеството на специализираните имунни клетки и повишават активността на естествените цитотоксични клетки, които защитават организма от вирусни инфекции.

Ядката шам фъстък е удачен източник на растителен протеин и чудесна алтернатива за вегетарианци, вегани и хора, които се стремят да ограничат приема на животински белтък. Около половината от всяка порция шам фъстък са мазнини. За щастие ненаситените са повече от наситени мастни киселини, което допринася за растежа и поддръжката на мускулната маса и костите.

Високото съдържание на мазнини върви ръка за ръка със сериозни шам фъстък калории, от които обаче не се дебелее. Ядките дори са подходящи за включване в диета, въпреки, че на 100 грама се падат цели 602 калории. Къде е уловката? Научни наблюдения доказват, че консумацията на шам фъстък може да се свърже с понижаване нивата на триглицеридите в кръвта. А когато наличието на триглицериди е високо, рискът от затлъстяване се засилва. В същото време полиненаситените мастни киселини в ядките се отразяват положително на сърдечно-съдовата ни система.

Шам фъстък се предлага суров, печен, солен, белен, небелен. Експертите съветват да си купуваме основно небелен, особено когато се опитваме да отслабнем. Усилията да отделим ядливата сърцевина от черупките отнемат време, а така консумираме значително по-осъзнато. В резултат, поемаме по-малко калории, защото даваме шанс на организма ни да изпрати своевременен сигнал, че се е заситил.

Как най-добре да консумираме шам фъстък и какви са специфичните за суров шам фъстък ползи? Диетолозите препоръчват да заложим на суровите ядки, въпреки че наличните калории, протеини, мазнини, въглехидрати и баластни вещества са почти същите, като при печените. При печенето, според специалисти, биха могли да се образуват токсични вещества като акриламид и трансмазнини, което се избягва при сурова употреба без термична обработка. От друга страна, суровите ядки могат да съдържат бактерии, които пък се елиминират именно при печенето, но и в двата случая на практиката рисковете са незначителни.

А виждали ли сте шам фъстък дърво? То може да израсте до 12 метра височина, а корените му да достигнат 15 метра дълбочина.  Растението с латинско название Pistacia vera  живее до 300 години. Съществуват мъжки и женски дръвчета, така че за отглеждането на шам фъстък винаги са необходими поне по едно от всеки пол, като оплождането се извършва от пчелите. Родината на ядките е Близкият Изток, отглеждат се от античността, а тогава хората са вярвали, че са храна запазена единствено и само за царете. В Римската империя шам фъстък се използва за лечебно средство, а днес най-големите производители са САЩ, Иран и Турция. И още нещо важно: Познавачите са убедени, че колкото по-зелени са ядките, толкова по-високо е качеството им.